Джефри Арчър
Времето ще покаже (35)

33.

— Какво искате? — попита мис Потс, на която й се стори, че не го е чула добре.

— Лична среща с мистър Хюго — повтори Стария Джак.

— Аз пък съм упълномощена да попитам каква е темата на тази среща — каза тя, без да се опитва да скрие сарказма си.

— Бъдещето на сина му.

— Почакайте. Ще попитам дали мистър Барингтън е склонен да ви приеме.

Мис Потс почука деликатно на вратата на административния директор и изчезна в кабинета му. След малко се върна с изненадана физиономия.

— Мистър Барингтън ще ви приеме веднага — каза тя и дори задържа вратата отворена.

Стария Джак не успя да скрие усмивката си, докато минаваше покрай нея. Хюго Барингтън го погледна от мястото си зад бюрото. Не му предложи да седне, та какво остава да стане и да се ръкува с него.

— Какъв интерес можете да имате за бъдещето на Джайлс? — попита той.

— Никакъв — призна Стария Джак. — Интересува ме бъдещето на другия ви син.

— Какво искате да кажете, по дяволите? — попита Барингтън с малко по-висок тон от необходимото.

— Ако не знаехте какво искам да кажа, нямаше да се съгласите да се видите с мен — презрително отвърна Стария Джак.

Барингтън така пребледня, че Стария Джак се зачуди дали няма да припадне.

— Какво искате от мен? — попита най-сетне Барингтън.

— През целия си живот сте били търговец — отвърна Стария Джак. — Притежавам нещо, което ще поискате да изтъргувате.

— И какво е това нещо?

— В деня след мистериозното изчезване на Артър Клифтън и арестуването на Стан Танкок за престъпление, което не беше извършил, бях помолен от детектив инспектор Блейкмор да дам писмени показания за всичко, на което станах свидетел онази вечер. Тъй като вие се постарахте Блейкмор да бъде отстранен от случая, въпросните показания си остават у мен. Имам чувството, че те могат да се окажат изключително интересно четиво, ако попаднат в неподходящи ръце.

— Мисля, че това е изнудване — презрително каза Барингтън, — за което можете да влезете в затвора за много дълго време.

— Някои биха нарекли правенето на подобен документ публично достояние просто изпълнение на граждански дълг.

— И кой според вас би проявил интерес към бръщолевенето на един старец? Със сигурност не и пресата, след като юристите им обяснят що за клевета е това. А тъй като делото е закрито още преди години, не виждам защо началникът на полицията ще си прави труда и разходите да го възобновява заради приказките на човек, който може да се опише в най-добрия случай като ексцентричен, а в най-лошия — като луд. Така че съм длъжен да попитам: с кого другиго смятате да споделите абсурдните си твърдения?

— С баща ви — отвърна Стария Джак. Блъфираше, естествено, но пък Барингтън не знаеше за обещанието, което бе дал на Мейзи.

Барингтън се сви в креслото си. Много добре си даваше сметка за влиянието на Стария Джак върху баща му, макар така и да не разбираше каква е причината.

— Колко очаквате да платя за този документ?

— Триста паунда.

— Това е пладнешки грабеж!

— Това е нито повече, нито по-малко от сумата, необходима за покриването на таксите и малките екстри, които ще позволят на Хари Клифтън да остане в Бристолската гимназия следващите две години.

— Не мога ли просто да плащам таксите му в началото на всеки срок, както правя за собствения си син?

— Не, защото ще спрете да плащате таксите на единия от синовете си в мига, в който се доберете до показанията ми.

— Ще трябва да вземете парите в брой — каза Барингтън и извади от джоба си ключ.

— Не, благодаря — отвърна Стария Джак. — Много добре си спомням какво се случи със Стан Танкок, след като му дадохте вашите трийсет сребърника. Нямам желание да прекарам следващите три години в затвора за престъпление, което не съм извършил.

— Тогава ще се наложи да се обадя в банката, щом трябва да пиша чек за такава голяма сума.

— Моля — рече Стария Джак и посочи към телефона на бюрото.

Барингтън се поколеба за момент, после вдигна слушалката. Изчака обаждането на оператора и каза:

— Три седем три едно.

Последва нова пауза, после друг глас каза:

— Да?

— Вие ли сте, Прендъргаст?

— Не, сър — отвърна гласът.

— Добре, точно вие сте човекът, който ми трябва — каза Барингтън. — В рамките на следващия един час ще ви изпратя човек на име мистър Тар с чек за триста паунда, платими на Бристолската общинска фондация. Бих искал да се погрижите той да бъде обработен незабавно и да ми се обадите веднага.

— Ако желаете да ви се обадя, просто кажете: „Да, точно така“ и ще се свържа с вас след малко, сър.

— Да, точно така — каза Барингтън и затвори.

Извади чекова книжка от чекмеджето в бюрото си и написа думите „Да се плати на Бристолската общинска фондация“ и на отделен ред „Триста паунда“. Подписа чека и го предаде на Стария Джак, който го разгледа внимателно и кимна.

— Ще го сложа в плик — каза Барингтън, натисна един бутон под бюрото си и в кабинета влезе мис Пот.

— Да, сър?

— Мистър Тар тръгва към банката — каза Барингтън, докато поставяше чека в плика. Запечата го и го адресира до мистър Прендъргаст, като добави думичката „ЛИЧНО“ с големи букви, след което го даде на Стария Джак.

— Благодаря — каза Джак. — Ще ви доставя документа лично веднага щом се върна.

Барингтън кимна и в този момент телефонът на бюрото му зазвъня. Той изчака Стария Джак да излезе от кабинета, преди да вдигне.

Стария Джак взе трамвая до Бристол — реши, че в този случай разходите си заслужават. След двайсет минути влезе в банката и каза на младежа на рецепцията, че носи писмо за мистър Прендъргаст. Младежът не изглеждаше особено впечатлен, докато Стария Джак не добави:

— От мистър Хюго Барингтън е.

Младежът незабавно изостави поста си и поведе Стария Джак през залата и по един дълъг коридор до кабинета на управителя. Почука на вратата, отвори я и обяви:

— Този господин носи писмо от мистър Барингтън, сър.

Мистър Прендъргаст скочи от мястото си, ръкува се със стареца и го поведе към стола от другата страна на бюрото.

Стария Джак му подаде плика и каза:

— Мистър Барингтън ме помоли да ви го предам лично.

— Да, разбира се — отвърна Прендъргаст, който незабавно позна почерка на един от най-ценните си клиенти.

Разряза плика, извади чека и мълчаливо впери поглед в него.

— Тук има някаква грешка — каза накрая.

— Няма грешка — рече Стария Джак. — Мистър Барингтън желае цялата сума да се изплати на Бристолската общинска фондация колкото се може по-скоро, както ви поръча по телефона само преди половин час.

— Но аз не съм разговарял с мистър Барингтън тази сутрин — каза Прендъргаст и му върна чека.

Стария Джак зяпна невярващо празния документ. Нужни му бяха само няколко мига да осъзнае, че Барингтън явно е сменил чековете, когато мис Потс влезе в кабинета. Истинската гениалност на постъпката му бе да адресира плика до мистър Прендъргаст и да го маркира с „ЛИЧНО“ — по този начин гарантираше, че той няма да бъде отворен, докато не бъде предаден на управителя. Но оставаше още една загадка, която Джак не можеше да разгадае — с кого беше разговарял по телефона Барингтън?

Напусна забързано кабинета, без да каже нито дума на Прендъргаст. Прекоси залата и изтича на улицата. Наложи му се да чака само няколко минути трамвая до пристанището. Когато мина през портала едва ли беше отсъствал повече от час.

Някакъв непознат мъж крачеше към него. Около него витаеше атмосфера на военен и Стария Джак се запита дали накуцването му не е останало от някакво раняване през Голямата война.

Забърза покрай него и продължи по кея. С облекчение видя, че вратата на вагона е затворена, а когато я отвори, остана още по-доволен, че всичко си е на мястото, точно както го беше оставил. Отпусна се на колене и вдигна ъгъла на килима.

Показанията му за полицията вече не бяха там. Детектив инспектор Блейкмор би описал кражбата като работа на професионалист.