Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
La joueuse de go, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,7 (× 9 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
elda (2014)

Издание:

Шан Са. Момичето, което играеше Го

Френска. Първо издание

Художник: Здравко Денев

ИК „Пулсио“, София, 2004

ISBN: 954-91389-5-Х

История

  1. — Добавяне

45

Мин презира игрите и ги смята за губене на време. Този следобед, след дълги увещания, накрая успявам да променя мнението му. Съгласява се да поиграем на карти при условие, че ще си останем в леглото и че коремът ми ще служи за игрална маса. С него всички удоволствия в живота водят към еротичните наслади. Неспособен да предвиди стратегията на своя противник, накрая той губи с гръм и трясък и бърза да сече картите между гърдите ми. Неговата леност и нехайство ме ядосват. За да го накажа, намирам предлог да изляза от стаята и напускам къщата, като се отправям към Площада на Хилядите ветрове.

Заварвам играчите да размишляват и да дремят. Не мога да си намеря партньор, затова сядам на една от масите и чакам да се появи някой любител. Подпряла брадичка на ръката си, аз подреждам пуловете и започвам въображаема игра срещу Мин. Върху мен пада нечия сянка. Вдигам глава. Някакъв непознат с панамена шапка, нахлупена над очила с рогови рамки се покланя за поздрав. Аз отвръщам с кимване и му посочвам да седне срещу мен.

Непознатият сякаш не ме разбира и понечва да си тръгне, но аз го възпирам:

— Умеете ли да играете го?

Той ме изглежда стъписано.

— Хайде, имате вид на познавач. Сядайте да изиграем една партия.

— Вие от коя категория сте, моля? — пита ме този глупак с отвратително пекинско произношение.

— Нямам представа.

— Не мога да играя, ако не зная каква преднина давате.

— Да изкараме една партия. Ще ви направя малка демонстрация!

Той се поколебава и накрая сяда срещу мен. Без съмнение този чужденец няма представа с кого си има работа. Както става с много други хапльовци, външността ми го лъже.

Тиквам шумно към него черните пулове.

— Вие сте.[1]

Той поставя първия пул в северозападния ъгъл на дъската. Мисълта за претенциозното му държание от преди малко все още ме дразни и решавам да му скроя номер. Отвръщам, като долепям един бял пул до неговия. Никога в началото на играта не се влиза в пряка схватка. Това е златно правило.

Смутен, той ме изглежда и потъва в дълбок размисъл.

Върху квадратната дъска пуловете се борят за всяко от 361 полета, подредени върху 19 хоризонтални и 19 вертикални линии. Така двамата играчи си поделят свободните пространства и накрая сравняват заетата територия. Предпочитам го пред шаха, защото предоставя повече свобода. При шаха две царства с бронираните си воини започват пряко сражение. При го конниците са пъргави и ловки и си поставят засади по спирала: тук качествата, които водят до победа, са дързостта и въображението.

Вместо да пазя границите си, аз нападам моя противник фронтално. Белият ми пул номер четири го предизвиква на дуел. Това го кара отново да се замисли.

Моят пул номер шест прегражда пътя на черния номер пет и се присъединява към останалите, за да обкръжи номер едно.

Той няма какво друго да направи, освен да премести своя номер седем.

Усмихвам се. Край на шегите, започвам да планирам ходовете си.

Непознатият играе безкрайно бавно. Удивява ме начинът му на мислене. Всеки негов ход е проява на стремеж към хармония на цялото. Напредването на пуловете му е толкова недоловимо и изискано, че напомня полет на ято жерави. Нямах представа, че в Пекин има школа, при която изяществото е по-важно от силата. На свой ред се стъписвам и се повеждам по неговия ритъм.

Внезапно Непознатият прекъсва играта, тъкмо когато тя става вълнуваща.

— Имам среща — заявява мрачно той.

Сърдита съм и искам да продължим партията колкото се може по-скоро.

— Елате в неделя сутринта в десет часа.

В погледа му зад очилата не се чете никакъв възторг.

— Жалко тогава.

Ставам.

— Съгласен — решава се накрая той.

Отбелязвам положението на пуловете върху лист хартия и дарявам Непознатия с усмивка. Изпробвала съм вече това оръжие срещу братовчеда Лу, срещу Мин и Дзин, така че зная силата му.

И наистина той свежда поглед.

Бележки

[1] При играта го черните пулове играят първи, но в края на партията приспадат пет точки и половина в полза на белите. — Б.а.