Шан Са
Момичето, което играеше Го (22)

22

В Харбин слънцето заслепява очите.

През пролетта грамадни ледени блокове с нестихващ грохот се блъскат едни в други, надигат се и изчезват в пенливите талази на река Амур.

Някакъв богат търговец е устроил в центъра на града щанд за лотария. Върху високо табло се обявяват резултатите от тиража. Редом с облечените в кожени шуби мъже зъзнат полуголи просяци. Целият град се е събрал там: джебчии, нехранимайковци, военни, студенти, еснафки и проститутки нетърпеливо чакат. Изведнъж тълпата посреща резултатите с охкания и радостни викове. Избухват свади. Съпрузи бият жените си, защото са ги накарали да променят в последния момент цифрите, а онези, които са заложили последните си петачета, заплашват да се самоубият. Има и кредитори, които си искат парите, а спечелилите не могат да открият билетите си.

Никога не съм виждал град, където богатите до такава степен да треперят над богатството си, а бедните с такова отчаяние да се борят с нищетата. Безделието на народа потвърждава моето мнение: Китайската империя безвъзвратно е изпаднала в плен на хаоса. Тази древна цивилизация се е срутила под управлението на манджурците, които са отказвали да се отворят към света, към науката и модернизацията. Днес тя се е превърнала в предпочитана плячка на западните сили и оцелява единствено като преотстъпва земята си и своята независимост. Само японците, наследници на една чиста откъм всякакви примеси китайска култура^[1], са призовани да я освободят от европейското иго. Ние ще върнем на този народ мира и достойнството.

Ние сме техни спасители.