Шан Са
Момичето, което играеше Го (62)

62

На седми юли, след едно нощно учение, полкът, дислоциран във Фън Тай, губи един войник. Китайската армия отказва да ни разреши претърсване на град Уан Пин. Двете войски си разменят първите изстрели.

На осми юли избухва второ стълкновение край моста в Долината на тръстиките.

На девети юли щабът издава заповед към полковете, дислоцирани в долината на Пекин да се готвят за бой. Под влияние на международния натиск правителството в Токио се решава на отстъпки: „Не трябва да се усложнява ситуацията, проблемът трябва да се реши на място.“

Щабът предлага прекратяване на огъня при четири условия: китайците да оттеглят своите гарнизони около Долината на тръстиките; да бдят за сигурността на нашите хора; да предадат терористите; да поднесат извинения.

Китайците отхвърлят накуп всички условия.

На десети юли частите на Чан Кайши се придвижват по посока на Пекин. Първите подкрепления от нашите манджурски полкове преминават Великата стена.

На единадесети юли правителството в Токио най-сетне отстъпва пред неотложното положение. То решава да изпрати като подкрепление нашите части от Корея.

Земята трепери от бученето. Първата ескадрила бомбардировачи се насочва към Вътрешен Китай. Върху тях с гордост съзираме нашето знаме: пурпурно слънце на снежнобял фон.

Раздават се възгласи: Към Пекин! Към Пекин!