Джефри Арчър
Времето ще покаже (43)

41.

След като слязоха от влака на Темпъл Мийдс, Джайлс и майка му изчакаха в колата, докато Ема се сбогува с Хари.

— Току-що прекараха заедно девет дни — рече Джайлс. — Да не са забравили, че ще се видят отново утре?

— И може би вдругиден — каза майка му. — Но все пак не забравяй, че колкото и малко вероятно да ти изглежда, някой ден същото може да се случи и с теб.

Ема най-сетне се качи в колата, но докато се отдалечаваха, продължи да гледа през задния прозорец, докато Хари не изчезна от поглед.

Джайлс изгаряше от нетърпение да се прибере у дома и най-сетне да разбере какво толкова е направил Хари, че баща му да се държи така с него през всичките тези години. Едва ли би могло да е нещо по-лошо от това да крадеш от училищния бюфет или нарочно да се провалиш на изпитите. Беше обмислил десетки възможности, но нито една от тях не му се виждаше смислена. Сега поне се надяваше, че ще открие истината. Хвърли поглед към майка си. Макар рядко да показваше чувствата си, тя явно се вълнуваше все повече и повече с приближаването на Чу Вали.

Бащата му ги чакаше на вратата. Дженкинс не се виждаше никакъв. Хюго незабавно се извини на Елизабет, а после и на децата, след което им каза, че са му липсвали ужасно.

— Чаят е сервиран в салона — каза той. — Моля, елате там веднага щом сте готови.

Джайлс слезе пръв и седна неспокойно срещу баща си. Докато чакаха майка му и Ема, баща му се ограничи само с това да го попита дали му е харесало в Шотландия и да обясни, че гувернантката е отвела Грейс в Бристол, за да й купи училищна униформа. Нито веднъж не спомена Хари. Когато след няколко минути влязоха Елизабет и Ема, Хюго стана да ги посрещне и след като всички се настаниха, наля чай. Явно не искаше прислугата да чуе онова, което се канеше да сподели.

След като приключи с приготовленията, бащата на Джайлс седна на ръба на стола си и заговори тихо.

— В самото начало искам да кажа и на трима ви колко неприемливо беше държането ми вечерта, превърнала се в триумф за Ема. Това, че баща ти не присъстваше на овациите, само по себе си беше лошо, Ема — каза той, като гледаше дъщеря си в очите, — но начинът, по който се държах с майка ти, когато се върнахте у дома, е наистина непростим и си давам сметка, че може да мине време, преди подобна дълбока рана да се излекува.

Хюго Барингтън отпусна глава в ръцете си и Джайлс забеляза, че трепери. Накрая успя да се овладее и продължи:

— Всички по една или друга причина сте искали да знаете защо през годините се държах лошо с Хари Клифтън. Вярно е, че не мога да понасям присъствието му, но вината за това е изцяло моя. Когато научите причината, може би ще започнете да ме разбирате, а може би дори и да ми съчувствате.

Джайлс погледна майка си, която стоеше сковано в стола си. Нямаше начин да определи как се чувства.

— Преди много години — продължи Барингтън, — когато станах административен директор на компанията, убедих борда, че трябва да започнем да се занимаваме и с корабостроителство, въпреки резервите на баща ми. Подписах договор с една канадска компания за построяването на товарния кораб „Мейпъл Лийф“. Това се оказа не само финансово бедствие за компанията, но и лична катастрофа за мен, от която така и не се възстанових напълно и се съмнявам, че някога ще успея. Позволете да обясня.

— Един следобед някакъв докер нахлу в кабинета ми. Обясняваше, че другарят му по работа бил затворен в корпуса на „Мейпъл Лийф“ и че ако не наредя отварянето му, ще умре. Естествено, слязох незабавно на дока и бригадирът ме увери, че в тази история няма капка истина. Аз обаче настоях работниците да оставят инструментите си, за да чуем дали от вътрешността на корпуса не се чува нещо. Изчаках доста време, но нямаше никакъв звук и накрая наредих на хората да се върнат на работа, тъй като и без това изоставахме от графика с няколко седмици. Приех, че въпросният докер ще се появи на следващия ден на работа. Той обаче не само не се появи, а и никога повече не го видяхме. Вероятността да е умрял в корпуса тежи на съвестта ми оттогава. — Барингтън замълча, вдигна глава и рече: — Името на онзи човек беше Артър Клифтън, а Хари е единственият му син.

Ема захлипа.

— Искам да си представите, ако това е възможно, какво изпитвам всеки път, когато видя този младеж, и как би се почувствал той, ако някога узнае, че може би съм отговорен за смъртта на баща му. Това, че Хари Клифтън стана най-добрият приятел на Джайлс и се влюби в дъщеря ми, е достойно за някоя древногръцка трагедия.

Отново скри лице в шепите си и известно време не каза нищо. Накрая вдигна очи.

— Ако искате да ме питате нещо, ще направя всичко по силите си да отговоря.

Джайлс изчака майка си да заговори първа.

— Виновен ли си, че си изпратил невинен човек в затвора за престъпление, което не е извършил? — тихо попита Елизабет.

— Не, скъпа — отвърна Барингтън. — Надявам се, че ме познаваш достатъчно добре, за да знаеш, че не съм способен на подобно нещо. Стан Танкок беше обикновен крадец, който проникна в кабинета ми и ме обра. Единствената причина да го взема на работа след освобождаването му от затвора е тази, че той е шурей на Артър Клифтън.

За първи път от завръщането си Елизабет се усмихна.

— Татко, мога ли и аз да те питам нещо? — обади се Джайлс.

— Разбира се.

— Ти ли поръча двамата с Хари да бъдем следени, докато пътувахме за Шотландия?

— Да, Джайлс. Отчаяно исках да разбера къде са отишли майка ти и Ема, за да мога да им се извиня за отвратителното си поведение. Моля те, опитай да ми простиш.

Всички се обърнаха към Ема, която все още не бе казала нито дума. Когато заговори, думите й изненадаха всички.

— Ще трябва да разкажеш на Хари всичко, което разказа на нас — прошепна тя. — И ако той е склонен да ти прости, трябва да го приемеш в семейството ни.

— С удоволствие бих го приел в семейството, скъпа, макар че ще е разбираемо, ако той не пожелае да говори с мен. Но не мога да му разкажа истината за случилото се с баща му.

— Защо? — поиска да знае Ема.

— Защото майката на Хари ясно даде да се разбере, че не желае синът й да разбере как е умрял баща му, тъй като от малък са му казвали, че той бил храбър мъж и загинал във войната. До този момент аз спазвах обещанието си да не разкривам на никого какво се случи през онзи ужасен ден.

Елизабет Барингтън стана, отиде до съпруга си и нежно го целуна. Барингтън захлипа. След малко Джайлс отиде при тях и прегърна баща си през рамото.

Ема не помръдна от мястото си.