Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Хрониките на Клифтън (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Only Time Will Tell, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,7 (× 49 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2015)

Издание:

Джефри Арчър. Времето ще покаже

ИК „БАРД“ ООД, София, 2011

ISBN: 978-954-655-223-5

История

  1. — Добавяне

38.

— Къде са отишли според теб? — попита Хари, след като Джайлс му разказа за случилото се.

— Нямам представа — отвърна Джайлс. — Спах като пън. От Дженкинс успях да изкопча само, че малко след полунощ са взели едно такси до гарата.

— И казваш, че когато сте се прибрали, баща ти е бил пиян?

— Като тараба. Не беше изтрезнял и сутринта, когато слязох за закуска. Викаше и крещеше на всеки, който му попадне. Дори се опита да обвини мен за всичко. Така че реших да се махна и да отида при дядо ми и баба ми.

— Мислиш ли, че дядо ти знае къде са отишли?

— Едва ли, макар да не изглеждаше изненадан, когато му казах какво е станало. Баба каза, че мога да остана при тях колкото си искам.

— Не може да са в Бристол, щом са отпътували с такси към гарата — рече Хари.

— Вече може да са навсякъде — каза Джайлс.

Помълчаха известно време, след което Хари предположи:

— Може би са във вилата в Тоскана?

— Малко вероятно — отвърна Джайлс. — Това е първото място, за което ще помисли папа, така че там няма да са в безопасност за дълго.

— Значи трябва да е място, за което ще трябва да си помисли два пъти, преди да ги потърси там.

Отново се умълчаха.

— Сещам се за човек, който може и да знае къде са — каза накрая Хари.

— И кой е той?

— Стария Джак — отвърна Хари, който все още не можеше да се застави да го нарича капитан Тарант. — Знам, че се е сприятелил с майка ти и че тя определено му има доверие.

— Знаеш ли къде е той в момента?

— Всеки, който чете „Таймс“, знае — отбеляза презрително Хари.

— И къде е, умнико?

— В кабинета си в Лондон. На Сохо Скуеър, ако не се лъжа.

— Винаги съм искал да си намеря повод да отскоча до Лондон — каза Джайлс. — Жалко само, че оставих всичките си пари у дома.

— Няма проблем — успокои го Хари. — Аз съм паралия. Аткинс ми даде петарка. Е, каза да ги похарча за книги, но…

— Не се безпокой — рече Джайлс. — Сещам се за един алтернативен план.

— Какъв? — попита с надежда Хари.

— Просто можем да седим и да чакаме Ема да ти пише.

Хари се намръщи, после отсече:

— Дай да тръгваме, преди някой да разбере какво сме намислили.

 

 

— Никога не съм пътувал в трета класа — отбеляза Джайлс, докато влакът потегляше от Темпъл Мийдс.

— Значи свиквай, когато плащам аз — отвърна Хари.

— Кажи ми, Хари, с какво се занимава приятелят ти капитан Тарант? Знам, че правителството го е назначило за директор на Службата за настаняване на гражданите, което звучи доста внушително, но не съм сигурен какво всъщност означава.

— Напълно отговаря на името си — отвърна Хари. — Работата му е да настанява бегълци и най-вече онези семейства, които се спасяват от тиранията на нацистка Германия. Казва, че продължава работата на баща си.

— Първокласен човек е твоят приятел.

— Още нищо не знаеш — увери го Хари.

— Билетите, ако обичате.

Двете момчета прекараха по-голямата част от пътя в опити да решат къде биха могли да отидат Ема и мисис Барингтън, но когато влакът спря на гара Падингтън, все още не бяха стигнали до твърдо заключение.

Взеха метрото до площад Лестър Скуеър, излязоха отново под лъчите на слънцето и тръгнаха да търсят Сохо Скуеър. Докато вървяха из Уест Енд, Джайлс до такава степен се заплесна по ярките неонови светлини и отрупаните със стоки витрини, че на Хари му се налагаше от време на време да му напомня причината, поради която са тук.

Стигнаха Сохо и моментално им направи впечатление потокът раздърпани мъже, жени и деца, които с наведени глави влизаха и излизаха от огромната сграда в другия край на площада.

Двамата — с блейзъри, сиви вълнени панталони и вратовръзки — изглеждаха странно не на място, когато влязоха и тръгнаха по стрелките, които ги отведоха на третия етаж. Някои бежанци мислеха, че са служители и се отдръпваха от пътя им.

Джайлс и Хари се наредиха на дългата опашка пред кабинета на директора и сигурно щяха да останат там целия ден, ако секретарката не беше излязла и не ги бе забелязала. Отиде направо при Хари и го попита дали е дошъл да се види с капитан Тарант.

— Да — отвърна Хари. — С него сме стари приятели.

— Зная — каза жената. — Веднага ви познах.

— Как така? — учуди се Хари.

— Той държи ваша снимка на бюрото си — отвърна тя. — Елате. Капитан Тарант ще се радва да ви види.

Лицето на Стария Джак грейна, когато двете момчета (трябваше да престане да мисли за тях като за момчета, вече бяха млади мъже) влязоха в кабинета му.

— Радвам се да ви видя и двамата — каза той, докато ставаше да ги посрещне. — Е, този път от кого бягате? — добави с усмивка.

— От баща ми — тихо каза Джайлс.

Стария Джак ги настани на неудобния диван, седна срещу тях и внимателно изслуша разказа им за всичко, което се бе случило след постановката предишната вечер.

— Видях баща ти да излиза, разбира се — каза Стария Джак, — но и през ум не ми е минавало, че може да се отнесе с майка ти и сестра ти по такъв ужасен начин.

— Имате ли представа къде може да са те, сър? — попита Джайлс.

— Не. Но ако трябва да предполагам, бих казал, че са отишли при дядо ти.

— Не, сър, аз бях още от сутринта при дядо ми. Той също не знае къде са.

— Не уточних за кой дядо говоря — рече Джак.

— За лорд Харви ли? — сети се Хари.

— Така мисля — каза Джак. — Ще се чувстват в по-голяма безопасност при него и ще знаят, че Барингтън сериозно ще се замисли, преди да ги потърси там.

— Но дядо Харви има цели три имения — рече Джайлс. — В кое може да са отишли?

— Адски съм тъп — каза Хари. — Сетих се къде са.

— Така ли? Къде? — попита Джайлс.

— В провинциалното му имение в Шотландия.

— Сигурен ли си? — попита Джак.

— Да. Дядото на Ема й писа защо няма да може да присъства на представлението. Доколкото разбрах, винаги прекарва декември и януари в Шотландия. Не помня точно къде обаче.

— В замъка Мългелри край Мългелри, в Северна Шотландия — каза Джайлс.

— Впечатляващо — отбеляза Джак.

— Всъщност не, сър. Просто всяка година мама ме кара да пиша картички на всички роднини за Коледа. Но тъй като никога не съм бил в Шотландия, нямам представа къде се намира Мългелри.

Стария Джак стана и извади голям атлас от библиотеката зад бюрото си. Потърси Мългелри в указателя, прелисти няколко страници, сложи атласа на бюрото и прокара пръст от Лондон до Шотландия.

— Ще трябва да вземете нощния влак до Единбург, а оттам да се прекачите до Мългелри.

— Нямаме достатъчно пари — каза Хари, докато проверяваше съдържанието на портфейла си.

— В такъв случай ще се наложи да ви издам пътни листове — каза Джак, отвори чекмеджето, извади голям жълтеникав тефтер и откъсна две бележки. Попълни ги и сложи подпис и печат. — В края на краищата — добави — вие сте бегълци, търсещи дом.

— Благодаря, сър — каза Джайлс.

— И един съвет — предупреди ги Джак. — Хюго Барингтън не е от хората, които обичат да им препречват пътя, и макар да съм сигурен, че няма да посмее да подразни с нещо лорд Харви, не е задължително същото да се отнася и за теб, Хари. Така че бъдете нащрек, докато не стигнете до замъка Мългелри. И ако случайно срещнете накуцващ мъж, внимавайте с него. Той работи за бащата на Джайлс. Умен и находчив е, но най-важното е, че е верен единствено на работодателя си.