Сергей Лукяненко
Нов патрул (23)

Глава 4

Изглежда, Светлана разбра всичко веднага, още щом влязох през вратата. Но зададе въпроса си едва късно вечерта, когато вече си бяхме легнали.

— Блокирал си магията си?

— Аха. — Не тръгнах да отричам, но опитах и да не влизам в обяснения. — Утре блокировката ще отмине.

— Виждам. Заради бас?

— Заради бас.

Светлана сложи настрана книгата, която четеше преди лягане вече втора вечер, и ме погледна в очите. Напрегнах се, очаквайки ирония или опне въпроса: „От какъв зор?“.

— Трудно ли ти беше, Антоне? — попита Светлана.

— Да — признах си аз. — Никога не съм осъзнавал, че постоянно върша по нещо с магия… Наистина, разни дреболии, но все пак…

— Разбирам.

— Това е трудно да се разбере. — Усмихнах се, за да загладя неволната рязкост. — Докато човек не опита, всичко това изглежда дребна работа…

— Антоне, вече четири години не използвам магия извън дома.

— Какво? — аз приседнах в леглото. — Но това е глупаво!

— Да, знам — кимна Светлана.

— И защо?

— Стори ми се, че преставам да бъда човек — отвърна Светлана. — Някак много незабележимо. Отначало това изглеждаше чудесно — да решавам всички проблеми с едно движение, да се безпокоя само за съблюдаването на баланса между Доброто и Злото… После осъзнах, че решавам изключително само свои проблеми. Отначало се успокоявах, че в това няма нищо лошо. Че Нощният патрул не може да унищожи злото… Че това изобщо не е неговата задача… Ние можем само да не допуснем поражение на Доброто, всичко останало хората трябва да го постигнат сами… Е, ти знаеш. Всичко това, на което учат младите Различни в училище… Тези, които имат най-горещите сърца, отиват после в Патрула, а тези, които имат най-хладния ум — просто живеят живота си сред хората… А после ми стана… — Тя замълча, търсейки точната дума.

— Противно? — попитах аз с жадно любопитство. За мен беше важно и самият аз да разбера това.

— Неуютно — поклати глава Светлана. — Не противно. Нали наистина се опитваме да носим добро. Но… неуютно. Знаеш ли… навярно така се е чувствал Румата Есторски^[1], преди, преди да извади меча и да застане пред вратата, която са разбивали щурмоваците.

— Разбирам — кимнах аз.

— Обичам те именно затова, че разбираш и не трябва да ти се обяснява кой е Румата — каза сериозно Светлана и се усмихна. — И ето че… аз разбрах, че ще свърша като него.

— И аз съм изпитвал същото — казах.

— Ти си се справил. Ти си мъж, реагираш по друг начин. В края на краищата, можеш да се напиеш и да наругаеш Хесер. — Тя отново се усмихна. — А аз разбрах, че ще се пречупя и ще натворя глупости по пълната програма… И престанах да използвам магия. Е… освен вкъщи. Мразя да гладя чаршафи!

— Защо не си ми казала нищо? — попитах аз.

— Ти беше зает. Спасяваше света.

— Извинявай — казах аз. Чувствах непоносим срам. — Прости ми.

— За какво?

— За това, че съм такова самовлюбено магаре. За това, че не видях…

— Ти не би могъл и да видиш, аз не съм поставяла блокировка. Просто престанах да използвам магия.

Погледнах Светлана в очите. После преместих поглед на вратата на спалнята.

— Спи — каза Светлана.

А после не ни беше необходима никаква магия.

 

 

В дълбоката нощ седях в леглото, слушах дишането на жена ми и си мислех за пророчествата.

Те бяха две… и нещо тук не се връзваше…

Не, всъщност не бяха две. Ето къде беше грешката ми.

Имаше и трето.

Пророчеството, че на Светлана ще й се роди дъщеря, която ще стане Абсолютна вълшебница. Различна с безпрецедентна сила. Такава, която ще може да промени баланса между Светлината и Мрака… да промени целия съществуващ порядък на нещата.

Някак си почти бях забравил за това. А нали то беше пророчество, което се е осъществило. Заради него Олга беше пренаписала съдбата на Светлана. Заради него Хесер ни беше събрал заедно, беше интригантствал, рискувал, влязъл в конфронтация със Завулон и Инквизицията. Залозите бяха чудовищно високи… и изведнъж всичко е свършило? Завулон се е примирил с поражението?

Това просто не може да бъде…

Значи играта още не е приключила. Тя продължава. Пророчеството се е осъществило, Надя е Абсолютна вълшебница, но в пророчеството не е посочено до какво ще доведе това.

Добре, да запомним този факт, той явно е важен. Надя е една от фигурите на дъската. Може би главната фигура… бялата царица…

Какво следва по-нататък?

Пророчеството на момчето Кеша. Арина вече го знае, значи Тигъра идва за нея… Или не идва? Съгласно класическата версия, Тигъра се опитва да унищожи пророка, да не допусне съобщаване и осъществяване на пророчеството. И това напълно се връзва с видяното от мен със собствените ми очи и чутото със собствените ми уши. Когато щурмуваше офиса на Нощния патрул, Тигъра каза: „Пророчеството не бива да бъде чуто“.

Така ли е? Така е.

Но по мнението на стария китайски маг Тигъра изобщо не преследва такива цели. Неговата задача е да „подкарва“ пророците, да ги подтиква да казват на хората пророчествата си, за да се сбъднат и по един или друг начин да променят човешкия живот, да не позволяват на човешкия мравуняк да изостава в развитието си. Версията е стройна и се потвърждава от историята на самия Фан Венян… Тигъра „подкарва“ пророците, докато те не изберат да изпълнят дълга си или не решат твърдо да не изкажат никога пророчеството. Явно чутото от Венян пророчество е съдържало нещо много лошо за Китай и магът е бил готов да умре, само и само да може да спаси страната си. Тигъра е разбрал това и си е тръгнал, не му трябват напразни жертви.

Но защо тогава в случая с Кеша „пророчеството не бива да бъде чуто“? То по-особено ли е? Излизащо извън рамките на обикновените, носещи на света спътниците, миниполите или рокмузиката? И при това, ако се вярва на Арина, то на всичкото отгоре засяга пряко дъщеря ми?

Загадка.

Така, да тръгнем от другия край. Кой е Тигъра? Отново, по мнението на Венян, а той, изглежда, е изучил въпроса по-добре от всички наши европейски мъдреци, Тигъра не е просто променен и изпратен от Сумрака Различен, като Огледалото. Той е по-сложен. Той… е, може да се каже, че в някаква степен е жив. Жив и разумен.

Както и Сумракът.

Той, общо взето, е Сумракът, в достъпна за нашите очи форма…

По гърба ми пробягнаха тръпки. „Someone is walking over my grave“, както казват англичаните. Някой минава през гроба ми…

Кой, кой… Тигъра!

Сумракът…

Ето го, около мен. Достъпен за Различните и само едва-едва доловим за хората. Източник на Сила… и същевременно неин потребител.

Ако се вярва на Венян — жив и разумен.

Как е възможно това? Как нищото може да бъде разумно? Матрьошка от седем измерения, едно от които е нашият свят, а останалите са в спектъра от студената пустиня до бледото копие на нашия свят? Разумът е длъжен да има някакъв материален носител…

Или не е длъжен никому с нищо?

Та нали ние дори не знаем какво представлява магическата Сила, която използваме. Нашите учени — всичките сякаш подбрани да са слаби магове, но затова пък умни глави — са изследвали този въпрос през целия двайсети век и продължават да го правят и през двайсет и първи. Нашите — имам предвид не само Светлите, не само руските. Различните от целия свят се бяха опитвали да разберат природата си, при необходимост привличайки и човешки учени, захранвайки с точно разчетени трохи информация Пентагона, ЦРУ, КГБ и закритите съветски научни институти. Специално подготвени Различни са си сътрудничили с човешки учени, демонстрирайки някаква страна на своите способности — твърде малко, за да ги приемат еднозначно насериозно, но достатъчно, за да разпалят любопитството и да впрегнат в работа цели лаборатории с милионни бюджети.

Нищо.

Има Сила, която чувстваме. Тя се излъчва от всичко живо, но от хората в най-голяма степен (след нас идват китовете, делфините, свинете, кучетата и плъховете — маймуните, между другото, дори не са в десетката). Различните усещат Силата, виждат я като аура, могат да я оценят и фиксират. Е, и да я употребят, разбира се… да я трупат в себе си. За да могат после, влизайки в Сумрака или просто призовавайки мислено образа му, да извършат магически действия…

Как? Китаецът е напълно прав — как Сумракът, който е нематериален, превръща Силата, която не фиксира никакви прибори, в напълно материално огнено кълбо или разсичащо камъка и метала „тройно острие“? Нашите мисли и желания са само превключвател. Или ако се използва компютърна терминология — команди. А цялата тази незрима работа, която ни позволява да творим чудеса, протича извън нашето съзнание и не ни е подвластна. Тя се осъществява от Сумрака. Значи Сумракът или е немислим нематериален компютър, настроен да изпълнява желанията на Различните — но тогава възниква въпросът кой го е създал и програмирал — или… немислимо нематериално разумно същество. Свръхсъщество…

По принцип тук дори няма голяма разлика между двете. Машина от енергетични полета (да допуснем!) или също толкова екзотичен свръхразум. Всесилен ли е той?

Не, едва ли. Всесилен и всезнаещ, по определение, е само Бог. Някак си не съм готов да повярвам, че Всевишният, ако съществува, е зает с това да осъществява желанията на куп Различни. Това противоречи и на теологията, и на здравия разум. А и фактите, с които разполагаме — също. Например поведението на Тигъра или на Огледалото не подхождат на прояви на божествената воля, всесилна и всемогъща. На поведение на много силно и умно същество — да. Поведение на Бог? Не, в никакъв случай.

А от какво се бои всяко живо същество?

Ясна работа.

От смъртта. Значи… значи пророчеството на момчето Кеша така или иначе е опасно за Сумрака. Затова и Тигъра не искаше то да прозвучи.

Логично?

Да.

Значи ще го вземем за основа.

Сега за другото пророчество. Онова, което го е изкрещяло в хралупата другото момче, живяло много отдавна в Британия. Пророчеството, което дреме, консервирано в дървения бокал, вече почти триста години.

Има ли то някакво отношение към мен?

Или е съобщавало за независимостта на Съединените американски щати, откриването на пеницилина или потъването на „Титаник“?

Не. В такива неща като пророчествата няма нищо случайно. Ако то ми е попаднало в ръцете, ако съм се досетил — разбира се, ако наистина съм се досетил — как да го чуя…

Две звена на една и съща верига.

А между тях — третото звено, пророчеството за Абсолютната вълшебница Надежда…

И аз вече няма къде да се дяна. Аз съм този, когото са намазали с горчица под опашката — и ще я облизвам, доволно и е песен.

Защото е заложена съдбата на дъщеря ми.

И защото изобщо не ми харесва присънилия ми се сън — за Надя, която крещи с омраза: „Татко, какво направи с нас!“. И това не е просто сън, породен от нервно напрежение, глътка алкохол и изплувалата от подсъзнанието песен за недоучилия се вълшебник. Това е предвиждане… или както казват хората, „предсказващ сън“.

Тихичко, за да не събудя Светлана, станах от леглото. То изскърца предателски, аз застинах, но жена ми не се събуди. Отидох в хола, затворих вратата към спалнята и запалих лампиона.

В съвременното жилище, ако човек не е фанатичен противник на прогреса, а още повече — ако се увлича от разни джаджи, има страшно много електронни устройства, способни да пренасят информация. При мен провериха всичко. Стационарния компютър и ноутбука. И нетбука на Надя. И таблета на Светлана. И мобилните телефони. И будилника, в който можеш да си запишеш своя мелодия за събуждане. Всички карти памет. И секретаря на стационарния телефон. Даже механичната мишка Теди, в която имаше микросхема със записаната от Светлана фраза „Обичам те, Наденка“ също я провериха — с извинения. Не забравиха и за MP3-плеърите.

Мнозина Различни, особено онези, които не живеят първия си век, не разбират много от електроника и изобщо — от съвременна техника. В това отношение Хесер е напредничав Различен, винаги се старае да си изясни нещата.

И затова на мен ми изпрати съвсем млади момчета, слаби магове, но затова пък прекрасно разбиращи къде би могла да е микросхемата със записа на пророчеството.

Момчетата провериха всичко и не намериха нищо. Макар че имаха специални прибори, каквито бях виждал само по филмите — те можеха да откриват от разстояние всяка карта памет, дори такава, която не е включена към нищо. Благодарих им — намериха две отдавна загубени в апартамента флашки…

Но не намериха пророчеството.

Естествено. Аз и не бях направил копие на електронен носител, не съм идиот.

От чекмеджето на бюфета, пълно с всякакви електронни вехтории, извадих стария си CD-плеър „Сони“. Задънено разклонение в развитието на електрониката, такива сега не използва почти никой. Акумулаторът му отдавна беше заминал.

Но имаше отделен прикрепващ се контейнер, в който мушнах една батерийка, после прикрепих контейнера към плеъра (както си трябва, надежден винт, а не някакви си там зъбци) и натиснах бутона за възпроизвеждане. В слушалките дрезгаво запя Висоцки.

В забранените дремливи

страшни Муромски гори

сган вампирска пакостлива

всеки минувач мори:

вият с вой във хор голям

упокойници…

А пък славеите там —

все разбойници.

Страшно, та ад!

Кикимори тук се въдят

в омагьосани блата:

за да хлъцнеш — гъди-гъди!

и потапят ти плътта.

Конен, пеши, все е тая —

пипват, падне ли,

горски бесове се шляят

тук пропаднали.

Страшно, та ад!

И мъже — търговец, воин —

влезли в тъмната гора,

кой несмислещ след запоя,

кой от глупост просто спрял;

кой закъсал със причина,

кой без — свърнал е,

но оттука няма минал

и завърнал се.

Общо взето, не беше задължително да слушам, но аз дослушах песента до края. До последния куплет.

И до днеска стари хора

помнят как кипя страстта,

след вампирските раздори

как изтреби се сганта.

Свърши този страшен век

с безобразия.

През леса върви човек

безбоязнено.

Ни страх, нито ад!^[2]

Точно в този момент натиснах „стоп“. Огледах се крадешком. Вратите и към спалнята, и към детската стая бяха затворени. Разбира се, сега не можех да проверя Сумрака… но домът ни беше обграден с такива мощни заклинания, че дори на Хесер заедно със Завулон би им се наложило да ги пробиват няколко часа. Заклинанията ми се полагаха заради ранга… а и защото тук живееше Надя.

Искам ли да чуя пророчеството?

Сега знам със сигурност, че го има, Арина ми каза това директно. Вече не мога да се надявам, че Кеша не е натиснал копчето на телефона играчка. И че пророчеството се отнася за цените на нефта или за президентските избори…

Въздъхнах, затворих очи и натиснах бутона.

Тишина. Пукане, като от стара грамофонна плоча.

— Вие сте Антон Городецки, Висш Светъл маг… — изрече тихо детски глас. Ръцете ми, стиснали плеъра, се разтресоха — сега не просто някой минаваше през гроба ми, сега някой танцуваше върху него. — Вие… Вие всички нас ще ни пуснете…

Ще ги пусна? Какво значи това?

— Тигъра идва, Тигъра идва, Тигъра идва — изведнъж бързо и неясно заговори Кеша. — Тигъра идва за теб, Тигъра иска да живее… Сумракът заспива… малко, малко, малко Сила… пророчествата чакат… дълго, дълго, дълго… Надя Городецка! Надя може, Надя може…

Аз чак подскочих, когато бързото бърборене изведнъж се прекъсна от името на дъщеря ми.

— На нула не може да се дели, на нула не може да се дели… — това напомняше трескавото бълнуване на отличник. — Умноженото по нула дава нула, умноженото по нула… Убий Тигъра! Убиеш ли Тигъра, ще убиеш Сумрака! Убиеш ли Тиг…

Записът свърши. Телефонът играчка имаше малка памет.

Няколко секунди тишина, и от средата на думата запя Висоцки.

Много неясност в странната страна —

можеш да се объркаш и да се изгубиш…

чак тръпки ти пробягват по гърба

при мисълта какво може да стане.

 

Току-виж пропаднеш — и е нужен скок.

Ще се уплашиш ли? Ще скочиш ли смело?

А? Ъъъ! Така, приятел!

В това е цялата работа…

Свалих слушалките, изключих плеъра и го хвърлих обратно в чекмеджето.

Честно казано, много неща бяха ясни.

„Тигъра идва, Тигъра идва за теб…“ Без коментар.

„Сумракът заспива… малко, малко, малко Сила… пророчествата чакат… дълго, дълго, дълго…“ Сумракът малко Сила? Някак странно. Нима на света има малко тъга и радост? Е… да допуснем. „Пророчествата чакат…“ За какви пророчества става въпрос? За това, което не е изказал Венян? Това, което е „стопирала“ Арина? Възможно е.

Представих си потока от емоции, който би предизвикала — и то не само за момент, а за дълги години и десетилетия — гибелта на Русия… или на Китай… Някакво безумие. Направо да ти секне дъхът. Светът и без това е несъвършен, пълен е с конфликти, раздират го дребни войни и глобални кризи. Дори и на цялата Земя да се установи мир и благополучие, човек е такъв добитък, който винаги ще намери повод да страда!

Добре, да допуснем, че на Сумрака му е малко постъпващата Сила. Да го приемем като факт.

„Надя може… На нула не може да се дели, на нула не може да се дели… Умноженото по нула дава нула…“ Като че ли тук също разбирам за какво става въпрос. Надя е нулева вълшебница. Абсолютна. Теоретично силата й няма граници. Разбира се, тя не умее да се оправя с нея много добре… но това е нещо, което се постига с времето.

Какво означава „на нула не може да се дели“? Не в математиката, а в дадения случай? И какво значи „умноженото по нула дава нула“?

Погледнах отново затворените врати към детската и към спалнята. Промъкнах се в антрето и, чувствайки се като престъпник, взех от полицата цигарите и запалката. Не пуша вкъщи, дори и на балкона… но сега разбрах, че имам нужда. Наметнах си якето, излязох на балкона, затворих плътно вратата след себе си. Запалих, пуснах в нощното небе струя дим…

Какви са Различните?

Разумни същества, способни да използват Силата.

Сумракът и Тигъра, като негово въплъщение, е също разумно същество, способно да използва Силата.

С друга природа, но също разумно същество.

Кой е най-силният Различен?

Надя е най-силната. Нулева вълшебница.

И Сумракът също е нулев.

Тук понятията „по-силен“ и „по-слаб“ са неприложими. Дори и при Великите, чиято Сила не може да се измери, има разлики в равнището на Силата, затова и побеждават онези, които измислят по-хитрите заклинания, приложат ги по-бързо, ударят на неочаквано място. Но силата на Сумрака и на Надя е еднаква. Сумракът владее цялата енергия, която се стича в него. И Надя, по някакъв удивителен начин, също е способна да се разпорежда с цялата Сила на света.

Може ли Сумракът да унищожи Надя?

Може ли Надя да унищожи Сумрака?

В това е целият въпрос.

Съдейки по думите на пророчеството — способна е.

„Убиеш ли Тигъра, ще убиеш Сумрака!“

На нула не може да се дели — Сумракът не може да унищожи Надя. Изглежда, това е физически невъзможно. Което много ме радва!

Умноженото по нула дава нула.

Какво значи това? Надя е способна да унищожи Сумрака? А какво ще стане при това с нея? Тя също ли ще загине? Или ще загуби магическите си способности?

Не искам това за дъщеря си!

И това е всичко. Няма да разкрия пророчеството. И ще унищожа записа.

А Тигъра?

Той няма да дойде за мен. Това не е в интересите му, на него му е нужно пророчеството да не бъде казано на хората. Той самият го каза. А аз няма да го споделя с никого и той трябва да разбира това. За Арина не мога да гарантирам, нека Тигъра да си се разбира с нея…

Допуших цигарата и некултурно хвърлих угарката долу. Проследих полета й от седмия етаж — малката огнена точка проряза тъмнината и се изгуби в кръга светлина под лампата.

Точно в краката на застаналия там човек…

Вкопчих се в перилата, гледайки надолу. Към младежа със светло наметало. Към Тигъра, гледащ нагоре, към мен.

Тигъра вдигна ръка и ми махна — не знам дали за поздрав или за довиждане. После се обърна и се изгуби в тъмнината.

Извадих още една цигара. После я мушнах обратно в пакета. Върнах се от балкона в апартамента, закачих якето, изплакнах си устата в банята, за да не мириша на цигари, и тихичко се прибрах в спалнята. Светлана спеше. Аз легнах и също заспах — леко и напълно спокойно.