Джийн М. Оел
Каменните убежища (28)

Двайсет и осма глава

— Къде е синът ти, Мартона? Този, за когото всички казват, че изглеждал точно като мен… е, като изключим възрастта ми — каза високият мъж с дълга руса коса, вързана на конска опашка. Той протегна двете си ръце към нея и се усмихна сърдечно. Познаваха се достатъчно добре, за да спазват формалностите.

— Когато те видя да идваш, отиде да извика Айла — отвърна Мартона, взе ръцете му в своите и се наведе да погали бузите му. Може и да беше по-възрастен, ала си бе все така красив и очарователен както винаги. — Ще бъдат съвсем скоро тук, Даланар — можеш да си сигурен в това. Джондалар те очаква, откакто сме пристигнали.

— А къде е Уиламар? — попита ланзадониецът. — Съжалявам за случилото се с Тонолан. Харесвах много този млад човек. Искам да изразя съчувствието си за двама ви.

— Благодаря ти, Даланар — въздъхна жената. — Уиламар е в главния лагер и разговаря с някакви хора за бъдещите търговските експедиции. Известието за случилото се с Тонолан го потресе — той винаги бе вярвал, че синът на огнището му ще се завърне. Ако трябва да съм честна, аз пък се съмнявах, че някой от тях ще се върне у дома. Когато видях Джондалар, за момент си помислих, че това си ти. Не можех да повярвам, че синът ми се е върнал вкъщи. А още по-изненадващо е онова, което е донесъл със себе си — Айла, животните, изобретенията…

— Да, мен също ме изненада — усмихна се жената до него. — Нали знаеш, че се отбиха при нас, преди да дойдат тук?

Мартона погледна към нея. Съпругата на Даланар беше най-необикновеният човек, който тя или който и да е зеландониец беше виждал. Беше изключително дребничка, особено в сравнение с нейния мъж — ако Даланар протегнеше ръка, тя спокойно можеше да мине под нея, без дори да се навежда. Дългата й права коса бе прибрана на кок и беше по-черна от гарваново крило, макар и да започваше да побелява, ала най-странно бе лицето й. То бе овално, с малко носле, високи скули и тъмни очи, които изглеждаха скосени заради формата на клепачите й. Кожата й беше светла, навярно малко по-тъмна от тази на съпруга й, макар че през лятото и двамата щяха да почернеят.

— Да, те ни казаха, че възнамерявате да дойдете на Летния събор — рече Мартона, след като поздрави жената.

— Разбирам и че Джоплая също ще се омъжва. Пристигате точно навреме, Джерика. Всички жени, които ще се задомяват, заедно с майките си ще се срещнат със зеландони този следобед. Аз ще придружа Айла, понеже няма с кого да отиде, и ако не си много уморена, можеш да вземеш Джоплая и да дойдете.

— Така ли? Значи ще дойдем — каза Джерика. — Ще имаме ли време да устроим лагера си преди това?

— Не виждам защо да нямате — обади се Джохаран. — Всички ще ви помогнат. Стига да нямате нищо против да сте до нас…

— Няма нужда и да готвите, защото имахме гости тази сутрин и остана доста храна — допълни Пролева.

— Ще се радваме да лагеруваме до вас — заяви Даланар.

— Но защо сте избрали да се устроите точно тук? Ти обикновено обичаш да си в центъра на събитията, Джохаран.

— Когато пристигнахме, най-хубавите места вече бяха заети — отвърна вождът на Деветата пещера. — Трябваше да избираме между това да бъдем натясно и да си потърсим по-отдалечено място. Огледахме се наоколо и намерихме това. Мястото веднага ми хареса — виждаш ли онези дървета? От там можем да се снабдяваме с дърва за горене, а поточето извира съвсем наблизо и водата е изключително чиста. Скоро всички реки и потоци в околността ще се замърсят, но ние ще продължаваме да имаме бистра вода. Освен това имаме и езерце. Джондалар и Айла много го харесаха и направиха там място за конете. В момента тя е там с гостите от Деветнайсетата пещера.

— Кои са те? — попита Даланар. Беше много любопитен кого ли е поканила русокосата жена.

— Помниш ли жената от Деветнайсетата пещера, която роди дете с недъгава ръка? — попита Мартона. — Мардена? Дъщеря е на Денода.

— Да, помня я — рече Даланар.

— Момчето й, Ланидар, вече е на дванайсет години — каза тя. — Някой му казал за конете и то дошло да ги види. Там се срещнали с Айла и тя го помолила да наглежда конете, когато я няма. Все пак тук има доста хора и някой може да си помисли, че конете са ловна плячка… Колко му е да им направи нещо — те са свикнали с хората и няма да избягат.

— Така е — каза Даланар. — Жалко, че не можем да направим всички животни толкова послушни.

— Айла не смяташе, че майката на момчето ще възрази, ала тя се оказа прекалено загрижена за сина си — продължи Мартона. — Дори не му дава да ловува, защото си мисли, че не може. Ето защо Айла покани Ланидар, майка му и баба му да отидат заедно при конете, за да ги убеди, че са абсолютно безопасни и няма да го наранят. С недъгава ръка или не, тя реши да го научи да си служи с копиехвъргача на Джондалар.

— Тази жена наистина прави, каквото си науми — отбеляза Джерика. — Забелязах това, но трябва да добавя, че е много мила.

— Така е — съгласи се Пролева. — Освен това не се бои да изрази позицията си и да се застъпи за другите.

— Ето ги — посочи Джохаран.

Всички погледнаха натам и видяха група хора, които се приближаваха към тях — Джондалар вървеше най-отпред, а сестра му пристъпваше след него. Вървяха бавно — сигурно заради бабата на Ланидар, ала щом Джондалар зърна Даланар и другите, веднага забърза напред. Мъжът от огнището му също пое с енергични крачки към него и двамата си стиснаха ръцете, след което се прегърнаха силно. Докато се връщаха, по-възрастният мъж прегърна по-младия през раменете и поразяващата прилика между двамата изпъкна с изключителна сила. Сякаш това беше един и същ човек през два различни етапа от живота си. По-старият бе малко по-широк в кръста и косата му започваше да оредява, ала лицата им бяха едни и същи, макар че ликът на младия не бе набразден от толкова бръчки. Бяха еднакво високи, крачките им бяха еднакво големи и вървяха със същата походка; дори очите им имаха един и същ оттенък на ледниковото синьо.

— Няма съмнение чий мъжки дух е бил избран, когато Майката го е създавала — прошепна Мардена на майка си, кимвайки към Джондалар, когато посетителите наближиха лагера. Ланидар видя Ланога и отиде да поговори с нея.

— Даланар изглеждаше също като него, когато бе млад, и като гледам, не се е променил много — рече Денода. — Все още е изключително привлекателен мъж.

Майката на Ланидар гледаше с голям интерес как Айла и Вълчо биват приветствани от новодошлите. Беше ясно, че всички се познават отпреди, но въпреки това тя не можеше да откъсне очи от някои хора. Чернокосата, дребничка жена със странното лице май беше с високия, светлокос по-възрастен мъж, който приличаше на Джондалар — навярно беше негова съпруга.

— Откъде го познаваш, майко? — попита Мардена.

— Той бе мъжът за първите ми обреди — рече Денода.

— След това молех Майката да ме благослови с духа на неговото дете.

— Майко! Много добре знаеш, че една жена не може да забременее толкова скоро!

— Напротив — отвърна Денода. — Знаех, че понякога младите жени зачеват скоро след първите обреди, ако вече са зрели жени и са готови да поемат мъжки дух в себе си. Надявах се, че ще ми обърне повече внимание, ако си мисли, че нося дете от неговия дух.

— Знаеш, че на мъжа не му е позволено да се сближава с жената, която е отворил, поне една година след първите обреди, майко. — Мардена бе потресена от изповедта на Денода. Никога преди не я бе чувала да говори така.

— Зная, и той никога не се опита да го стори, макар че не ме избягваше и винаги беше много мил и внимателен, когато се виждахме — въздъхна бабата на Ланидар. — Аз обаче исках нещо повече от това. Тогава срещнах мъжа от огнището ти. Най-голямата ми мъка е, че умря толкова млад. Страшно исках да имам повече деца, ала Майката избра да не ми ги даде и навярно така беше най-добре. Достатъчно трудно ми беше да се грижа за теб и за себе си. Нямах дори майка, която да ми помага, макар че някои жени от пещерата бяха доста отзивчиви и ми помогнаха много, когато ти беше малка.

— Защо не си намери друг съпруг? — попита я Мардена.

— Ами ти? Ти защо не се омъжи повторно?

— Знаеш защо — намръщи се дъщерята. — Вече бях родила Ланидар. Кой щеше да ме вземе с такова дете?

— Недей да обвиняваш момчето — укори я майка й. — Винаги си казвала това, ала истината е, че ти никога не се опита отново да се свържеш с мъж. Просто се боеше да не те наранят отново. За щастие още не е твърде късно.

Те не видяха мъжа, който се приближаваше към тях.

— Когато Мартона ми каза, че Деветата пещера има гости тази сутрин, си помислих, че едното име ми звучи познато. Явно не съм грешал. Как си, Денода? — попита Даланар, хвана двете й ръце и се наведе напред, за да потърка бузи в нейните, сякаш бяха близки приятели.

Мардена видя как лицето на майка й поруменява, докато се усмихваше на високия, привлекателен мъж, и забеляза, че тялото й сякаш промени стойката си. В нея изведнъж се появи нещо женствено и чувствено, показвайки я в съвсем нова светлина. Това, че беше баба, изобщо не означаваше, че е толкова стара и най-вероятно имаше мъже, които биха я намерили за привлекателна.

— Това е дъщеря ми Мардена от Деветнайсетата пещера на зеландониите — рече Денода, — а внукът ми Ланидар също трябва да е някъде тук.

Предводителят на ланзадонийците протегна ръце към младата жена.

— Приветствам те, Мардена от Деветнайсетата пещера на зеландониите, дъщеря на Денода от Деветнайсетата пещера. За мен е удоволствие да се запозная с теб. Аз съм Даланар, вожд на Първата пещера на ланзадониите. В името на Дони, Великата Майка Земя, искам да знаеш, че си добре дошла да посетиш лагера ни по всяко време. Както и пещерата ни, ако имаш път към нея.

Мардена се смути от топлотата на приветствието. Въпреки че бе достатъчно възрастен, за да бъде мъж от огнището й, тя изведнъж усети силно привличане към него. Никога преди не се бе чувствала до такава степен впечатлена от някой мъж.

Даланар завъртя глава и погледът му се спря на една висока девойка.

— Джоплая — извика той, след което се обърна отново към Денода. — Искам да ви запозная с дъщерята на своето огнище.

Мардена бе смаяна от младата жена, която се присъедини към тях. Макар и да приличаше много на майка си, тя не изглеждаше като стопроцентова чужденка, което й придаваше още по-необичаен вид. Косата й бе почти толкова тъмна, а скулите й бяха високи, но лицето й не беше толкова кръгло и плоско като на другата жена. Носът й напомняше този на мъжа, макар и далеч по-нежен, а черните й вежди бяха тънки и изящно извити. Гъсти черни мигли очертаваха очи, които не бяха кой знае колко различни от тези на майката — имаха почти същата форма, ала цветът им беше изумруденозелен.

Мардена не бе присъствала на последния Летен събор, на който беше ходил Даланар — малко преди това мъжът от огнището й я бе напуснал и тя не желаеше да се среща с хората. Беше чувала за Джоплая, ала никога досега не бе имала възможност да я види. И ето че сега, когато това най-накрая се бе случило, тя се почувства неспособна да откъсне очи от девойката. Екзотичната й красота бе невероятна.

След като Даланар представи дъщерята на огнището си и размениха обичайните любезности, новодошлите отидоха да си поговорят и с другите хора, които ги очакваха. Мардена все още се намираше под въздействието на неустоимия чар на Даланар и започваше да разбира защо майка й беше така запленена от него. Ако той бе мъжът от първите й обреди, сигурно и тя щеше да се чувства по същия начин. Дъщеря му обаче, въпреки че беше необикновено красива, излъчваше някаква стаена тъга, някаква загадъчна меланхолия, която явно помрачаваше радостта й от предстоящото бракосъчетание. Майката на Ланидар не можеше да разбере защо някой, който трябваше да се чувства щастлив, изглеждаше толкова тъжен.

— Трябва да тръгваме, Мардена — рече Денода. — Не бива да злоупотребяваме с гостоприемството на хората, не и ако искаме да ни поканят отново. Ланзадониите са близо до Деветата пещера и са минали доста години, откакто Даланар и пещерата му са присъствали на Летен събор. Трябва да подновят връзките си. Хайде да потърсим Ланидар и да благодарим на Айла, задето ни покани.

Лагерите на Деветата пещера на зеландониите и Първата пещера на ланзадониите бяха — поне привидно два лагера на две различни пещери, ала всъщност представляваха един голям лагер на близки приятели и роднини.

* * *

Четирите жени, които вървяха към резиденцията на зеландони, представляваха забележителна гледка. Хората дори не си даваха труда да се преструват, че не ги гледат. Мартона винаги се забелязваше, без значение къде отива — освен че беше бивш вожд на най-многолюдната пещера, тя бе изключително силна и привлекателна жена. Джерика беше толкова необикновена, че хората просто не можеха да отделят взор от нея, без значение дали я бяха виждали или не. Освен това обстоятелството, че бе женена за Даланар и бе основала нова пещера заедно с него, я правеше още по-интересна. Дъщеря й Джоплая — тъмнокосата красавица, която според мълвата щеше да се задоми за мъж със смесени духове — също бе обект на внимание и най-различни догадки. А прелестната русокоса жена, която Джондалар бе довел със себе си и която пътуваше с два коня и вълк, бе опитен лечител и нещо като чуждоземен зеландони. Четирите заедно привличаха още повече внимание от обикновено, ала Айла се опитваше да игнорира хорското любопитство и се наслаждаваше на компанията.

Когато наближиха резиденцията на зеландони, видяха, че повечето жени вече бяха пристигнали. Преди да бъдат допуснати вътре, бяха разгледани внимателно от няколко зеландони — все мъже — и Айла се зачуди защо. Сякаш усетила какво си мисли, Мартона веднага реши да й обясни.

— На тази среща не се допускат мъже, освен ако не са зеландони, ала почти всяка година се случва някои млади мъже, най-често от крайните колиби, да се опитат да се промъкнат вътре — обясни майката на Джондалар. — За тази цел те се обличат като жени — ето защо мъжете зеландони стоят на прага и оглеждат внимателно всеки, който иска да влезе.

— Какви са тези крайни колиби? — попита Айла.

— Това са летни жилища, издигнати в покрайнините на събора — отвърна й Мартона. — Обикновено в тях отсядат млади мъже, които вече нямат нужда от жена-донии, но още не са се оженили. Младите мъже не обичат да остават с пещерите си — предпочитат да бъдат с приятели на тяхната възраст, освен когато настане време за гощавка. — Тя се усмихна. — Приятелите им не ги ограничават, за разлика от майките им и съпрузите на майките им. На неженените мъже, особено пък на тяхната възраст, е абсолютно забранено да се доближават до младите жени, които се готвят за първите си обреди, ала те всячески се опитват да направят точно това. Сега разбираш ли защо мъжете зеландони са толкова бдителни?

Русокосата жена кимна.

— Крайните колиби се наричат така, защото се разполагат винаги в покрайнините на събора — продължи майката на Джондалар. — Идеята е шумните забавления на младежите да не смущават другите хора, които присъстват на събора. Те си организират събирания, на които канят други свои приятели и млади жени, естествено. Непрекъснато молят майките и приятелите си за храна и винаги успяват да си набавят барма, вино или каквото там им трябва. Мисля, че дори се състезават коя колиба ще привлече най-хубавите гостенки.

— Само млади мъже ли избират да живеят в крайните колиби? — попита Айла.

— Не — отвърна Мартона. — Има и такива, където живеят само по-възрастни мъже. Те или нямат съпруги по една или друга причина, или предпочитат други мъже, или искат да си починат малко от пещерите и семействата си… или да избягат от тях. Ларамар например прекарва почти всеки Летен събор в някоя крайна колиба. Тогава търгува със своята барма, макар че нямам никаква представа какво прави с това, което му дават в замяна, защото не носи нищо у дома. Мъжете, на които предстои да се бракосъчетаят, прекарват един ден или повече със зеландони в някоя крайна колиба преди брачната церемония. Мисля, че Джондалар също ще трябва да направи това.

Когато четирите жени влязоха в жилището на зеландони, вътре им се стори много сумрачно. Единствената светлина идваше от огъня в централното огнище и няколкото лампи. Щом очите й свикнаха обаче, Мартона се огледа и поведе спътничките си към две жени, които седяха на една рогозка вдясно до стената. Те се усмихнаха и се сместиха, за да им направят място.

— Мисля, че е време да започваме — рече някогашната предводителка на Деветата пещера, след като се разположиха на рогозката. — Можем да оставим официалните представяния за по-късно — добави и се наведе към жените, които бе довела. — Това е Велима — майката на Пролева, и сестра й Левела. Те са от Летния бивак, Западното обединение на Двайсет и деветата пещера — рече, след което информира и тях за новодошлите: — Това е съпругата на Даланар — Джерика, заедно с дъщеря й Джоплая. Ланзадонийците пристигнаха тази сутрин. А това е Айла от Деветата пещера, някога Айла от мамутоите — жената, която ще се омъжва за Джондалар.

Жените се усмихнаха една на друга, ала преди да успеят да разменят няколко думи, някой им изшътка да мълчат и Първата сред служителите на Майката заедно с още неколцина зеландони се възправиха в центъра на помещението. Всички разговори мигом утихнаха и когато се възцари пълна тишина, Първата започна:

— Ще говоря за изключително сериозни неща, ето защо искам да ме слушате внимателно. Жени, вие сте благословените от Дони; онези, които Тя е сътворила със способността и върховната привилегия да създавате нов живот. Тези от вас, които скоро ще се задомят, трябва да узнаят някои важни неща. — Престана да говори и изгледа последователно всички присъстващи. Когато стигна до Мартона, спря за миг, защото видя две жени, които изобщо не беше очаквала. Някогашната предводителка на Деветата пещера й кимна и шаманката отвърна на жеста й, след което продължи:

— На тази среща ще говорим за женски неща — как да се отнасяте към мъжете, които ще бъдат ваши съпрузи, какво да очаквате от тях, как да се предпазвате от нежелана бременност и какво да правите, ако усещате новия живот в себе си, а в момента не сте готови за него. Всички слушаха внимателно.

— Някои от вас навярно вече са благословени с първите пориви на живота — заяви Първата сред служителите на Майката. — Това е голяма чест, ала тази чест носи със себе си и голяма отговорност. Част от това, което ще ви кажа, може да ви прозвучи познато — сигурно сте го чували и преди, на Обредите на първите наслади, — но дори и да е така, слушайте ме внимателно.

— Първо — нито едно момиче не трябва да се жени, докато не е станало жена — докато не е започнало кървенето й и не е имало първите си обреди. Вземете под внимание състоянието на луната, когато започва месечният ви период. За повечето жени това кървене ще започне отново, когато луната е в същото състояние, макар и невинаги да става така. Ако няколко жени живеят известно време заедно в едно и също жилище, месечните им периоди често се променят, докато си съвпаднат.

Някои от младите жени размениха учудени погледи с приятелките и роднините си — особено тези, които не знаеха за този феномен. Айла също не беше чувала за това явление и се опита да си спомни дали някога изобщо го беше забелязвала.

— Първият признак, че сте били благословени от Майката — че Тя е избрала дух, който да смеси с вашия, за да зачене нов живот — е, когато кървенето ви не започне при обичайното за вас състояние на луната. Ако месечният ви период не се появи и при следващата луна, можете да предположите, че сте благословени, ала месечният ви период трябва да пропусне поне три луни, а и налице трябва да бъдат и някои други признаци, за да сте напълно сигурни, че носите в утробата си новия живот. Има ли въпроси за това?

Нямаше въпроси. Като се изключи това за синхронизирания цикъл на жените, които живеят заедно, всичко друго бе добре известно на бъдещите съпруги.

— Зная, че повечето от вас споделят майчиния дар на насладата с вашите годеници и в това няма нищо лошо, стига да ви е приятно. Ако не ви е приятно, трябва да поговорите с вашия зеландони. Зная, че е трудно да се признае подобно нещо, ала винаги има начини да ви се помогне, а и можете да разчитате на дискретността на зеландони — той ще запази вашата тайна. Като изключим младите мъже, които току-що са достигнали полова зрялост, добре е да запомните, че много малко мъже могат да се съвкупяват с жена повече от един или два пъти на ден и тази им способност намалява с възрастта.

— Има и нещо друго. Споделянето на наслади с вашия избраник не е задължително, ако вие не го желаете и стига той да не възразява. Повечето мъже ще възразят, естествено, и едва ли ще поискат да останат при жена, която не иска да споделя дара на Майката с тях. Макар че сега се подготвяте да завържете възела и навярно не си го представяте за момента, трябва да ви кажа, че възелът може да бъде разкъсан поради множество причини. Сигурна съм, че всяка от вас познава някого, който е разкъсал брачния възел с партньора си.

Жените започнаха да си шушукат възбудено. Почти всяка бе чувала за подобни случаи, дори и да не познаваше лично тези, които го бяха направили.

— Знае се, че жените могат да използват дара на Майката, за да привържат по-силно съпрузите си към себе си. Според някои именно затова Тя е дарила този дар на децата Си. Да, те са прави, ала аз съм сигурна, че това не е единствената причина. Вашият съпруг едва ли ще бъде изкушен да потърси наслади с други жени, ако задоволявате желанията му. Той ще бъде щастлив да остави тези импулси за церемониите в чест на Майката, когато това е напълно приемливо и чрез споделянето на наслади доставяме наслада на Майката.

— Не забравяйте обаче, че на тези тържества всеки може да приеме или да отхвърли предложението да сподели Майчиния дар. Ако вие и съпругът ви сте щастливи и споделяте с радост дара на насладата, Майката ще е доволна. Нищо в насладите не е задължително. Те са дар от Майката и всички Нейни деца са свободни да ги споделят, както и с когото си искат. Нито вие, нито вашият партньор трябва да се притеснявате, ако сте отказали на някого да споделите Насладете с него. Ревността е нещо много по-лошо и може да има ужасни последици. Тя може да доведе до насилие, а то може да доведе до смърт. А ако някой бъде убит, близките му може да поискат възмездие, което да доведе до страшни отмъщения. Всяко нещо, което застрашава благополучието на децата на Майката, е неприемливо.

Зеландонийците са силен народ, защото живеят задружно и си помагат един на друг. Великата Майка Земя ни е осигурила достатъчно неща, с които да живеем. Всичко, което съберем или уловим, ни е дадено от Дони и на свой ред трябва да бъде споделено с всички останали. Приемането на даровете й обаче може да е свързано с доста тежки отговорности и дори да се окаже опасно. Поради това тези, благодарение на които се радваме на даровете Й, са най-високопоставени в нашето общество. Ето защо вождовете са толкова уважавани. Те искат да помогнат на хората, а ако не си вършат добре работата, хората ще си изберат друг вожд. — Шаманката не спомена, че поради същата причина и зеландони имаха такова високо положение.

Първата бе изключителен оратор и Айла я слушаше с голямо внимание. Тя искаше да научи колкото се може повече за сънародниците на човека, за когото щеше да се омъжи, които вече бяха и нейни сънародници. Когато се замисли за това, си каза, че те не се различаваха много от Клана. Така наречените „плоскоглавци“ също си споделяха всичко и никой не оставаше гладен — дори и жената, за която й бяха казали, че е умряла при земетресението. Тя бе дошла от друг Клан, никога не бе имала деца и след като мъжът й бе умрял, бе взета като втора жена — нещо, което винаги се смяташе за бреме. Ала въпреки че имаше най-ниското положение в Клана на Брун, тя никога не остана без храна и топли дрехи.

Хората от Клана знаеха тези неща и нямаше нужда да ги изразяват с думи; те просто не владееха толкова думи колкото другите. Жените също биваха споделяни — те разбираха необходимостта от облекчаване на мъжките нужди. Нито една жена от Клана не отказваше на мъж, който й даваше познатия сигнал, и Айла не познаваше никоя, която дори да си помисли да откаже… освен самата нея. Тя обаче добре знаеше, че онова, което искаше Брод, не бяха наслади. Съзнаваше го дори тогава, макар и да не можеше да го покаже. Той не й даваше сигнала, защото искаше да сподели дара или да облекчи нуждите си, а само защото знаеше, че така й причинява болка.

— Помнете — каза Първата сред служителите на Майката. — Вашият съпруг трябва да ви помага и да се грижи за вас и децата ви, особено когато сте бременни или пък скоро сте родили и кърмите. Ако сте се грижили добре за него, ако сте споделяли често наслади с него и сте го правили щастлив, повечето мъже с готовност ще се грижат за вас и децата ви. Може би някои от вас се питат защо ли обръщам толкова много внимание на тези неща… Питайте майките си. Когато сте заети и уморени от много деца, може да настъпи време, когато няма да ви е толкова лесно да споделяте дара. Освен това има и моменти, когато насладата не бива да бъде споделяна, ала ще ви разкажа по-късно за това.

Дони винаги е по-доволна и дарява с много повече късмет тези деца, които приличат на вашия съпруг. Мъжете също обичат повече тези деца. Ако искате децата ви да приличат на избраника ви, трябва да прекарвате много време заедно, за да може духът, който ще се смеси с вашия, да бъде неговият. Пътищата на духовете обаче са неведоми. Никой не може да каже кой кога ще бъде избран, нито пък кога Майката ще реши, че е време да ги смеси. Ако се наслаждавате взаимно обаче, съпругът ви ще иска да остане с вас и духът му ще е щастлив да се съедини с вашия. Дотук всичко ясно ли е? Ако имате въпроси, сега е времето да ги зададете — каза Първата и огледа внимателно присъстващите.

— Какво да правя, ако съм болна или не ми е добре и не мога да изпитам никаква наслада от дара? — попита една жена и всички се обърнаха да видят коя е.

— Съпругът ти трябва да прояви разбиране — рече дони. — Не забравяйте, че винаги имате избор и че в насладите няма нищо задължително. Има двойки, които рядко споделят дара на насладата. Ако сте добри и проявявате разбиране към съпруга си, и той ще се държи така с вас. Мъжете също са деца на Майката. И те се разболяват и тогава именно жените им се грижат за тях. Цари ли разбирателство и хармония в отношенията ви, повечето мъже няма да имат нищо против да се грижат за вас, когато не сте добре.

Младата жена кимна и се усмихна неуверено.

— Това, което ви казвам, е, че трябва да се държите добре един с друг. Дарът на насладата може да донесе щастие и на двама ви и да привърже съпруга ви още по-силно към вас, така че съюзът ви да продължи още по-дълго. Други въпроси? — Първата изчака малко, след което продължи: — Бракосъчетанието обаче не е само съюз между двама души, които са решили да живеят заедно. То включва вашия род, вашата пещера и света на духовете. Ето защо майките и съпрузите им обмислят внимателно много неща, преди да разрешат на децата си да се обвържат. При кого ще живеете? Дали вие или вашият съпруг ще бъдете достойно попълнение за пещерата, където ще живеете? Чувствата ви един към друг също са много важни. Ако не се обичате, съюзът ви няма да продължи дълго. А ако съюзът ви бъде разтрогнат, отговорността за децата пада върху рода и пещерата на майката, както става и в случай че и двамата умрете.

Айла бе страшно заинтригувана от чутото. За малко да зададе въпрос за смесването на духовете, благодарение на които се раждаше животът, защото бе твърдо убедена, че бебетата се появяваха вследствие на дара на насладата, ала реши засега да не повдига тази тема.

— Сега — говореше зеландони, — докато повечето от вас очакват с нетърпение раждането на първото си дете, трябва да засегнем и една друга тема. Понякога се случва да заченете живот, когато не искате да имате бебе. Помнете, че докато не получите еландон за детето си от вашия зеландони, то няма собствен дух, а само смесените духове, откъдето и се е появило. По това време Великата Майка Земя е готова да приеме детето, да раздели духовете и да ги върне обратно. Най-добре е новият живот да бъде спрян през първите три луни на бременността.

— Защо някой би искал да спира новия живот, който тепърва е започнал? — попита една млада жена. — Не трябва ли всички бебета да са желани?

— Повечето бебета наистина са желани — отвърна зеландони, — ала може да има множество причини, поради които жената да не иска да има друго. Макар и да не се случва често, тя може да забременее отново, докато още кърми, и да роди друго бебе, когато първото още е много малко. Повечето майки не могат да се грижат за ново бебе толкова скоро след предишното. Това, което вече се е родило и си има име, трябва да остане, особено ако е здраво. Не бива да се подлага на риск животът на дете, което е здраво, като се отбива толкова рано от майчиното мляко. Ако едно бебе суче по-малко от три години, организмът му може да отслабне и то да стане доста болнаво. По-добре да имаш едно здраво дете, което да се превърне в здрав възрастен човек, отколкото три болнави дечица, които могат да си отидат скоропостижно.

— О… не бях мислила за това — призна младата жена.

— Или друг пример — жена, която е родила няколко недъгави деца, всяко от които е умряло. Трябва ли да продължи да ражда и да преживява всичкото това отново и отново? Да не говорим и че всяка бременност изтощава организма.

— Но ако тя иска да има бебе като всички останали и се надява, че следващото ще е нормално? — попита една жена, в чиито очи проблясваха сълзи.

— Не всички жени имат деца — рече зеландони. — Някои си избират да не раждат. При други животът никога не започва. Трети не могат да изкарат пълна бременност, а четвърти раждат мъртвородени или уродливи деца, които или не оживяват, или не бива да оживяват.

— Но защо? — попита просълзената жена.

— Никой не знае защо. Може някой, който й мисли злото, да я е проклел или пък зъл дух да е открил начин да навреди на нероденото бебе. Случва се и на животните. Всички сме виждали уродливи коне или елени. Някои казват, че белите животни се появяват в резултат от намесата на зли духове. Хората също понякога се раждат с розови очи. Без съмнение и при животните се раждат мъртвородени малки, но подозирам, че месоядните ги изяждат толкова бързо, че не можем да ги видим. Просто такъв е животът — обобщи Първата сред служителите на Майката.

Младата жена продължи да ридае тихичко и Айла се зачуди защо шаманката бе толкова равнодушна към нея.

— Сестра й беше бременна два или три пъти, ала всеки път го изкарваше много тежко — прошепна Велима. — Мисля, че се страхува да не я сполети същото.

— Зеландони постъпва мъдро, като не подхранва напразни надежди — измърмори Мартона. — Понякога те водят до ужасни последици. Така девойката ще се радва още повече, ако има дете.

Айла гледаше младата жена и внезапно изпита съчувствие към нея така, че не можа да се сдържи да не заговори.

— По пътя ни за насам… — започна тя. Всички се обърнаха към новодошлата, която бе дръзнала да заговори, и необичайният й акцент веднага привлече вниманието на околните. — … двамата с Джондалар се отбихме в пещерата на лозадунаите. Там имаше една жена, която не можеше да има деца. Една жена от близката пещера бе умряла, оставяйки съпруга си с три малки деца. Бездетната жена отиде при него, за да види дали не могат да измислят нещо заедно. Ако си допаднеха, бе готова да осинови децата и да вземе мъжа за свой съпруг.

Известно време всички мълчаха, след което зеландони рече:

— Хубав пример, Айла. Наистина е така — жените могат да осиновяват деца. Тази бездетна жена имаше ли си мъж?

— Не — отвърна русокосата жена.

— Дори и да е имала, би могла да го вземе със себе си, стига всеки от двамата мъже да е склонен да приеме другия и да споделят едно огнище. Един допълнителен мъж в семейството винаги е полезен — допълни. — Айла ни даде много добър пример. Жените, които са неспособни да създадат живот, не трябва непременно да остават без деца — обобщи зеландони и продължи нататък: — Има и други причини, поради които една жена да реши съзнателно да прекрати бременността си. Ако дадена майка има прекалено много деца, за нея може да стане трудно да се грижи за всички тях и те да се окажат в тежест не само за нея, но и за съпруга й, и за пещерата им. Често жените, които са в това положение, не искат нищо друго, освен Майката да не бъде вече толкова щедра към тях.

— Познавам една жена, която имаше повече деца — обади се друга девойка. След намесата на Айла другите вече не бяха така срамежливи. — Тя даде две на сестра си и едно на братовчедка си, за да ги осиновят.

— Зная кого имаш предвид — кимна зеландони. — Тя е една изключително силна и здрава жена, която харесва усещането да бъде бременна и не е имала затруднения при раждането на децата си. Тя е голяма късметлийка. Освен това е направила добро на сестра си, която е неспособна да има деца, и братовчедка си, която искаше дете, ала без да се налага да го износва — каза едрата жена, след което отново се върна на въпроса.

— За съжаление не всички жени са такива късметлийки — въздъхна тя. — Някои имат толкова тежки раждания, че се боят, да не би да умрат при следващото, оставяйки другите си деца без майка. Всяка жена е различна. За щастие повечето жени са способни да имат деца, но понякога и те не искат или не трябва да довеждат всяка бременност до раждане.

— Има доста неща, които могат да се направят за прекратяване на бременността, ала някои от тях са доста опасни. Силният чай от вратига например може да предизвика силен кръвоизлив, ала също така и да ви убие. Обелената брястова пръчка, вкарана дълбоко в отвора, откъдето се раждат децата, също е ефективна, но най-добре да говорите с вашия зеландони, който ще знае колко силен трябва да бъде чаят и какво точно да направи с пръчката. Има и други начини, ала ще можете да ги обсъдите с майките си или с вашия зеландони, когато поискате да узнаете повече.

— Същото важи и за самото раждане. Има много начини, които да ускорят раждането, да спрат кървенето и да облекчат болката. Защото болка винаги има — допълни Първата сред служителите на Майката. — Великата Майка също се е мъчила в болки — добави тя и издекламира:

Сред неистови напъни, бълвайки огън,

Тя се гърчеше в болка, раждайки нов живот.

Кръвта й във спечена пръст се превърна,

но накрая усилията й дадоха плод;

на бял свят появи се сияйно дете —

първа радост за Майката. Красиво момче.

Последният стих бе изречен задружно от всички присъстващи. Шаманката се усмихна и продължи:

— Повечето жени обаче се разминават без усложнения и болката бива забравена съвсем скоро. Всяка от вас трябва да понесе определена болка. Болката е част от живота и не можем да избягаме от нея, ето защо е най-добре да я приемем.

Айла бе заинтригувана от начините, за които говореше зеландони, макар че споменатите от нея й бяха добре известни. Почти всяка жена, с която бе говорила, бе научила някакъв начин да прекрати бременността си, но някои й изглеждаха доста по-опасни от другите. Тези неща обикновено се пазеха в тайна от мъжете — Иза и другите знахарки от Клана правеха точно така, — защото се бояха, че мъжете ще ги забранят.

Шаманката не бе казала нищо за предпазването от нежелана бременност, а Айла гореше от желание да попълни познанията си в тази област и да ги съпостави с онова, което бяха научили зеландонийките. Русокосата жена бе акуширала на няколко раждания и изведнъж й хрумна, че скоро и на нея самата й предстоеше да роди. Да, Първата беше права. Болката бе част от живота. Тя бе изтърпяла невероятна болка, докато роди Дърк, и едва не бе умряла, но както се пееше в Песента на Майката, „накрая усилията й дадоха плод“ — всичко, което бе изтърпяла за Дърк, си струваше.

— В живота има не само физическа болка — отбеляза Първата сред служителите на Майката. — И точно тази, чиято природа не е физическа, е най-трудна за понасяне. Жената има голяма отговорност и дълг, който понякога може да е много тежък, ала тя трябва да се съобразява с него. Случва се и животът, който е започнал, да е много упорит. Когато не може да се направи нищо, за да се прекрати бременността, изходът е много жесток — новороденото да се върне на Майката, — ала понякога човек няма друг избор.

Помнете, че тези, които вече са тук, трябва да бъдат на първо място. Ако скоро след първото се роди второ дете, или ако родите бебе с множество недъзи, трябва да го върнете на Дони. Изборът е на майката, разбира се, ала не забравяйте за отговорността си. Веднага след като сторите това, трябва да вземете детето и да го положите върху гърдите на Великата Майка Земя, но колкото се може по-далеч от дома ви и в никакъв случай близо до свещената земя на някое гробище. В противен случай някой скитащ дух може да се опита да се всели в тялото му и по този начин да попадне в капан, лишаващ го от възможността да се върне в следващия свят — подобни духове често стават зли. Има ли някой, който да не е разбрал нещо от казаното дотук?

Никой не се обади. Младите жени бяха чули доста слухове за нелеката съдба, която ги очакваше, ала сега за пръв път уважаваната зеландони излагаше пред тях мрачните перспективи. Всяка от тях горещо се надяваше, че никога няма да се наложи да положи бебето си върху студените гърди на Великата Майка Земя. Това бе кошмарна мисъл.

Думите на Първата потресоха Айла. „Никога няма да мога да сторя това“ — помисли си тя. Спомни си за Дърк и трябваше да положи невероятни усилия, за да не се разридае. Той трябваше да бъде върнат на Майката и нейното мнение не означаваше нищо. Русокосата жена си припомни дните, когато се криеше в малката пещера, за да спаси живота му. Бяха казали, че е уродлив, ала той не беше такъв. Бе просто смесица от нея и Брод, макар че именно по вина на Брод беше такъв. Ако всеки път, когато я бе насилвал, той е знаел, че Дърк ще е резултатът, едва ли щеше да го прави, помисли си Айла. Тя бе изкушена да попита защо животът в такъв случай изобщо започва, ала се съмняваше, че в момента е в състояние да говори.

Зеландони нямаше много да добави. Тя им спомена за забраните за споделяне на дара на насладата, когато времето за раждане наближава и известно време след това, както и преди, след и по време на определени церемонии.

Имаше и забрани за бракосъчетаване на хора с близки родствени връзки, като първи братовчеди например. Джондалар й бе обяснил за братовчедите и едва тогава тя разбра защо тъгата бе обсебила до такава степен младата жена.

— Има и още нещо — рече Първата. — Някои от вас сигурно са чули за молбата брачната церемония да се отложи с няколко дни. Даланар и неговата пещера на ланзадониите възнамеряваха да дойдат на Летния ни събор, за да може дъщерята на огнището му да се венчае на първата брачна церемония. — Сред присъстващите се чу недоволен ропот. — Сигурно ще се зарадвате, когато ви кажа, че няма да се наложи да отлагаме церемонията, защото Джоплая е тук с майка си Джерика. Джоплая и Екозар ще се бракосъчетаят заедно с останалите от вас.

— Запомнете добре всичко, което бе казано тук — отбеляза зеландони. — Първият лов за тазгодишния Летен събор ще започне утре сутринта и ако всичко се развива добре, брачната церемония ще се състои скоро след това. Тогава ще се видим отново — завърши шаманката.

Докато жените ставаха от местата си и се отправяха към изхода, Айла чу на няколко пъти думите „плоскоглавец“ и „гадост“. Това никак не й се понрави, но беше очевидно, че мнозина бързаха да си тръгнат и час по-скоро да разкажат на приятелките си, че Джоплая е обещана на полуплоскоглавеца Екозар. Част от жените го помнеха, защото бе идвал на Летния събор и преди — последния път, когато ланзадонийците бяха присъствали. Мартона си спомни, че смесените духове на Екозар бяха породили доста неприятни реакции и се надяваше това да не се повтори. Мисълта й се насочи към другия Летен събор, който й беше неприятен — този, който Джондалар бе пропуснал заради пътешествието си, оставяйки Марона да го чака напразно за брачната церемония. Тя се бе омъжила през същото лято — на втората брачна церемония, — но бракът й не беше продължил дълго. Сега красавицата отново бе свободна, ала Джондалар беше довел със себе си жена, която бе много по-подходяща за него, въпреки че беше чужденка.

Когато почти всички излязоха, Айла се доближи до Първата и рече:

— Има нещо, за което искам да те попитам, зеландони.

— Добре — отвърна едрата жена.

— Откакто дойдохме на Летния събор, чух на няколко пъти хората да казват, че не можеш да се ожениш за някого с несъвместим родствен знак. Какво означава това?

— Малко ми е трудно да ти обясня — започна шаманката. — Всеки човек се ражда с родствен знак. Той е част от елана, от жизнената ти сила. Хората знаят своите родствени знаци от съвсем малки, също както знаят какъв е техният еландон. Помни, че всички животни са деца на Майката. Тя ги е родила, както се казва в Песента на Майката:

Щом бе вече готова, водите родилни

пак с цветя и дървета покриха Земята

и животът отново избуя сред обилна

и зелена растителност, украсила полята.

Ала Майката още бе в плен на скръбта си —

безутешните сълзи родиха росата,

 

що краси неизменно всяка сутрин тревата.

Всяка капка блестеше с багрите на дъгата.

Най-накрая настъпи мигът съдбоносен —

мощен тътен и гръм разлюляха недрата

недостъпно дълбоки и от лоното свято

се родиха Децата — Рожбите на Земята.

 

Всички бяха различни — ту големи, ту малки;

някои ходеха, други в небето летяха,

трети плуваха, а пък четвърти пълзяха.

Ала всяко от тях съвършено бе — всяко

тяло криеше в себе си съвършена душа

и модел представляваше за вечността —

 

преповтаряйки облика свой във света.

Всички птици и риби, и други животни,

щяха вечно да бъдат до Великата Майка —

да бродят из тези земи доживотно,

населявайки просторите на Майката Земя.

Тъй Тя нямаше вече да бъде сама.

— Родственият знак се символизира от животно или от духа на дадено животно — рече шаманката.

— Искаш да кажеш, нещо като тотем? — предположи русокосата жена. — Моят тотем е Пещерният лъв. Всеки човек от Клана имаше свой тотем.

— Може би — каза Първата, замисляйки се за момент. — Според мен обаче тотемите са нещо различно. Те са важни, ала не толкова важни като елана например, макар че човек трябва да премине през някакво изпитание или схватка, за да се сдобие с тотем. Обикновено не човек избира тотема си, а тотемът избира него. Всеки обаче има родствен знак. Тотемът може да бъде животински дух, пещерна мечка, златен орел или скакалец. Някои животни обаче притежават голяма сила — техните духове имат изключителна сила, нещо като жизнена сила, но същевременно по-различна. Зеландони ги наричат „животни на силата“, ала те имат повече сила в следващия свят, а не в този. Понякога можем да се осланяме на силата им, когато пътуваме из света на духовете, или да предизвикваме случването на различни неща.

Айла се бе намръщила, очевидно опитвайки се да си спомни нещо.

— Мамут правеше точно това! — възкликна накрая тя. — Помня как на една церемония той направи така, че да се случат странни неща. Мисля, че взе частица от света на духовете и я вмъкна в нашия свят, ала трябваше да положи огромни усилия, за да я овладее.

Изражението на зеландони показваше изненадата и възхищението й.

— Мисля, че би било интересно да познавам твоя Мамут — каза, след което продължи: — Повечето хора не мислят много-много за родствените си знаци, освен когато не решат да се женят. Брачният ти партньор не трябва да има противоположен на твоя родствен знак. Всъщност правилният термин е „магическо животно“, но тъй като повечето хора не се занимават със света на духовете, предпочитат да говорят за родствени знаци.

— Никой никога не ме е питал за родствения ми знак — сподели русокосата жена.

— Той има значение само за тези, които са зеландонийци по рождение — обясни шаманката. — Тези, които са родени другаде, могат да имат родствени знаци или магически животни, но те не се съчетават със зеландонийските животни на силата. Когато човек стане зеландониец, родственият му знак може да се изяви, ала никога не може да бъде противоположен на този, който има брачният му партньор. Неговото магическо животно просто няма да го допусне.

Мартона, Джерика и Джоплая ги слушаха с голям интерес. Джерика също не беше зеландонийка и бе любопитна да научи нещо повече за обичаите и вярванията на съпруга си.

— Ние сме ланзадонийци, а не зеландонийци — каза тя. — Това означава ли, че ако един ланзадониец поиска да се ожени за зеландонийка, родствените им знаци няма да имат значение?

— След известно време може и да нямат, ала засега много от вас, включително и Даланар, са зеландонийци по рождение — отвърна Първата. — Връзките ви със зеландонийците все още са близки и трябва да бъдат взети йод внимание.

— Аз никога не съм била зеландонийка, ала ето че сега съм ланзадонийка — изтъкна Джерика. — Същото важи и за Джоплая. Понеже Екозар не принадлежи нито към зеландонийците, нито към ланзадонийците, едва ли има значение, но искам да попитам не получава ли дъщерята родствения си знак от майка си? Какъв е родственият знак на Джоплая? — попита жената с дръпнатите очи.

— Обикновено дъщерята има същия родствен знак като майка си, ала невинаги е така — обясни зеландони. — Разбирам, че си помолила някой зеландони да се премести в пещерата ви и да стане първия ви ланзадони. Мисля, че това ще е изключителна възможност за шамана, който приеме предложението ти. Който и да е, ще се погрижа да е добре обучен и да е способен да открие родствените знаци на всичките ви хора.

— Какъв е родственият знак на Джондалар? — попита русокосата жена. — И как мога да се сдобия с родствен знак, който да предам после на дъщеря си, ако имам такава?

— Ако искаш да разбереш, мога веднага да ти кажа. Магическото животно на Джондалар е кон, също както е и на Мартона, ала въпреки че са деца на една и съща майка, на Джохаран например е зубър. Зубърът и бизонът са в опозиция — каза шаманката.

— Но Джондалар и Джохаран не се противопоставят един на друг. Те се разбират много добре — изтъкна Айла.

Дебелата жена се усмихна:

— Говоря ти за женитба, Айла. Те са противоположни родствени знаци.

— Значи Джондалар и Джохаран не бива да се женят — усмихна се русокосата жена. — Ти каза, че това са магически животни. Понеже Пещерният лъв е мой тотем, мислиш ли, че той е моето магическо животно? Той е могъщ и духът му ме е пазил и преди.

— Нещата в света на духовете са различни — рече Първата. — Силата може да има най-различни проявления. Месоядните животни са силни, ала живеят или на малки глутници, или сами, и другите животни странят от тях. Когато влезеш в света на духовете, това е най-често, защото имаш нужда да научиш или да разбереш нещо. Животното, което може да стигне по-далеч, има повече сила. Зависи за какво си се отправила там. Понякога искаш да откриеш месоядните животни заради специалните им качества.

— Защо зубърът и конят са противоположни родствени знаци? — попита Айла.

— Навярно защото в този свят им се налага да бродят по една и съща земя в търсене на една и съща храна и поради тази причина между тях възниква съперничество. Туровете^[1], от друга страна, изяждат най-свежите стръкчета и зелените връхчета на тревите, опустошавайки всичко след себе си. Животните в най-голяма опозиция са зубърът и турът и това е съвсем логично — повечето тревопасни са толерантни един към друг, ала зубрите и туровете просто не могат да се търпят на една ливада. Когато е възможно, се избягват, ала често се стига до ожесточени сблъсъци, особено когато женските влязат в сезона на своите наслади. Човек с родствен знак тур не бива никога да се жени за партньор с родствен знак зубър.

— Какво е твоето магическо животно, зеландони? — полюбопитства Айла.

— Би трябвало сама да се досетиш — усмихна се тя. — Когато отида в света на духовете, аз съм мамут. А когато ти отидеш там, Айла, няма да изглеждаш по същия начин както сега. Ще приемеш облика на своето магическо животно. Тогава и ще разбереш какво е то.

Русокосата жена не бе сигурна дали перспективата да проникне в света на духовете й харесваше. Мартона, която слушаше разговора им, се зачуди защо Първата сред служителите на Майката бе толкова обстоятелствена. Обикновено тя не даваше такива подробни отговори и майката на Джондалар имаше чувството, че шаманката се опитва да изкуши Айла с онези запленяващи късчета на познанието, които бяха достъпни единствено за зеландони.

Тогава разбра. Някои хора вече смятаха жената, която щеше да се бракосъчетае със сина й, за нещо като зеландони и Първата очевидно искаше да я приобщи към лоното, за да може да упражнява контрол върху нея. Айла обаче беше заявила, че иска само да се ожени, да има деца и да бъде като всички други. Тя не желаеше да се присъединява към зеландони и доколкото Мартона познаваше сина си, и на него нямаше да му хареса Айла да стане шаманка. Някогашната предводителка на Деветата пещера си каза, че синът й се влюбваше все в жени, които имаха качества на зеландони. Очертаваше се интересна игра.

Тъкмо щяха да излязат навън, когато Айла се спря.

— Имам още един въпрос — рече тя. — Когато говореше за бебетата и прекратяването на бременността, защо не спомена как да се предпазим от самото зачеване?

— Защото няма начин — намеси се зеландони на Четиринайсетата пещера. Тя бе стояла наблизо, слушайки разговора им. — Само Дони има силата да попречи на зачеването на живота.

— Напротив — поклати глава русокосата жена. — Аз зная за един.