Шан Са
Момичето, което играеше Го (49)

49

Гледам през прозореца луната, която наднича между клоните на дърветата в двора.

Пред очите ми се явява фигурата на Дзин. С ръце, опрени на рамката на вратата, с очи, изпълнени с мътен блясък, той ми благодари, че съм наминала.

Дълго време този младеж се бе показвал като високомерен и див. Всеки път, когато проявявах нежност към него, се боях от настроенията му. След неговото признание, което научих чрез Мин, вече не се страхувам от презрителния му поглед. Занапред той е разтворена книга, чието съдържание зависи само от мен.

Защо ли Дзин каза, че Мин не ме заслужава? Как стана така, че двамата мъже се озоваха един срещу друг? Какво е накарало Дзин внезапно да се изповяда? Дали са се карали? Дали са се били?

Мин казва, че иска да се ожени за мен. Аз обаче се боя един ден той да не заприлича на баща ми, на зет ми. Страстта на мъжете пресъхва по-бързо отколкото красотата на жените.

Кара ме да направя своя избор. Но как бих могла да престана да се виждам с Дзин, който подхранва влечението ми към Мин? Няма да изневеря на Мин. Той ме направи жена. Верността ми черпи сили от моята признателност, а не от неговата ревност. Отношението ми към Дзин е по-изтънчено, отколкото поривите на тялото. Сладострастието на душата идва от въздържанието. Зная, че Дзин ни наблюдава, че изживява заедно с мен удивителното пробуждане на плътта. Погледът ми потушава неговото огорчение. Когато се обърна към него, върху бледото му лице се завръщат цветовете на живота. Дзин е мое дете, мой брат, когото нямам право да докосвам. Тази чистота е начало на една безкрайна и беззащитна близост, от която лишавам Мин.

Без Дзин ласките, споделяни с неговия съперник, биха били вулгарни. Без Мин, Дзин престава да съществува. Благодарение на контраста с безгрижието на моя любовник, неговият суров характер придобива дълбочина и тайнственост. Ако избера единия, ще трябва да се откажа от другия и така ще изгубя и двамата.

При подобно положение в играта го аз избирам трето решение: нападам противника там, където той най-малко очаква. Утре, когато Мин дойде да ме вземе от Площада на Хилядите ветрове, ще се престоря, че не го забелязвам. След края на партията ще преброя пуловете. Ще поздравя моя противник и ще го проследя с поглед, докато се изгуби. После ще сведа уморен поглед към игралната дъска и ще запитам: „Мин, коя е Тан?“

Той ще се закълне в своята вярност. Аз ще се престоря на сърдита. Ще тропна с крак, ще въздъхна. Познавам така добре кризите на Лунна перла, че ще съумея да изиграя една от тях до съвършенство.

За да ме успокои, той ще ме отведе у Дзин. Ще приема целувките му, той ще легне върху мен. Чаршафът ще се увие около голите ни тела като бръшлян около два бора. Леглото ще се превърне в паланкин, който ще ни отнесе в един друг свят.

Оглушителен гръм прекъсва мислите ми. Виждам през прозореца моите родители по пижами в средата на двора. Готвачката излиза разтревожена от стаята си със свещ в ръка.

— Угасете! — заповядва й приглушено баща ми.

— Надявам се, че това е само военно учение — обажда се мама.

Отново се разнасят експлозии, които напомнят фойерверките за Празника на пролетта. Нашият град посреща този трясък с упорито мълчание, не се дочуват никакви стъпки, никакви гласове, никакъв плач.

После всичко възвръща нормалния си вид. Просто една звездна нощ. Родителите ми се прибират в тяхната спалня, готвачката затваря вратата.

Застинала, луната ни наблюдава.