Барбара Тейлър Брадфорд
Изгубена невинност (8)

8.

Поговориха още малко отвън на тротоара, после Нийл хвана Кевин за ръката.

— Хайде, моето момче, ще те поизпратя до Хюстън Стрийт. Там ще хванеш такси. Нали гаджето няма да ти прави фасони, задето си закъснял?

Кевин поклати глава и тръгна редом с Нийл.

— Не, свикнала е да се появявам с часове закъснение. Не й е приятно, но не се цупи. При всички положения ще остане доволна, че се местя в отдел „Организирана престъпност“. Поне няма да се тревожи толкова.

Нийл го стрелна с поглед.

— Но и при нас си е напечено.

— Ти, Нийл, го знаеш. Знам го и аз. Но не и тя, и сестра ми Роузи. Напоследък току ми натякват да съм си сменял работата, ето защо съм сигурен, че ще се израдват. Настояват да се хвана на някоя чиновническа службица в полицията. Отдел „Организирана престъпност“ като чиновническа служба ли ти звучи?

— Мен ако питаш, може да мине за всичко.

Кевин потрепери, сгуши се в палтото и пъхна ръце в джобовете си.

— Какъв студ е сковал днес! И точно когато ти трябва такси, няма нито едно.

— Така казват и за ченгетата — отбеляза Нийл и се засмя някак изкуствено.

— Защо избра за срещата точно тази дупка? Не другаде, а на Бауъри?

— Защото не се сетих за друга кръчма, която да е по-далеч от квартала на колумбийците и която да не е в Ню Джърси — поясни Нийл: имаше предвид квартал Елмхърст в Куинс, където Кевин провеждаше повечето си акции.

— Не бих казал, че ми е особено мъчно, задето се разделям с оная бандитска махала — сподели Кевин, както вървяха надолу по улицата. — Слава Богу, занапред няма да ми се налага да дебна пред входа на „Месон Астуриас“. Намразих до смърт проклетата кръчма. А като си помисля, допреди някакви си трийсетина години това е било типична квартална пивничка, където тия веселяци, ирландците, са се събирали да се почерпят с по чашка и да се надлъгват. Но ирландците се изнесоха отдавна оттам, отидоха да живеят в Удсайд точно както ние няколко години преди смъртта на мама. Рузвелт Авеню се превърна в квартал на колумбийците, в свърталище на престъпни типове, които смятат стодоларовата банкнота за джобни пари, разхождат се в скъпи — прескъпи костюми и киснат по цели дни и нощи в салса-клубовете, дето никнат като гъби след дъжд.

— А в тях се стреля не по-малко, отколкото в Сали, Меделин и Богота — допълни Нийл, — в случай, че не знаеш. — Той въздъхна горчиво. — Тръпки ме побиват, Кев, като си помисля, че с тия престрелки и ширеща се наркомания Ню Йорк се е превърнал в същинска лудница.

— Ние с теб, Нийл, живеем в устата на звяра. Всеки Божи ден си имаме работа с бездомници, с онеправдани и гладни, с разни ненормалници, наркомани и престъпници. Знаем какъв е резултатът от двубоя. Повечето хора не го виждат, не искат да го виждат или просто си затварят очите. Пълна трагедия!

Нийл спря, извърна се рязко и сграбчи Кевин за ръката. В светлината на уличната лампа по-младият полицай видя, че лицето на неговия колега е заприличало на маска.

— Достатъчно е да тръгнеш с кола от Манхатън по моста Куинсбъро и след четвърт час си едва ли не в Южна Америка. Животът ти виси на косъм, защото се озоваваш насред тая паплач, наркобароните и пласьорите, наркоманите и другите гадни отрепки. Ужасно се радвам, моето момче, че идваш в нашия отдел. Наистина!

— Аз също… Защо да си кривя душата, тия копелдаци ми взеха здравето.

Нийл кимна и допълни:

— Да не забравяме и Бушуик, това свърталище на изпаднали типове, гъмжащо от наркомани, които си блъскат във вените каквото им падне. Ще те претрепят, ще те ограбят до шушка и ще те пратят на оня свят, само и само да си бият поредната доза. Чак да ти се повдигне.

— Прав си, друже, така е — отвърна тихо Кевин, след което хвана Нийл за лакътя и го поведе към Хюстън Стрийт.

— Това е истинското лице на Щатите — допълни покрусено по-възрастният детектив, — най-богатата и най-могъща държава в света. Наистина ужасяващо! Какво стана с американската мечта, с онази Америка, за която бленуваха всички?

Кевин не отговори. Нямаше какво да допълни. Нийл го бе казал пределно точно.

 

 

Кевин отключи вратата на апартамента със своя ключ и влезе вътре.

Застана в антрето — чакаше, както обикновено, тя да дойде и да го посрещне. Но тази вечер я нямаше.

Окачи палтото в дрешника, смъкна от рамото си каиша с кобура на пистолета и го провеси внимателно върху съседната закачалка. Тя и бездруго се притесняваше, задето Кевин живее в един свят на насилие, защо да й го напомня и с оръжието? Предпочиташе да не смесва двата свята. Озадачен, се ослуша и се запита какво ли се е случило.

В жилището бе тихо. Не помръдваше нищо. Но когато отиде от антрето във всекидневната, чу откъм кухнята радиото и разбра, че тя си е вкъщи.

Надникна във всекидневната. Лампите бяха запалени, но огънят в камината вече догаряше.

Кевин се обърна рязко и тръгна по коридора към спалнята. Вратата зееше. Той я бутна и влезе вътре. В слабата приглушена светлина на нощните лампи видя, че свита на кравай, тя се е унесла или може би спи непробудно.

Щом отиде при леглото, забеляза купчината кафеникави папки, разпилени на ветрило върху юргана. Листовете в някои от тях бяха изпаднали. Явно, докато го бе чакала да се прибере, бе решила да отхвърли малко работа и бе задрямала.

Кевин се надвеси, прошепна името й, за да не я стресне или уплаши, сетне я помилва нежно по лицето.

Тя моментално отвори очи, видя го и грейна от облекчение и щастие.

— Кевин! — пророни едва чуто. — Божичко, задрямала съм. Извинявай.

— Не се притеснявай, скъпа — отвърна той и коленичи до леглото, та лицето му да е на едно равнище с нейното. — Аз трябва да ти се извиня, че закъснях. Забавих се с Нийл О’Конър. Нали го помниш, запознавал съм ви миналата година. Настояваше да поговорим, а бе свободен само тази вечер. По спешен въпрос.

— Няма нищо, Кевин. Наистина.

Той я погледна право в очите и поясни:

— Нийл иска да се прехвърля в неговия отдел. Аз приех.

Изненадана от тази вест, тя примига няколко пъти и се понамръщи.

— А с какво се занимава неговият отдел?

— С организираната престъпност.

— В самото управление ли ще работиш?

— Част от времето — излъга Кевин, за да не я притеснява.

— А през другото време? — попита тя и впери напрегнато сините си очи в него.

— Е, ще се налага да работя и навън. Но новата работа е много по-безопасна от досегашната. Наистина! — Кевин замълча и се усмихна чаровно, сетне побърза да излъже: — Пък и ще разполагам с повече време, с много повече.

— Радвам се, че няма да си изложен на такива опасности — рече тя, после се пресегна и усмихната, го помилва по бузата.

Кевин харесваше усмивката й — сладка и непорочна като на малко дете, тя озаряваше цялото й лице. Хвана я за раменете, притисна я до себе си, долепи устни до нейните и я целуна нежно.

Тя моментално обхвана с длани врата му и отговори на целувката му с такъв плам, че Кевин се възбуди. Притегли я с две ръце до себе си и я зацелува още по-страстно. Целуваха се дълго, наслаждаваха се на устните си, докато накрая не останаха без дъх.

Най-сетне Кевин се дръпна. Махна горната част на атлазената й роба с цвят на праскова и зарови лице в гърдите й. Отдолу тя бе с атлазена нощница в същия цвят с тънички презрамки и Кевин бързо пъхна длан под дантелата. Когато гърдата й се показа изпод нощницата, той захапа мъничкото розово зърно и го целува, докато тя не застена едва чуто.

Развърза робата и я замилва по тялото, после отново се сведе и започна да целува ту едната, ту другата й гърда. Накрая вдигна глава и я погледна. Тя бе затворила очи и дишаше запъхтяно — бе много възбудена.

Върху лицето й се четеше блаженство, тя се бе оставила да я завладее страстта и това, както и атлазената нощница под ръцете му, го възбудиха. Кевин отмести дрехата и загали жената по бедрото, докато не напипа с пръсти свиления Венерин хълм между краката й. Замилва го, а тя пораздалечи бедра и Кевин внезапно усети колко е мокра и зажадняла за милувките му.

— О, Кевин! — простена младата жена и отвори очи.

Той вдигна тъмната си вежда.

— Какво?

— Не спирай!

— Няма — обеща той, после пак наведе глава и затърси с устни най-съкровеното й местенце, което обсипа с целувки и в което плъзна пръсти.

Бяха любовници близо от година и Кевин познаваше добре нейното тяло. Чувстваше, че тя вече е на ръба, готова е да свърши, и много му се искаше да й достави удоволствие. Но тъкмо когато мислеше, че това ще стане, че младата жена направо ще се взриви от наслада, тя най-неочаквано седна в кревата. Стисна го за раменете и прошепна дрезгаво:

— Моля те, Кевин, съблечи се и ела да легнеш при мен. Искам да те усетя вътре.

— Добре, но първо искам да ти доставя удоволствие по този начин.

— Знам, и аз го желая, но искам да направя същото за теб. Хайде, съблечи се, моля те!

Той се изправи, метна сакото на стола, изу си обувките, смъкна ципа на панталона и се съблече. През това време младата жена събра папките, хвърли ги на пода и свали атлазената роба.

Кевин прекоси стаята само с две крачки.

Легна до нея на кревата, прегърна я и нашепвайки името й, свря нос във вратлето й. Но след миг-два се претърколи на една страна и бръкна в чекмеджето на нощното шкафче да извади презерватив. Колко ги мразеше тия проклети презервативи! От друга страна обаче, знаеше колко опасен е СПИНът и какви жертви взима. След като Съни бе изчезнала от живота му, бе имал и други жени, макар и с никоя да не бе ходил сериозно. Бе повече от сигурен, че е здрав, но предпочиташе да внимава, да взима мерки заради нея. Въздъхна едва чуто. В какви опасни години живееха! От известно време сексът и смъртта вървяха ръка за ръка.

Докато той разкъсваше опаковката на презерватива, младата жена го замилва по гърба, после го зацелува между плешките, като нашепваше отново и отново името му и му казваше, че е ужасно възбудена и го желае неудържимо. Думите й бяха еротични, мъчително сладки, от тях Кевин се възбуди още повече и с лекота надяна гумения презерватив.

Извърна се към нея и я целуна по устата. След няколко страстни целувки пак доближи устни до голите й гърди. Зърната им бяха набъбнали и ставаха в устата му все по-твърди, от което го прониза сладостна тръпка. Кевин я замилва по стегнатото тяло под атлазената нощница. Материята бе чувствена точно както и младата жена, която потръпна цялата от наслада, щом Кевин наведе глава да я целуне през тънкия плат по стомаха и бедрата.

Дръпна припряно нощницата и жената седна в леглото, за да му помогне да я свали. Бе вперила в него очи, изпълнени с чувство, върху лицето й се четеше единствено страст. Отново легна и Кевин започна да се любува на прелестното й тяло, стегнато и бяло като сняг, гладко и нежно като атлазената нощница, която току-що бе махнал.

Знаеше, че тя изгаря от желание да я милва, ето защо прокара пръсти по нежното съкровено местенце, загали я първо лекичко, сетне все по-силно и енергично, докато тя не се разтрепери цялата под дланта му. Кевин се надвеси над нея, допря устни до бедрата й и пак я зацелува, после пъхна пръсти в нея. След броени секунди тя се изопна като тетива, разтресе се от мощна тръпка и със стон свърши.

— Кевин — рече накрая едва чуто. — О, Кевин! Скъпи!

Той се намести до нея и отпусна глава до нейната върху възглавницата.

— Хубаво ли беше? — попита я през шепот.

— Да, както винаги. Както още първия път. В леглото нямаш равен.

Тя седна в леглото, застана на колене, взря се в тъмните му очи и прокара пръст по черните вежди и устните му. Сетне, усмихната доволно, сведе устни към неговите и го целуна нежно.

Кевин я желаеше толкова много, че вече не издържаше. Придърпа я почти грубо върху себе си, без да спира да я целува и гали по гърдите. Както винаги, тя отвърна не по-малко страстно на милувките му, но най-неочаквано се отпусна на хълбоци, наведе се и започна да прокарва език по гърдите и корема му, та в един момент на него му се стори, че ще се взриви от желание.

Придърпа я бързо до себе си, легна върху нея и подпрян на длани, проникна мощно в нея, та тя да свърши отново. Младата жена обви нозе около гърба му и вкопчена в него, започна да се движи в същия ритъм, макар и Кевин да съзнаваше, че тя прави всичко възможно да позабави оргазма си.

— Хайде, свършвай! — простена той срещу лицето й.

— Не — прошепна жената в отговор. — Искам заедно. — Но още докато го казваше, се разтрепери цялата и извика: — Кевин!

Това, че й действа толкова силно, винаги го възбуждаше. Тя продължаваше да се гъне под него и Кевин усети, че вече не издържа.

— Господи, Нел! Свършвам — простена той. — О, Нел! Нел!

 

 

Затворила очи, тя се бе отпуснала в обятията му и дишаше спокойно и равномерно. Кевин погледна русата й главица, положена върху гърдите му, и се усмихна. С нея му бе приятно да лежи така не по-малко, отколкото да се люби. Беше му ведро и спокойно, в нейно присъствие се чувстваше уютно. Сигурно бе така, понеже я познаваше още от седемнайсетгодишна. И тя като сестра му Роузи — нейната най-добра приятелка, сега бе на трийсет и една. В този момент обаче изглеждаше много по-млада, някъде към двайсетгодишна с момичешкото си телце, изопнатата кожа и лицето без нито една бръчица.

Сега Нел Джефри значеше много за Кевин и когато бе с нея, той се чувстваше като окрилен. Ден след ден градът сякаш го ограбваше, ала без дори да го съзнава, Нел успяваше да му върне ограбеното, благодарение на нея той отново намираше себе си.

В известен смисъл с Нел забравяше за всичко на тоя свят, неговата болка се притъпяваше, безпокойството и тъгата по Съни избледняваха. При всички положения Съни си беше труп, а животът е за живите, нали така? Кевин го бе проумял през последната година, особено откакто Нел бе станала толкова важна за него.

Напоследък мислеше все по-малко за Съни — шест години си бяха доста време. Ала едва преди около девет месеца поразреди свижданията при нея, пък било то и по предложение на сестрата на Съни, Елена. Една неделя следобед в санаториума за душевноболни му бе казала, че за Съни щяло да е по-добре, ако той не идвал толкова често, понеже от свижданията тя ставала по-неспокойна, сякаш долавяла смътно с болния си повреден мозък, че някога между тях е имало нещо, и този спомен съвсем я изваждал от релсите. Най-малкото това му обясни онзи ден Елена.

Накрая, преди три месеца, Кевин престана да ходи в Ню Хейвън. Близките на Съни като че изпитаха облекчение от това негово решение, както всъщност и самият той.

Понякога обаче се питаше дали не изпълнява моралния си дълг просто защото е страхливец и подлец. Сподели опасенията си с Нел, но тя възрази разпалено, че Кевин постъпва правилно и на практика няма друг избор.

— Не можеш да й помогнеш — настоя младата жена. — Само слагаш сол в раните си. И още нещо, Съни ти тежи като воденичен камък, дърпа те надолу. Длъжен си да я забравиш — заради себе си. И ти имаш живот, да му се не види!

Силните й думи му помогнаха, а в последно време той имаше чувството и че от плещите му е паднало тежко бреме. Нел бе права — Съни бе част от неговото минало и той бе длъжен да се отърве от някои неща, за да продължи напред.

Сега живееше със спомените за Съни от едно време, от годините, когато бяха деца. Явно му бе по-лесно да си я представя такава, а не изпаднала наркоманка, готова на всичко, само и само да си набави дрога. От години не се бе чувствал толкова добре, както напоследък. Пак до голяма степен благодарение на неговата приятелка Нел.

Зарови глава в косите й, меки като свила, с дъх на лимон и билки, уханни, както и цялото й тяло. Вдъхна дълбоко сладостния мирис на плътта й — той му помагаше да прогони вонята на града, която сякаш го преследваше навсякъде.

Сега Нел присъстваше толкова осезаемо в живота му, че Кевин не си представяше какво ще прави без нея. Преди година, колкото и да е странно, бяха станали любовници, след като се бяха познавали цели четиринайсет години.

Миналият октомври Гавин бе дошъл в Ню Йорк да се види с Нел по работа. Оттам щеше да замине за Лондон, за да урежда нещо около „Творецът на крале“, който най-сетне бе започнал да снима. Беше звъннал по телефона на Кевин и го бе поканил да вечерят заедно с Нел. Той бе в отпуск и прие. Не ги беше виждал повече от година. Прекараха чудесна вечер, шегуваха се и се смяха, спомняха си с много обич за едно време.

Вечеряха в апартамента на Гавин в хотел „Карлайл“. Когато си тръгнаха, отдавна бе минало полунощ и Кевин настоя да изпрати Нел. Макар да бе студено, отидоха пеш до жилището й на Парк Авеню и тя го покани да пийнат нещо.

Докато Нел пълнеше тумбестите чаши за коняк с „Реми Мартен“, Кевин драсна клечка кибрит и запали дървата и подпалките в камината. Седнаха на канапето и отпивайки от отлежалия коняк, се заприказваха за сегашния си живот и за едно време.

Едва ли някога Кевин щеше да проумее какво точно е станало. Най-неочаквано Нел се озова в прегръдките му, той я целуна и младата жена отвърна пламенно. Накрая, още преди да са се усетили, вече се любеха страстно на килима пред бумтящия огън в камината.

Беше петък срещу събота и нали бе в отпуск и нямаше дежурства, Кевин прекара с Нел края на седмицата. Отдадоха се в топлия уютен апартамент на страстта си и за четирийсет и осем часа забравиха света, в който живееха, своята мъка и тревоги.

По едно време се сетиха за Мики, който преди година сякаш бе хлътнал вдън земя. Всички и най-вече Нел бяха смутени от мистериозното му изчезване. Като млади Нел и Мики бяха гаджета, но дори и след като скъсаха, си останаха добри приятели, дори се сближиха още повече и си споделяха всичко, както често става между стари познати.

Онази нощ, когато Нел и Кевин се любиха за пръв път, тя му каза, че тъкмо това е една от причините да се безпокои толкова за Мики — направо не проумявала как така Мики е напуснал Ню Йорк, без да й съобщи, че заминава и къде отива.

Макар и да не го изрече на глас, оная нощ Кевин си помисли, че Мики вероятно не е могъл да й съобщи. Никой, дори мъжът, с когото приятелят им делеше едно жилище, не знаеше какво се е случило с него. Той просто изчезна.

Кевин често си мислеше, че Мики вероятно е станал жертва на някаква мръсна игра. Нали бе полицай, знаеше както никой друг ужасяващата статистика: всяка година стотици хиляди американци изчезваха безследно. Малцина измежду тях биваха откривани или се връщаха, за да продължат живота си. Само в неговия полицейски участък списъкът на безследно изчезналите бе километричен.

Нел се размърда в обятията му. Кевин извърна поглед надолу към нея. Тя отвори очи и също го погледна.

— Леле, Кевин, защо гледаш така кръвнишки? Какво има?

Макар и отношенията им да бяха пределно откровени и те да си споделяха всичко, Кевин предпочете точно сега да не отваря дума за Мики. Не му беше времето. Ето защо каза:

— Мислех си за нас, Нел, за това, че ходим вече цяла година. А не знае никой.

— Е, Нийл О’Конър знае — възрази Нел с усмивка.

— Имам предвид най-близките ни хора.

— Значи не си казвал на Гавин.

— През тази година не съм го виждал, ако не броим няколкото дни, когато дойдох в Лондон по време на снимките. Пък и знаеш, че не съм от мъжете, които ще седнат да се перчат с любовните си похождения. Знам, не си казвала и на Роузи, инак тя все щеше да се изтърве.

— И аз нямам представа защо не съм го споделяла с нея, Кев, защо ние с теб сме толкова потайни. — Нел се притисна още по-силно до него и го прегърна. След малко добави: — Сигурно е редно да й кажа. Все пак тя е най-добрата ми приятелка.

— Ще се зарадва много… задето ходим, де.

— Да, ще одобри — възкликна Нел, след което отметна глава и го погледна кокетно. — Сигурна съм, скъпи. Ще ни даде благословията си, и още как!

— Кога се връща от Лос Анжелис?

— Божичко, Кевин, та тя замина едва снощи. Но мисля, че ще се върне с мен.

— Как така с теб?

— И аз ще отскоча до Западното крайбрежие…

— Кога? — възкликна той донякъде рязко и я погледна изненадано.

— Във вторник или сряда.

— Пък аз мислех да си взема една седмица отпуска, преди да се преместя в новия отдел. Надявах се да прекараме известно време заедно, скъпа.

Нел прехапа устна, върху лицето й се изписа тъга.

— Жалко, но не знаех, Кевин. Щеше да е прекрасно. Но вече съм уредила пътуването и наистина ще ми е трудно да го отложа. Уговорила съм да се срещна с Гавин, който в понеделник ще дойде за една седмица от Лондон в Лос Анжелис. Смятам да се видя и с други клиенти.

— Ясно.

— Наистина съжалявам. Слушай, хрумна ми нещо страхотно! Защо не дойдеш и ти? Ще си прекараме чудесно с Роузи и Гавин, както едно време. — При тази мисъл лицето й грейна и тя възкликна развълнувано: — Хайде, Кев, ела! Моля те, кажи, че ще дойдеш!

Той се поколеба.

— Не знам… — промърмори и млъкна насред изречението. Двоумеше се дали да приеме.

Нел седна, целуна го закачливо по носа, после стана от леглото и се запъти към банята.

— Е, все пак помисли — рече от вратата.

— Вече помислих. По-добре да не идвам.

— Но защо?

— По цял ден ще се чудя какво да правя, нали ще бъдеш заета. Пък и тук, Нел, имам да върша доста неща, които покрай работата все отлагам.

Тя кимна и влезе в банята.

След миг се върна, загърната в хавлия, в ръка носеше още един халат.

— Хайде, облечи го и да идем да хапнем. Готвя нещо в кухнята.

— Пък аз, драга, мислех да те изведа.

Тя го озари с усмивка.

— Хайде, разреши ми и аз да се почувствам жена домакиня. Сготвила съм задушено пиле. Но имай предвид, че е във фурната от цяла вечност, дано не е загоряло. Току-виж се наложило да ме водиш в съседното кафене за по един хамбургер. Или ще направя бъркани яйца.

Както обличаше хавлията, Кевин тръгна усмихнат с Нел към кухнята.

— Не съм чак толкова гладен, Нел — каза й. — Но чаша вино ще ми дойде добре.

 

 

Пилето бе вкусно, да си оближеш пръстите. Двамата седнаха да хапнат в кухнята, Кевин отвори и бутилка хубаво „Божоле вилаж“. По едно време допря чашата червено вино до нейната.

— И през ум не ми е минавало, че нашата малка Нел ще стане първа бизнесменка с блестяща кариера и собствена международна агенция и ще обикаля надлъж и шир света!

— Е, на мен пък ми е минавало — възрази тя и му намигна. В очите й проблясна закачливо пламъче.

Кевин й се усмихна възхитено.

— Гордея се с теб. И с Роузи.

— Да, трябва да се гордееш със сестра си — прошепна Нел със сериозен тон. — Костюмите й за „Творецът на крале“ наистина са фантастични. Направо ще паднеш, щом видиш филма. Съвсем скоро Роузи ще грабне още един „Оскар“.

— Това да се чува! Спомена ми нещо за следващия филм на Гавин? И него ли ще прави?

— Не знам — сви рамене Нел и поклати глава. — Гавин още не ни е казал за какво ще бъде. Може би и той не е наясно. Но с каквото и да се захване, при всички случаи ще обере лаврите.

— Сигурно не съм я разбрал добре. Останах с впечатлението, че сестра ми отива в Лос Анжелис заради следващия му филм.

— Не съвсем. Има среща с Гари Маршал. Ще обсъждат неговия нов проект, съвременна романтична комедия. Той е голям поклонник на Роузи.

— То оставаше да не е — рече Кевин. — Струва си човек да поработи с режисьора на такива чудесни филми като „Брегове“ и „Хубава жена“. Дано Роузи не му откаже. Ще е най-голямата глупачка, ако не се съгласи. — Той отпи от виното и попита: — Колко смятате да стоите там?

— Няколко дни, най-много седмица. Зависи от Джони Фочън.

— Виж ти! — възкликна Кевин и я погледна озадачено.

— Трябва да обсъдим с него концерта, който вероятно ще изнесе в Ню Йорк някъде през пролетта или лятото. Пак ще бъде в Медисън Скуеър Гардън. Имаме да уточняваме доста неща.

— Ти, Нел, го направи голяма звезда.

Тя поклати глава.

— Не е точно така, Кев. Той сам си спечели славата. Със своя глас. А също с красотата и обаянието си — жените направо лудеят по него.

Поразвеселен, Кевин отбеляза:

— Толкова си приличате с Роузи! Не давате и да се издума, ако сте направили нещо значително. Ти наистина помогна на Джони да стане звезда.

— Не, скъпи, просто не си безпристрастен.

— Той е доста загадъчен, нали?

— Кой, Джони ли? Няма такова нещо — смръщи се Нел. — Защо пък загадъчен?

— Идва неизвестно откъде, прави няколко записа, грабва сърцата на жените и хоп, полита нагоре. После се появяваш ти, нагърбваш се с рекламата му и кажи-речи, за една нощ го превръщаш в суперзвезда. Не, в мегазвезда.

— Де да беше толкова лесно! Години наред Джони е пял по малките заведения в Атлантик Сити, да не говорим пък за баровете. Скъсвал се е от бачкане. Обиколил е всички заведения на Лос Анжелис, Чикаго, Бостън, Ню Джърси, Филаделфия, Ню Йорк. Който и бар да ми кажеш, съм готова да се хвана на бас, че е пял в него.

— Приказвай си, приказвай си, но въпреки всичко успя да го превърнеш в американския Хулио Иглесиас.

Нел прихна и отново поклати глава.

— Дрън-дрън! Винаги ще има само един Хулио Иглесиас. А Джони наистина е мегазвезда. И е един от най-свестните хора, които съм срещала. В него има нещичко от Пери Комо, Вик Дамоне и Хулио, разбира се. Ето защо го обичат всички — Джони им напомня за любимите им певци.

— Нямаш грешка, Нел. Винаги назоваваш нещата с истинските им имена. Но не съм много сигурен, че Джони ще остане доволен, ако те чуе — намекваш, че подражава на други.

— Разбира се, че подражава. Но си има свой непогрешим стил и е попзвездата на деветдесетте години.

— Както казват хората.

— Както казвам аз — заяде се тя и се наведе да го целуне по бузата. — Излишно е да скромнича, Кев.