Джефри Арчър
Времето ще покаже (55)

53.

Хари се яви на мостика няколко минути преди камбаната да удари седем пъти, за да може мистър Брадшоу да слезе да вечеря с капитана.

Времето, през което Том го оставяше сам на мостика, с всяка вахта се увеличаваше все повече и повече, но Хари нямаше абсолютно нищо против, тъй като му харесваше илюзията, че поне за един час на ден корабът е под негово управление.

Провери компаса и коригира курса, както беше зададен от капитана. Вече му разрешаваха дори да нанася положението им на картата и да прави записки в дневника преди края на смяната си.

Докато стоеше сам на мостика под пълната луна, в спокойно море и хиляди мили океан пред него, мислите му се понесоха назад към Англия. Запита се какво ли прави Ема точно в този момент.

Ема седеше в стаята си в Съмървил Колидж в Оксфорд и слушаше по радиото обръщението на мистър Невил Чембърлейн към нацията.

Тази сутрин британският посланик в Берлин даде на германските власти окончателна нота, че ако до единайсет часа не получим уверения, че са готови незабавно да изтеглят войските си от Полша, двете ни страни ще бъдат в състояние на война. Трябва да ви съобщя, че подобни уверения не бяха дадени и че съответно страната ни е във война с Германия.

Но тъй като радиото на „Девониън“ не можеше да улавя Би Би Си, всички на борда си гледаха работата, както правеха всеки друг ден.

Хари още си мислеше за Ема, когато първото се стрелна покрай носа. Не беше сигурен какво да прави. Не му се искаше да прекъсва вечерята на капитана и да рискува да бъде скастрен, че му е изгубил времето. Беше нащрек, когато видя второто, и този път нямаше съмнение какво е. Гледаше как дългото сребристо тяло се плъзга под повърхността към носа на кораба. Инстинктивно завъртя щурвала надясно и корабът се отклони наляво. Не искаше да се получи точно това, но грешката му даде достатъчно време да вдигне тревога, тъй като обектът мина покрай носа — пропусна го с няколко метра.

Този път изобщо не се поколеба: натисна с длан клаксона и той изрева. След секунди мистър Брадшоу се появи на палубата и се втурна към мостика, следван по петите от капитана, който си обличаше куртката в движение.

Един по един моряците се изсипаха от недрата на кораба и заеха местата си; предполагаха, че това е някаква учебна тревога.

— Какъв е проблемът, мистър Клифтън? — спокойно попита капитан Хейвънс, когато стъпи на мостика.

— Мисля, че видях торпедо, сър, но тъй като никога не съм виждал подобно нещо, не мога да съм сигурен.

— Възможно ли е да е някой делфин, решил да пирува с отпадъците? — предположи капитанът.

— Не, сър, не беше делфин.

— И аз не съм виждал торпедо — призна Хейвънс, докато поемаше щурвала. — От коя посока дойде?

— Север-североизток.

— Мистър Брадшоу — каза капитанът. — Всички да заемат местата си. Готови за спускане на спасителните лодки по моя команда.

— Слушам, сър — отвърна Брадшоу, плъзна се надолу по парапета и незабавно започна да организира екипажа.

— Мистър Клифтън, отваряйте си очите на четири и докладвайте веднага щом видите нещо.

Хари грабна бинокъла и бавно започна да претърсва океана, а капитанът изрева в съобщителната тръба:

— Пълен назад, мистър Патерсън. Пълен назад и очаквайте заповеди.

— Слушам, сър — отвърна стреснатият главен машинист, който не беше чувал тази заповед от 1918 г.

— Още едно — каза Хари. — Север-североизток, идва право към нас.

— Виждам го — отвърна капитанът.

Рязко завъртя щурвала наляво и торпедото мина само на няколко стъпки от тях.

— Бяхте прав, мистър Клифтън. Не беше делфин — прозаично каза Хейвънс и добави по-тихо: — Явно сме във война. Врагът има торпеда, а ние разполагаме само със сто четирийсет и четири велосипеда, сто чувала картофи и куп памучни парцалки.

Хари продължаваше да си отваря очите на четири. Капитанът бе толкова спокоен, че младежът почти не изпитваше чувство за опасност.

— Номер четири право към нас, сър — каза той. — Отново север-североизток.

Хейвънс пак завъртя щурвала, но корабът не реагира достатъчно бързо и торпедото улучи носа. След три минути мистър Патерсън докладва, че под ватерлинията е избухнал пожар и че хората му не могат да угасят пламъците. Капитанът не се нуждаеше от обяснения, че се намира пред безнадеждна задача.

— Мистър Брадшоу, пригответе се за напускане на кораба. Целият екипаж да се качи в лодките и да очаква заповеди.

— Слушам, сър! — извика Брадшоу от палубата.

Хейвънс отново изрева в тръбата:

— Мистър Патерсън, незабавно се качете с хората си на палубата. Повтарям, незабавно се качете на палубата и заемете местата си в спасителните лодки.

— Тръгваме, шкипер.

— Още едно, сър — докладва Хари. — Север-северозапад, насочва се право към десния борд, в средата.

Капитанът отново завъртя щурвала, но знаеше, че този път няма да успее да избегне удара. След секунди торпедото улучи кораба и той започна да се накланя на една страна.

— Напуснете кораба! — изкрещя Хейвънс. — Напуснете кораба! — повтори и се обърна към Хари, който продължаваше да оглежда морето с бинокъла. — Отивайте в най-близката лодка, мистър Клифтън, и по-живо. Няма смисъл някой да остава на мостика.

— Слушам, сър — отвърна Хари.

— Капитане — чу се глас от машинното, — капакът на трюм номер четири е заял. В капан съм под палубата с петима от хората ми.

— Идваме, мистър Патерсън. Ще ви изкараме за нула време. Промяна на плана, мистър Клифтън. Следвайте ме.

Втурнаха се надолу по стълбите.

— Мистър Брадшоу — извика Хейвънс, докато лавираше между подхранваните от мазута пламъци, които бяха стигнали горната палуба, — по-живо качвайте хората в лодките и напуснете кораба.

— Слушам, сър — отвърна Брадшоу, който се бе вкопчил в перилата на борда.

— Трябва ми гребло. И се погрижете да оставите една лодка в готовност за мистър Патерсън и хората му от машинното.

Брадшоу грабна гребло от една лодка и с помощта на друг моряк успя да го подаде на капитана. Хари и шкиперът го хванаха за краищата и се запрепъваха към трюм номер четири. Хари беше озадачен какво може да се направи с едно гребло срещу торпеда, но времето не беше подходящо за въпроси.

Капитанът се втурна напред покрай китаеца, който бе паднал на колене с наведена глава и се молеше на своя бог.

— Качвай се в лодката, малоумен глупак такъв! — извика му Хейвънс.

Мистър Лу се изправи несигурно, но не помръдна. Докато минаваше покрай него, Хари го блъсна към третия капитан. Мистър Лу залитна и едва не падна в обятията на мистър Брадшоу.

Щом стигнаха люка над четвъртия трюм, капитанът пъхна тънкия край на греблото в халката и задърпа с цялата си тежест широкия край. Хари побърза да му помогне и двамата успяха да вдигнат тежкия железен капак колкото да се провре човек.

— Издърпвайте хората навън, мистър Клифтън, аз ще се опитам да задържа капака отворен — каза Хейвънс, когато през процепа се появиха две ръце.

Хари пусна греблото и запълзя на четири крака към отворения капак. Докато хващаше мъжа под мишниците, една вълна се стовари отгоре му и се изсипа в трюма. Хари издърпа човека и му извика да тича към лодките. Вторият беше по-пъргав и успя да се измъкне без помощта на Хари, а третият беше обхванат от такава сляпа паника, че си удари главата в капака, преди да излезе и да забърза след другарите си. Другите двама го последваха бързо и запълзяха на четири крака към последната останала спасителна лодка. Хари зачака главния машинист, но от него нямаше и следа. Корабът се наклони още повече и Хари трябваше да легне на палубата, за да не падне с главата напред в трюма.

Впери поглед в мрака долу и видя протегната ръка. Пъхна глава в отвора и се протегна колкото се може, без да падне, но не успя да достигне пръстите на втория офицер. Мистър Патерсън на няколко пъти се опита да се измъкне, но с всеки опит усилията му се осуетяваха все повече от водата, която се изсипваше отгоре му. Капитан Хейвънс виждаше какъв е проблемът, но не можеше да им се притече на помощ, защото ако пуснеше греблото, капакът щеше да смаже Хари.

Патерсън, който вече бе до колене във вода, извика:

— За бога, качвайте се и двамата в лодката, преди да е станало късно!

— Няма начин — отвърна капитанът. — Мистър Клифтън, слизайте долу и избутайте той кучи син нагоре, после го последвайте.

Хари не се поколеба. Вмъкна се с краката напред в трюма, като се хвана за ръба на отвора. Накрая се пусна и полетя в мрака. Плискащата мазна леденостудена вода омекоти падането му. Хари приклекна и каза:

— Сър, качете се на раменете ми и ще успеете да стигнете до ръба.

Главният машинист се подчини на четвъртия офицер, но когато се протегна, до палубата му оставаха още няколко сантиметра. Хари напрегна докрай всичките си сили да избута Патерсън нагоре и накрая машинистът се вкопчи в ръба на отвора. Водата вече се изливаше в трюма и корабът се накланяше все повече. Хари опря длани в задника на мистър Патерсън и забута като тежкоатлет, докато главата на главния машинист не се появи над палубата.

— Радвам се да те видя, Джим — изсумтя капитанът.

— И аз теб, Арнолд — отвърна главният машинист, докато бавно се измъкваше от трюма.

Точно в този миг последното торпедо улучи потъващия кораб. Греблото се счупи, и железният капак хлопна и подобно на брадвата на средновековен палач, с едно движение отряза главата на главния машинист. Тялото на Патерсън полетя обратно в трюма и падна във водата до Хари.

Хари благодари на Бог, че не може да вижда мистър Патерсън в заобикалящия го мрак. Поне трюмът беше престанал да се пълни с вода, макар това да означаваше, че няма как да се измъкне.

Предположи, че капитанът също е загинал, в противен случай щеше да блъска по капака и да търси начин да го измъкне. Помисли си каква ирония е, че трябва да умре също като баща си, затворен в кухата вътрешност на кораб. Притисна се в стената на трюма в последен опит да излъже смъртта. Докато чакаше водата да се надигне сантиметър след сантиметър над раменете му, врата и главата, пред него прелетяха безброй лица. Странни мисли нахлуват в главата ти, когато знаеш, че ти остават само още няколко минути живот.

Поне смъртта му щеше да разреши проблемите на толкова много хора, които обичаше. Ема щеше да бъде освободена от обета си да не поглежда друг до края на дните си. Сър Уолтър вече нямаше да се тревожи за последиците от завещанието на баща си. След време Джайлс щеше да наследи фамилната титла и цялото имущество на баща си. Дори Хюго Барингтън можеше да се оправи, след като вече не бе нужно да доказва, че не е баща на Хари. Само скъпата му майка…

Изведнъж избухна мощна експлозия. „Девониън“ се разцепи и секунди по-късно двете половини се издигнаха нагоре като уплашени коне, преди разбитият кораб безславно да потъне на дъното на океана.

Капитанът на немската подводница гледаше през перископа как „Девониън“ изчезва под вълните, оставяйки след себе си хиляда шарени памучни рокли и множество трупове, полюшващи се на повърхността сред хиляди картофи.