Робърт Дугони
Необходими жертви (26)

26.

— Голяма кучка, а? Зарязва го седнал в кенефа. Какво безсърдечие — измърмори Патрик Мърфи.

Логан се приближи. Няколко патрулни и цивилни коли и една линейка бяха спрени пред бензиностанцията на шосе 82 малко преди Якима. Пред тоалетната чакаха двамата души от „Бърза помощ“ и нервно подритваха чакъла. Двамата детективи от Якима бяха проверили Коул в компютъра и бяха установили, че в Сиатъл го издирват във връзка с две убийства. Веднага бяха известили Мърфи и Логан.

Логан усети миризма на алкохол в дъха на колегата си. Посочи магазина, където вече бе разговарял с продавача:

— Хлапето каза, че Коул и приятелката му са дошли заедно, но той е отишъл в тоалетната. Тя взела някои неща, подрусала циците си пред него и отишла да напълни резервоара. После се върнала в магазина, но парите не й стигали за покупките и горивото, а пък нямала търпение да чака Коул. Затова предложила на хлапака пак да му покаже гърдите си, ако й направи намаление.

— Кучка! Той съгласил ли се?

Логан се усмихна.

— Кучката си отнесла покупките.

— Браво на момчето — ухили се Мърфи. — Такава възможност не се изпуска, случва се веднъж в живота. Струвало ли си е?

— Не сме обсъждали този въпрос. Не мисля, че е много уместно да се интересуваме толкова от гаджето на Коул.

— Мамка му, така можем да засилим интереса към разследването — засмя се Мърфи. — Ще пуснем издирване на два силиконови балона и всички патрули в щата ще се втурнат да я търсят.

Логан поклати глава.

— За това може и да си прав. Момчето не е видяло номера, но каза, че е била с тъмносин или тъмносив шевролет „Нова“. Накарах колегите от Якима да обявят издирване за синя или тъмносива нова.

— С големи, кръгли… фарове — добави Мърфи.

Логан се усмихна.

— Нещо ново около дома на Брайт?

— Изпратих хора да наблюдават, но още не се е появила. Може да е отпрашила към другия край на страната. Коул не е човек, който лесно ще приеме да го зареже в кенефа.

— Е, вече няма от какво да се тревожи.

— Хлапакът видял ли е някой да отива след Коул в кенефа?

Логан поклати глава.

— Спомня си смътно, че чул бръмчене на кола наблизо, но вече е свикнал с шума и не му обръща внимание. Предполагам, че точно тогава е бил зает с друго.

— Лъскал е бастуна, това е правил — изсумтя Мърфи.

— Важното за нас е, че не си спомня да е видял никого.

— Беше ли вече там? — попита Мърфи, като посочи входа на тоалетната.

— Още не.

— Голяма веселба. Труп със свалени гащи, седнал на тоалетната чиния.

— Нямам търпение да го видя.

Тръгнаха към тоалетната, където чакаха двамата детективи от Якима, Деб Халък и един униформен полицай от Сиатъл, който бе дошъл с Мърфи. Логан поздрави Халък. Мърфи го представи на местните детективи. Поговориха си, Логан им благодари, че са го изчакали, после каза, че иска да огледа сам.

— Дори не е успял да си избърше задника — коментира униформеният, когато влязоха в тоалетната. — Жесток край.

Мърфи спря на вратата.

— Ти какво, да не си надничал, Туркети?

Полицаят се смути.

— Не… не. Не съм надничал.

— Извратен маниак. Винаги съм те подозирал.

— Не съм гледал. Просто в тоалетната няма хартия.

— Мамка ти, извратеняк.

— Не съм гледал — жално проплака униформеният, който вече предусещаше как слухът ще се предава в службата като кутия с понички.

Плочките на пода бяха с размери трийсет на трийсет сантиметра, разделени на двусантиметрови квадратчета. Строителните фирми ги използваха, защото бяха евтини, поставяха се лесно и лесно се сменяха, ако някоя се счупи. Стената и плочките на плота бяха оранжеви. Качеството не беше лошо, но цветът бе отвратителен. Логан си сложи гумени ръкавици и отвори вратата на кабинката, като я хвана от горната страна. Маршал Коул седеше килнат на една страна, подпрян на стената като пиян, изпаднал в безсъзнание. Куршумът бе минал през дясното му око, на чието място сега зееше дупка. Иначе по тялото му нямаше драскотина. Логан си спомни за една гарга, която като дете бе убил с въздушна пушка. Сачмата я улучи в окото и тя падна на земята като камък. Беше мъртва, но иначе изглеждаше, сякаш всеки момент ще хвръкне. Птицата обаче никога нямаше да може да се вдигне от земята, както Маршал Коул никога нямаше да стане от тоалетната. Стената беше опръскана с кръв, около тоалетната чиния имаше локва. Беше потекла в жлебовете на плочките и бе попила във вестника. На пода имаше голямо руло тоалетна хартия, все още прикрепено на пластмасовия държател, а в стената между двете кабинки зееше дупка, където вероятно е било закачено. Върху казанчето имаше пистолет.

Логан отвори вратата на съседната кабина. Тук стойката с тоалетната хартия също беше на земята. Тоалетната чиния беше чиста. Той се върна при Коул и като закри устата си с кърпичка, се наведе да провери джобовете му.

— Мамка му — възкликна Мърфи. — Какво си решил, Логан? Свирка ли ще му правиш?

— Ирландците са специалисти по свирките, не шотландците, Мърфи. Помниш ли мангизите, които намерихме у Кинг?

— Да.

— Искам да видя дали и Коул има същото количество.

В джобовете на Коул имаше само няколко монети. Нямаше яке. Логан можеше да се обзаложи, че когато открият жената, парите ще са у нея.

— От колко време мислиш, че е мъртъв? — попита Мърфи. — Така можем да изчислим на какво разстояние се е отдалечила жената.

Логан кимна.

— Хлапакът от магазина каза, че се зачудил, когато тръгнала без Коул. Изчакал още половин час. Явно не е изгарял от желание да съобщи на Коул, че приятелката му го е оставила с кутия понички и шест бири. Кабината била заключена, но той видял обувките на Коул. Помислил, че е припаднал, но после видял кръвта. — Той погледна часовника си. — Минали са няколко часа. Жената вече е много далеч.

— Не мога да повярвам, че хлапето не е чуло изстрел.

Логан погледна раната.

— Двайсет и втори калибър. Вероятно е бил със заглушител. Спомни си, че в мотела също никой не е чул изстрела. — Излезе от кабината. — Добре, пусни криминалистите да се забавляват.

Беше сигурен, че няма да намерят нищо съществено. По всяка вероятност Коул бе убит от същия човек като Кинг, а той беше професионалист. Логан се подпря с една ръка на стената, пресегна се над трупа и с помощта на кърпичката си взе пистолета — деветмилиметров, какъвто можеше да се намери навсякъде. Уви го в кърпичката и го подаде на Мърфи.

— Изпрати го в лабораторията да направят балистична експертиза и да сравнят с куршумите от стената в мотела, където намерихме Кинг.

— Няма нужда да ми казваш, Логан.

Логан се отдръпна и пак отвори вратата на съседната кабина. Влезе, седна на тоалетната чиния и погледна през дупката, където е било рулото. Стисна юмрука си, изправи показалеца и безименния си пръст във формата на пистолет и ги пъхна през отвора.

— Бум — изрече тихо.

— Не се обиждай, Логан, ама съм те виждал в различни ситуации и тази не е сред най-лицеприятните.

Той се изкиска.

— Какво е правил той, Мърф?

— Мамка му. Разтоварвал е и е четял спортната страница. Занимания, които са свещено право на всеки мъж.

— Имах предвид убиеца. Какво е правил тук?

— Явно е отвил стойката на тоалетната хартия.

Логан се изправи.

— Защо? Можеше да влезе, да го гръмне и да си излезе. Защо си е дал толкова труд.

Мърфи сви рамене.

— Коул е бил въоръжен. Стрелял е по убиеца в мотела и той е бил предпазлив. Може би не е знаел какво го чака от другата страна на вратата.

— Може би — измърмори Логан.