Мария Дуеняс
Нишките на съдбата (51)

50.

Бях получила инструкциите няколко дни по-рано в Мадрид по един необичаен канал. За пръв път ми ги предаде не Хилгарт, а негов подчинен. Служителката в салона за красота, където ходех всяка седмица, любезно ме заведе в едно от помещенията, в които се извършваха козметичните манипулации. Единият от трите регулируеми стола, поставен в почти хоризонтално положение, вече бе зает от клиентка, чиито черти не успях да различа. Хавлиена кърпа бе увита като тюрбан на главата й, друга обгръщаше тялото й от деколтето до коленете. На лицето си имаше плътна бяла маска, която откриваше единствено устата и очите. Затворени.

Преоблякох се зад един параван и седнах на съседния стол, пременена по същия начин. След като спусна облегалката с педала и нанесе на лицето ми същата маска, служителката тихо излезе, като затвори вратата зад себе си. Едва тогава чух гласа до себе си.

— Радваме се, че решихте да приемете мисията. Имаме доверие във вас, смятаме, че ще свършите добра работа.

Каза това, без да променя позата си, с тих глас и силен английски акцент. И тя, както Хилгарт, използваше първо лице множествено число. Не се представи.

Чух щракването на запалка и позната миризма изпълни помещението.

— Поискаха ни съдействие директно от Лондон — продължи тя. — Съществуват подозрения, че един наш португалски сътрудник може би играе двойна игра. Не е агент, но поддържа чудесни отношения с дипломатическия ни персонал в Лисабон и участва в различни сделки с британски компании. Има обаче признаци, че е започнал да установява паралелни отношения с германците.

— Какъв вид отношения?

— Търговски. Много сериозни търговски контакти, които не само ще облагодетелстват германците, но и ще бойкотират нас. Не се знае точно. Храни, руда, може би оръжия — продукти, които са от решаващо значение за войната. Както ви казах, всичко все още е в сферата на подозренията.

— И какво трябва да направя аз?

— Нужна ни е чужденка, която да не буди подозрения, че поддържа каквито и да било връзки с британците, да идва от относително неутрална зона и да се занимава с дейност, коренно различна от търговските операции, в които сътрудникът ни участва. В същото време дейността трябва да предполага пътуване до Лисабон, например за снабдяване с нещо. И вие отговаряте на профила.

— Значи се предполага, че ще отида в Лисабон, за да купя платове или нещо подобно? — предположих аз, като и отправих поглед, който тя не ми върна.

— Точно така. Платове и стоки, свързани с работата ви — потвърди, без изобщо да помръдне. Стоеше в същата поза, в която я заварих, със затворени очи и почти в хоризонтално положение. — Ще отидете под прикритието на модистка, която иска да купи платове, каквито не може да намери във все още опустошената Испания.

— Бих могла да поръчам от Танжер… — прекъснах я аз.

— Дори и да е така — каза тя, след като издиша дима от едно ново всмукване. — Но това не значи, че трябва да се подценяват други възможности. Например коприните от Макао португалската колония в Азия. Един от браншовете, в които нашият заподозрян има процъфтяващ бизнес, е вносът и износът на текстил. Обикновено работи с размах само с дистрибутори на едро, а не с частни купувачи, но успяхме да издействаме да ви приеме лично.

— Как?

— Благодарение на верига от тайни връзки, която включва различни разклонения — нещо обичайно в нашата дейност, но сега не е моментът да навлизаме в подробности. По този начин ще пристигнете в Лисабон не само вън от всякакви подозрения за връзки с британците, но и с препоръката на някои личности, които са пряко свързани с германците.

Тази загадъчна мрежа от връзки не ми стана ясна, но реших да питам възможно най-малко и да чакам непознатата да ми даде информация и указания.

— Заподозреният се казва Мануел да Силва. Той е ловък предприемач с чудесни връзки, който, изглежда, възнамерява да умножи богатството си през тази война — дори и ако за целта се налага да предаде досегашните си приятели. Ще влезе във връзка с вас и ще ви предостави най-качествените платове, които има в момента в Португалия.

— Говори ли испански?

— Перфектно. И английски. А може би и немски. Говори всички езици, които са му необходими за бизнеса.

— И какво трябва да направя?

— Влезте в живота му. Бъдете очарователна, спечелете симпатиите му, накарайте го да ви помоли да излезете с него и най-вече да ви покани на някоя среща с германци. Ако успеете да се сближите с тях, от вас искаме да бъдете нащрек за всяка значима информация, която видите и чуете. Постарайте се да бъде възможно най-пълна: имена, сделки, предприятия и продукти: планове, действия и всички други допълнителни сведения, които сметнете, че представляват интерес.

— Искате да кажете, че ме изпращате, за да прелъстя елин заподозрян? — попитах недоверчиво аз, като се понадигнах от стола.

— Използвайте средствата, които сметнете за най-подходящи — отвърна тя, потвърждавайки предположението ми. — Да Силва изглежда, е заклет ерген, които обича да флиртува с красиви жени, без да установява стабилна връзка. Обича да се показва публично с привлекателни и елегантни дами, още повече, ако са чужденки. Според информацията, която имаме, с жените се държи като достопочтен португалски джентълмен, така че не се безпокойте: няма да отиде по-далеч от това, което вие му разрешите.

Не знаех дали да се обидя, или да се изсмея. Пращаха ме да прелъстя един прелъстител — това беше моята вълнуваща португалска мисия. За пръв път обаче през целия ни разговор непознатата съседка сякаш прочете мислите ми.

— Моля ви, не приемайте задачата си като нещо лековато, което всяка хубава жена би могла да направи в замяна на няколко банкноти. Операцията е деликатна и тъкмо затова я възлагаме на вас. Ние вярваме в способностите ви. Естествено, вашата външност, предполагаемият ви произход и положението ви на необвързана жена могат да помогнат, но задачата ви е много повече от обикновен флирт. Трябва да спечелите доверието на Да Силва, като преценявате внимателно всяка стъпка, обмисляте действията си и ги балансирате точно. Вие сама ще оценявате ситуациите, ще определяте темпото, ще претегляте рисковете и ще решавате как да действате според момента. Ценим много високо способността ви да събирате систематична информация и да импровизирате, когато обстоятелствата го наложат — избрана сте неслучайно за тази мисия, защото доказахте, че можете да се справите успешно в трудни ситуации. Що се отнася до личния аспект, както ви казах, не е необходимо да отивате по-далеч от границите, които сама бихте си поставили. Но поддържайте напрежението възможно най-дълго, докато получите необходимата информация. В общи линии, не е много по-различно от работата ви в Мадрид.

— Само че там не се налага да флиртувам с никого, нито да се промъквам на чужди среши — поясних аз.

— Разбира се, скъпа. Но ще бъде само за няколко дни, при това с мъж, който явно не е лишен от обаяние. — Изненада ме тонът на гласа й: не искаше да смекчи казаното от нея, а само да констатира безпристрастно един обективен факт. — И още нещо — добави тя. — Ще действате напълно самостоятелно, защото Лондон не желае в Лисабон да възникне и най-малкото подозрение относно задачата ви. Помнете, няма никакви доказателства за връзките на Да Силва с германците. Предполагаемата му нелоялност към англичаните трябва да бъде потвърдена. До момента всичко е в сферата на предположенията и правим всичко възможно да не заподозре за сънародниците ни, законспирирани в Португалия. Ето защо нито един ислямски агент там няма да знае коя сте, нито за връзката ви с нас. Ще бъде кратка, бърза и експедитивна мисия, в края на която ще информираме директно Лондон от Мадрид. Внедрете се, съберете необходимите данни и се върнете. Тогава ще видим как ще се развият нещата от тук. Нищо повече.

Беше ми трудно да отговоря, защото маската на лицето ми се бе втвърдила. Накрая успях — почти без да си отварям устните:

— И нищо по-малко.

В този момент вратата се отвори. Козметичката влезе отново и се съсредоточи върху лицето на англичанката. Изминаха повече от двайсет минути, през които не разменихме нито дума. Когато момичето свърши, излезе отново и моята непозната инструкторка започнала се облича зад паравана.

— Знаем, че имате добра приятелка в Лисабон, но според нас не е разумно да се виждате — каза тя иззад паравана. — Госпожа Фокс ще бъде своевременно уведомена, за да се държи така, сякаш не ви познава, ако се срещнете случайно. Молим ви да направите същото.

— Добре — прошепнах аз с втвърдени от маската устни. Никак не ми се нравеше тази заповед, щях да се радвам много да видя Розалинда. В същото време съзнавах риска и се примирих: нямаше друг изход.

— Утре ще получите подробности относно пътуването, може да включим някоя допълнителна информация. Срокът, който сме предвидили за изпълнение на мисията ви, е максимум две седмици. Ако по някаква извънредно важна причина се наложи да останете още, изпратете телеграма до цветарския магазин „Бургиньон“ и поръчайте да доставят букет на някоя несъществуваща приятелка по случай рождения й ден. Измислете името и адреса; цветята няма да напуснат магазина, но ако се получи поръчка от Лисабон, ще ни уведомят. Тогава ще се свържем по някакъв начин с вас, така че бъдете нащрек.

Вратата отново се отвори и козметичката влезе, носейки хавлиени кърпи. Обектът на работата й сега щях да бъда аз. Отпуснах се покорно в ръцете й, като в същото време се опитвах да видя жената, която всеки момент щеше да се покаже иззад паравана, вече облечена. Не се забави, но когато излезе, внимаваше да не обръща лицето си към мен. Забелязах, че има светла накъдрена коса и бе облечена с костюм от туид — типично английски тоалет. Тя протегна ръка, за да вземе от пейката до стената кожената си чанта, която ми се стори смътно позната — бях виждала някой да я носи, а не беше аксесоар, който по онова време можеше да се открие в испанските магазини. После протегна ръка и взе червената кутия цигари оставена небрежно върху табуретката. И тогава се сетих — тази жена, която пушеше „Крейвън Ей“ и която в момента излизаше от помещението след лаконичното „довиждане“, беше съпругата на капитан Алън Хилгарт. Бях я видяла преди няколко дни, хванала под ръка съпруга си, когато той, твърдият като стомана шеф на британската Секретна разузнавателна служба в Испания, преживя на хиподрума един от най-напрегнатите моменти в своята кариера.