Шан Са
Момичето, което играеше Го (83)

83

По време на урока Хуан нервно дращи с нокти по чина. Откъсвам един лист и написвам:

— Престани! Ще ме побъркаш с това стържене.

Тя ми отвръща:

— Бъди снизходителна, моля те. Не съм мигнала цяла нощ.

— Дзин ми предложи да замина с него за Пекин. Ела с нас! Той ще ти намери паспорт и билет. Там ще бъдем свободни!

— Не бива да се доверяваш на страхливец. Можеш да го съжаляваш, но не и да го последваш.

— Дзин не е като другите.

— Всички предатели си приличат, пази се!

— Когато се върнеш на село с баща си и се омъжиш за някакъв непознат, ти ще станеш предателка на самата себе си, тогава ще разбереш каква мъка е да си страхливка.

— Остави ме на мира. Направила съм своя избор. Няма да тръгна с теб за Пекин. Не искам да бягам от живота, за да се спася от действителността. Остани тук! В Китай ще избухне война. Никой няма да се отърве от нейните ужаси.

— Говориш като омъжена жена. Да не би баща ти да ти е промил мозъка?

— Размислих. Искам да имам мъж в живота си. Това е единственото ми желание.

— Хуан, днес си много странна.

— Романите ме бяха покварили. Страстта е само химера, измислена от писателите. Защо да мечтая за свобода, ако тя не води към любовта? След като любовта не съществува, съгласна съм да стана пленница на живота. Искам моето страдание да бъде възмездено от удоволствието да имам рокли, накити и прости радости.

— Да не си паднала върху главата? Какви глупости дрънкаш?

Минава доста време преди Хуан да ми отговори. Перото й заскърцва върху хартията.

— Никога не съм споделяла с теб. Преди две години се запознах с един банкер. Вчера станах негова любовница. След малко ще дойде да ме вземе от училище и ще ме настани в една от своите къщи. Ще даде голяма сума пари на баща ми и старецът няма повече да се появи.

Питам се коя от нас двете е по-луда.

Звънецът прекъсва нашата кореспонденция. Прибирам нещата си в чантата. Без да кажа нищо на Хуан, излизам от стаята.

Тя ме спира на улицата.

— Ти се срамуваш за мен!

Клатя глава и отминавам с широки крачки. Хуан се хвърля по стъпките ми:

— Моля те. Не ме изоставяй! Не заминавай за Пекин! Имам предчувствие, че там те очаква голямо нещастие. Закълни ми се, че няма вече да се виждаш с Дзин. Закълни ми се, че оставаш! Ще предупредя родителите ти. Те ще те заключат…

Блъскам я. Тя полита и пада. Веднага съжалявам за постъпката си, но не мога да й подам ръка и побягвам.