Шан Са
Момичето, което играеше Го (84)

84

Учудена, че ме вижда, Орхидея дава израз на голямата си радост. Мигом съблича роклята си и сваля моята униформа. Оставям се на нейните грижи. Голотата й ме възбужда. Прониквам в нея. Насладата, която изпитвам, е тъй хаотична, както и отминалата първа половина от деня. Манджурката крещи и от виковете й получавам мигрена. Внезапно тя освобождава ръцете си и се опитва да ме отблъсне. Аз се отделям от нея едва след като свършвам. Тя се гърчи в леглото, прикрива се между краката с две ръце. Стенанията й ме изкарват от кожата ми. Тази ненормалница пак ме ревнува!

Изпивам чаша чай и сядам на един стол. Тъй като тя продължава да хленчи, грижливо се измивам, обличам се и се каня да си ходя.

— Махни се! — провиква се тя с отпаднал глас. — Върви си и повече не идвай при мен.

Отправям се към вратата. Тогава тя се втурва и облива със сълзи ботушите ми:

— Прости ми. Не ме оставяй…

Отмествам я с крак.

На път за Площада на Хилядите ветрове си давам сметка, че съм най-жалкият човек на света. Нещо у мен се е пречупило. Изпадам в същото състояние, в което се намирах като дете след земетресението: празнота, обърканост, непрекъснато бучене. Разумът ми подсказва да не се появявам вече пред игралната маса. Ала краката сами ме водят натам. Опитвам се да избегна гибелта, а сам се отправям към катастрофата.

Китайката вече е там, облечена в нова рокля. Високата твърда яка, пристегната с две малки копчета, придава на лицето й трагично достойнство. Сърцето ми бие до пръсване. Лицето ми пламти. С вперени в пуловете очи се покланям и сядам.

Върху игралната дъска като сред бурен океан се блъскат и се преследват черни и бели вълни. В близост до четирите бряга те отстъпват, преобръщат се и се устремяват към небето. Накрая се удрят една в друга и се смесват безвъзвратно.

Както обикновено тя не продумва. Нейното мълчание, това неизбродно тайнство на жените, спира дъха ми. Какво ли си мисли? Защо не ми казва нищо? Разправят, че жените нямали памет. Дали вече ме е забравила?

Няма съмнение, че снощи, на връщане не събрах смелост да я прегърна. Тя очакваше от мен любовта, с която един китаец дарява една китайка. Как да разтворя сърцето си за нея, без да изменя на родината? Как да й кажа, че ни разделя едно огледало, че се въртим в кръг в два враждебни един на друг свята?

Нейните пулове отново са подели своя устрем. Ходовете й са все по-бързи и по-бързи. Уловките й все повече. Каква майсторка!

Ненадейно нейният ритъм се забавя.