Сергей Лукяненко
Нов патрул (10)

Пролог

— Днес аз ще проведа урока — каза Городецки. — Анна Тихоновна е болна.

— А какво й е? — обезпокои се Павел. — Нещо магическо?

— Холецистит — отговори Антон.

— Това може да се излекува със заклинание — каза Павел. Той беше на малко повече от двайсет, но беше от поколението, израснало с компютърните ролеви игри и книгите за Хари Потър.

— Може — съгласи се Антон. — Но защо, ако може да се вземат жлъчегонни средства?

— С магия е по-бързо — не се предаваше Павел.

— И по-сложно. Колкото и да е странно, най-лесни за лечение чрез магия са смъртоносните заболявания. Баналните простуди, жлъчни колики и хемороиди се лекуват по-лесно с обикновени средства. При това винаги си струва да се икономисват силите и възможностите за магическа намеса.

— Защо? — Павел погледна към останалите ученици, сякаш търсейки подкрепа. — Ние сме много по-силни от Дневния патрул.

— Точно за това ще поговорим — кимна Антон. Разходи се из класната стая, разглеждайки учениците — десет Различни, бъдещи магове и вълшебници. Шестима възрастни, четири деца и юноши. Обичайните пропорции — възрастта, на която се удава да се определи, че един човек е Различен, е най-различна. Най-младият ученик, пророкът Инокентий Толков, беше на десет години и половина, най-старият, вълшебницата Галина Станиславовна — на петдесет и две. Някои от тях щяха да се присъединят към Патрула, други щяха да продължат да живеят човешкия си живот… е, почти човешки. — Според вас колко са учениците в Дневния патрул?

— Десет — каза Павел.

— Уви — поклати глава Городецки.

— Сто — отвърна Надя.

— Отговорът не се зачита — каза Городецки. — Ти си чула за това вкъщи.

— Е, и какво? — възмути се Надя. — Какво значение има къде съм го чула?

— Е, така или иначе, сгреши — сви рамене Антон. — Това беше отдавна.

— Сто петдесет и трима — промърмори Инокентий.

— Отговорът се зачита — кимна Городецки. — Макар че аз мислех, че имат сто петдесет и един ученика, но няма да споря с пророк. Какво ни говори тази диспропорция?

— Че лошите хора на света са повече? — попита тихо Галина. Преди инициирането си тя беше учителка по руски език и литература на гимназиалните класове в малко градче в Подмосковието. Антон смяташе, че тя има право на такова предположение.

— Не хора, а Различни! — поправи я Денис. На трийсет и няколко години, бивш военен, уволнен от армията по време на реформите. Колкото и да беше странно, човешката му професия и специализацията му като Различен съвпадаха — от него се очертаваше да се получи добър боен маг.

— Извинявайте, Денис, но все пак хората — каза тихо, но твърдо Галина Станиславовна. — Различните не се раждат добри или лоши… както и хората, впрочем. Различните застават на страната на Светлината или Мрака, изхождайки от душевното си състояние в момента на инициирането…

— Една забележка — каза Антон. — Кой иска да я поправи?

Няколко ученици вдигнаха ръце. Антон кимна на Фархад, бивш мениджър на нефтена компания от Казахстан. Реализиран в живота човек, постигнал успехи в бизнеса… такива не стават често Светли Различни.

— Светли и Тъмни — това не означава добри или лоши, добронамерени или зли — каза Фархад. — Ако гледаме с човешки мерки… то това са алтруисти и егоисти. Тези, които искат най-доброто за околните, и тези, които искат най-доброто за себе си.

— И понякога, в името на личното благо, Тъмните Различни са способни да донесат добро на околните, а Светлите — да причинят зло — кимна Антон. — Вярно е. Макар че аз съм учуден, че вие сте неуверени в самите основи… И така, какво означава петнайсеткратното преимущество в броя на учениците на Дневния патрул в сравнение с нашия?

— Сред хората има много повече егоисти — каза Галина Станиславовна.

— Нощният патрул търси бъдещи Различни по-зле — предположи Денис.

— И двете версии са добри — каза Антон. — Засега няма да уточнявам колко са верни. Кажете, а защо при това се запазва балансът на силите между Патрулите?

— Защото Вие сте Висш различен — каза Денис. — И още Хесер, и Светлана… а Наденка е даже Абсолютна вълшебница!

Городецки кимна:

— Правилно. Числеността на Нощния патрул е чувствително по-малка, но при това сред нас има по-силни магове. И, връщайки се на предишния въпрос, такава ситуация е била нормална в продължение на много векове. Тъмните наистина са повече. Светлите наистина са по-силни. Като цяло — съществува паритет. Именно затова не си струва, Павле, да се използва магия по всеки най-дребен повод. Там, където има възможност да се доверим на науката, си струва да й се доверим.

Павел кимна, макар че, ако се съди по погледа му, Городецки не беше успял да го убеди докрай.

— Антоне, а имало ли е опити да се промени балансът на силите? — попита Галина Станиславовна.

— Разбира се — кимна Антон. — Най-глобалната от тях се нарича Велика октомврийска революция. Комунистическата идеология е изградена върху алтруизма и руските Патрули са получили разрешение за този експеримент. Всъщност това е най-голямата намеса на Различните в живота на хората след Ренесанса, Голямата чума и независимостта на САЩ.

— И Тъмните са разрешили? — учуди се Галина.

— Разбира се. На първо място, били са ни задлъжнели.

— За независимостта на САЩ?

— Не, за Ренесанса. И на второ място, според Тъмните разпространението сред хората на комунистическата идеология би трябвало да доведе до ръст на егоизма и тъмните емоции.

— И са се оказали прави? — възмути се Галина.

— Не. Ние всичко сме объркали. Това изобщо не е променило баланса между егоистите и алтруистите, нито по света, нито в Русия. Впоследствие негласно преобладава мнението, че пропорцията „едно към петнайсет“, а по-точно — „едно към шестнайсет“ е константа, отразяваща съотношението на алтруистите и егоистите сред хората.

— А как е, да речем, в САЩ? — поинтересува се Давид Саакян. Седемнайсетгодишният гимназист беше иницииран само преди месец и се интересуваше от абсолютно всичко.

— В САЩ, Швеция, Зимбабве, Северна Корея, Естония, Бразилия — навсякъде пропорцията е една и съща. За съжаление се изясни, че нито общественият строй, нито стандартът на живот, нито господстващата идеология имат някакво влияние върху съотношението между потенциалните Светли и Тъмни. Затова то е константа. Разбира се, силните социални сътресения са предизвиквали изменения в една или друга посока, но те рано или късно се изглаждат. Принадлежността към християнската, мюсюлманската или която и да е друга религия също не променя пропорцията.

— Татко, но това не може да бъде! — възмути се Надя. — Хората навсякъде се държат по различен начин!

— Така е — кимна Антон. — Разбира се… Надежда Антоновна. От съществуващите в обществото морални директиви и норми зависи и поведението на хората. Разбира се, червените кхмери, терористите от Ал Кайда, порядъчните европейски бюргери и, да речем, комсомолците от трийсетте години на миналия век, биха се държали по съвсем различен начин в една и съща ситуация. Но това не би променило същността. Съотношението между алтруистите и егоистите дори сред монасите бенедиктинци и гестаповците е едно и също. Просто техният егоизъм и алтруизъм се проявява по различен начин.

— Но нали в това е цялата работа! — не се предаваше Надя.

— За хората. За тях, разбира се, разликата е огромна. За нас, уви, не.

— Защо? Ние нали трябва да правим живота по-добър?

— Как? Светлите Различни създадоха общество, деклариращо алтруизъм и всеобщо братство. Като резултат възпитаха чудовищни егоисти, които с радост предадоха всичко, което е било свято за тях.

— Не сме го предали ние! — Галина Станиславовна скочи от стола. Устните й трепереха. — Не ние! Нас ни предадоха!

— Нима? — попита меко Антон. — Спомнете си себе си през тези години, моля. Когато вождовете предават народа си, а народът не ги сваля, не си струва да се обвиняват само вождовете.

— Всяка власт развращава — каза Денис. — Светлите Различни би трябвало да вземат властта в свои ръце…

— И да подкарат с камшик хората към щастието? — усмихна се Антон. — Въпреки че те разбират това щастие по различен начин? А и сигурни ли сте, че властта няма да разврати Светлите Различни? Помислете над това. И напишете, моля, за следващия път есе на тема: „Какъв ще бъде човешкият свят, ако Светлите Различни решат да вземат властта“.

— Тогава в какво е смисълът на нашето съществуване? — попита рязко Галина Станиславовна. — Ако смятате, че не можем да повлияем върху човешкия живот, да го променим към по-добро?

— О, правилно — кимна Антон. — И още едно есе: „В какво е смисълът на живота на Различния?“.

Класът застена.

— Но ако ние… — започна Галина Станиславовна.

— В името на всичко свято, млъкнете! — помоли се Денис. — Само трето есе ни липсва!