Ками Гарсия, Маргарет Стоъл
Прелестно изкупление (29)

Двайсет и седма глава
Пукнатините във всичко

— Сега, не ми казвай, че смяташ да стъпиш дори в двора ми, чу ли ме? — Ама отказа да пусне Ридли по-навътре. Каза го по петнайсет различни начина още в първия ни разговор, когато неуспешно се опитахме да й обясним какво се случва. — Никакви тъмни чародейци няма да влязат в тази къща, докато съм жива. А дори и след като си тръгна. Не, сър, не, мадам… Няма начин.

Тя се бе съгласила да се срещне с нас в „Грийнбриър“.

Чичо Макон отказа да дойде.

— По-добре е така. С Амари не сме се виждали от нощта… когато се случи — обясни той. — Не съм сигурен, че това е точният момент.

— Значи казваш, че и ти се боиш от нея? — погледна го Ридли с любопитство. — Кой да помисли…

— Ще бъда в „Рейвънуд“, ако се нуждаете от мен — каза той, стрелвайки я с очи.

— Кой да помисли… — усмихнах се и аз.

Останалите изчакахме в близост до ронещата се стена на старото гробище. Устоях на порива да отида до гроба на Итън, въпреки че усетих познатото желание, копнежа да бъда с него. С цялото си сърце вярвах, че има начин Итън да се върне обратно при мен, и нямаше да спра, докато не го откриех. Ама също се надяваше, но виждах страха и съмнението в очите й. Вече го бе загубила два пъти. Винаги когато й носех поредната кръстословица, тя отчаяно искаше да си го върне. Мисля, че Ама не беше готова да повярва в нещо, което би могла да загуби отново. С книгата обаче бяхме една крачка по-напред към успеха.

Ридли се бе облегнала на едно дърво, на безопасно разстояние от дупката в каменната стена. Знам, че и тя се боеше от Ама, също като чичо Макон, въпреки че нямаше да го признае.

— Не й казвай нищо, когато дойде тук — предупреди Линк Ридли. — Знаеш каква става при споменаването на книгата.

Ридли се нацупи.

— Мислех, че Ейбрахам е досаден, но Ама е дори по-лоша.

И в този миг видях крак в ортопедична обувка да пристъпва през отвора.

— По-лоша от какво? — попита Ама. — По-лоша от маниерите ти? — Огледа Ридли от горе до долу. — От вкуса ти за дрехи?

Беше облечена в жълта рокля, цялата бе слънчево сияние и сладост, което не се връзваше изобщо с изражението й. Сиво-черната й коса бе прибрана грижливо в кок, а в ръка носеше торбата си за плетене. От доста време се познавахме и знаех, че вътре нямаше никакви принадлежности за плетене.

— Или от момиче, което е било извлечено от ада само за да влезе доброволно обратно в огъня? — Ама наблюдаваше Ридли внимателно.

Ридли не свали тъмните си очила, но виждах, че се бе засрамила. Познавах я прекалено добре. Имаше нещо в Ама, което те караше да се чувстваш ужасно, ако я разочароваш — дори ако си Сирена, която не е особено привързана към нея.

— Не стана точно така — каза Ридли тихо.

Ама пусна чантата си на земята.

— Така ли? Знам от достоверни източници, че имаше шанс да бъдеш от правилната страна поне веднъж и се отказа от него. Да не съм пропуснала нещо?

Ридли се размърда неловко.

— Не е толкова просто.

Ама изсумтя.

— Продължавай да си го повтаряш, ако така ще спиш по-спокойно нощем, но не се опитвай да ми пробутваш тези номера на мен, защото няма да им се вържа. — Ама посочи към близалката в ръката на братовчедка ми. — И цялата тази захар ще ти съсипе зъбите, независимо дали си чародейка или не.

Линк се разсмя нервно.

Ама обърна острия си орлов поглед към него.

— А ти на какво се смееш, Уесли Линкълн? Забъркваш се във все по-големи проблеми, повече, отколкото в деня, в който те заварих в мазето ми, когато беше на девет години.

Линк се изчерви целият.

— Ама те някак си сами ме намират, госпожо.

— Много добре знаеш, че сам си ги търсиш, и това е сигурно, както е сигурно, че слънцето грее еднакво и върху светците, и върху грешниците.

После погледна към всички нас, един по един.

— И какво е този път? И най-добре да няма нищо общо с унищожаването на баланса във вселената.

— Всички сме светци, госпожо, няма никакви грешници. — Линк отстъпи назад леко и ме погледна, търсейки помощ.

— Изплюй го най-накрая. Вкъщи ме чакат леля Мърси и леля Грейс и не мога да ги оставя сами с Телма за дълго, или трите ще поръчат всичко, което показват по телевизионния канал. — Ама вече рядко наричаше пралелите на Итън Сестрите, след като една от тях си бе отишла.

Мариан пристъпи към Ама и хвана ръката й успокоително.

— Става дума за „Книгата на луните“.

— В нас е — не издържах вече аз.

Лив отстъпи встрани, разкривайки книгата, която лежеше на земята зад нея. Очите на Ама се разшириха от удивление.

— Искам ли да знам как сте се сдобили с нея?

Линк се обади.

— А, не… Искам да кажа, не, госпожо, със сигурност.

— Но важното е, че е в нас — уточни Мариан.

— Но не можем да я предадем на Итън… — чух отчаянието в гласа си.

Ама поклати глава и пристъпи към книгата, кръжейки около нея на разстояние, сякаш не искаше да приближава прекалено.

— Разбира се, че не можете. Книгата е прекалено могъща за един свят. Ако искате да я изпратите от света на живите в света на мъртвите, трябва да разполагаме със силата и на двата свята.

Не бях сигурна какво имаше предвид, но ме интересуваше само едно.

— Ще ни помогнеш ли?

— Не се нуждаете от моята помощ. Трябва някой да ви помогне от другия край, където се приема пратката.

Лив се приближи до Ама.

— Оставихме книгата за Итън, но той не я взе.

Ама изсумтя.

— Хъм… Итън не е достатъчно силен, за да пренесе подобно нещо през световете. Вероятно дори не знае как да го направи.

— Но сигурно има някой, който е достатъчно силен — предположи Мариан. — Навярно дори повече души…

Говореше за Великите. Въпросът беше дали Ама ще се съгласи да ги призове?

Прехапах устни.

Моля те, кажи „да“.

— Предположих, че щом сте ме потърсили, сигурно ще поискате да направя някоя щуротия. — Ама отвори торбата си за плетене и извади оттам малка стъклена чаша и бутилка уиски. „Уайлд Търки“. — Затова дойдох подготвена.

Сипа уиски в чашата и ме погледна.

— Трябва да ми помогнеш обаче. Ще имаме нужда от помощта и на двата свята, не забравяй.

Кимнах.

— Ще направя каквото е нужно.

Ама кимна в посока на „Рейвънуд“.

— Можеш да започнеш, като събереш останалите от твоя вид. Сама не си достатъчно силна.

— Рид е тук, Джон също може да помогне. Той е наполовина чародеец.

Ама поклати глава.

— Ако искаш тази книга да премине, трябва да повикаш и другите.

— Те са в Барбадос.

— Всъщност се върнаха преди няколко часа — каза Мариан. — Рийс се отби в библиотеката по-рано днес. Каза, че на баба ти не е понесла влажността на острова.

Опитах се да не се усмихна. Това, което не понасяше на баба ми, бе липсата на напрежение и действие, а и Рийс не бе по-различна. А и при цялото разнообразие от чародейски сили в семейството ми бях сигурна, че отдавна са разбрали какво става тук.

— Ще ги помоля. Но може да са уморени от цялото това пътуване. — Притеснявах се и дали чичо ми ще промени решението си. Добавянето на останалите от семейството ми към тази лудница ми се струваше нещо средно между рисковано и идиотско.

Ама скръсти ръце на гърдите си, по-решителна отвсякога.

— Това, което знам, е, че книгата няма да отиде никъде без тях.

Нямаше никакъв смисъл да споря с нея. Бях гледала безброй пъти как Итън се опитва да я разубеждава за нещо и рядко успяваше. А Ама го обичаше повече от всеки друг човек на света. Нямах шанс.

Ридли ми кимна.

— Ще дойда с теб за подкрепа.

— Майка ти ще полудее, като те види. Трябва да й кажа, че си се върнала. И вероятно трябва да им кажа, че ти… — Поколебах се. За никого в семейството ми нямаше да е лесно да приеме факта, че Ридли бе изтичала обратно при Сарафина, за да се сдобие отново с тъмните си чародейски сили. — Че ти си променена.

Линк погледна встрани.

Това не бе най-лошата част.

— И ще ми бъде доста трудно да обясня на баба защо съм се сдобила с „Книгата на луните“.

Ридли метна ръката си през раменете ми.

— Не знаеш ли, че най-добрият начин да отвлечеш вниманието на някого от лоша новина, е да му стовариш друга още по-ужасна? — усмихна се тя и ме поведе към „Рейвънуд“. — А има ли по-ужасна новина от мен самата?

Линк поклати глава.

— Да, за това си абсолютно права.

Ридли се обърна и повдигна очилата си.

— Млъквай, захарче. Или ще те накарам да се телепортираш в стаята на майка си и да й кажеш, че си станал методист.

— Силите ти вече не ми влияят, маце.

Ридли му прати въздушна целувка.

— Готов ли си да ме пробваш?