Шан Са
Момичето, което играеше Го (66)

66

Излегната в креслото, Орхидея се цупи.

— Вече не сте същият — казва ми манджурската проститутка.

Изтягам се на нейното легло. Вместо да ме съблече, както прави обикновено, тя усуква кърпичката си.

— Преди идвахте при мен на всеки два-три дни. А ето че става почти две седмици как не сте ме посещавали. Да не сте се запознали с друго момиче?

Опитвам се да я вразумя:

— Откакто сме разположени в този град, съм идвал само при тебе. Няма никаква причина да ревнуваш.

В действителност от известно време насам нейните прелести вече не ме привличат. Кожата й започва да ми се струва грапава, плътта й прекалено мека. Все същите любовни игри ме отегчават.

Очите й се напълват със сълзи:

— Не ви вярвам. Аз ви обичам, а вие обичате друга.

— Не бъди глупава. Утре може да замина и никога повече да не се върна в този град. Един ден ще бъда убит. Защо ме обичаш? Не трябва да се привързваш към човек като мен, който само минава оттук. Обичай някого, който ще може да се ожени за теб. Забрави ме.

Тя се разплаква още по-силно. Сълзите й ме възбуждат. Събарям я върху леглото и събличам роклята й.

Под мен лицето на Орхидея се изчервява. Хълцането й се примесва с охкане. Изпразвам се. Насладата ми е изгубила предишната си сила.

Легнала до мен, Орхидея пуши. Със свободната си ръка размахва ветрилото. Също запалвам цигара.

— За какво си мислите? — пита ме тя с печален глас.

Не отговарям. Белият тютюнев дим, разпръсван от нейното ветрило, бавно се вие към тавана.

— Китайка ли е или японка? — настоява тя.

Рязко се изправям.