Шан Са
Момичето, което играеше Го (73)

73

Чен ми съобщава, че братовчедът Лу вече давал уроци по го в Пекин.

— Между другото се ожени — добавя той, като ме гледа изпитателно.

Тази новина изобщо не ме вълнува.

Чен живее в Новата столица. Твърди, че бил най-добрият приятел на братовчед ми. Именно той го бил представил на императора. Ако го слуша, човек би могъл да помисли, че е най-влиятелната фигура в Манджурия.

Завиждам на безгрижието на този син на министър, доволен от себе си, удовлетворен от своето битие. Пред мен откъслечно изниква миналото. Това бе преди сто години. Животът бе толкова безгрижен. И ние с братовчед ми бяхме такива. Смятахме се за най-добрите играчи на света. Сестра ми още не се бе омъжила. И двете бяхме девствени. Тя прекъсваше играта ни, като носеше чай и сладки. Без да бърза, залезът плетеше в небето пурпурната си мрежа. Аз не познавах предателството.

Същия ден Чен заминава за Новата столица. Оставя ми напарфюмирана визитка с новия адрес на братовчеда Лу и се кълне, че в най-скоро време ще се върне да ме предизвика на го.

Отправям се към моята маса. Там няма никого, моят партньор си е отишъл, без да остави никакво съобщение. Толкова съм изморена, че дори не се ядосвам. Съществата на тази земя идват и си отиват. Всеки със своето време.

Прибирам пуловете. На запад слънцето е увиснало над хоризонта. Дълги полегати редове от облаци са изписани върху небето. Кой би могъл да разчете тези знаци, които предричат моята съдба?

Вземам между пръстите си един черен пул. Гладката му повърхност отразява светлината. Завиждам на неговата безчувственост и ледена чистота.

Братовчедът Лу е намерил убежище от разочарованието в нова любов и аз се радвам, че тъй скоро е успял да открие щастието. Непознатият е прекъснал играта. За него го си остава развлечение. Животът на мъжете не е изтъкан от страсти. Те с безгрижие минават през въртопите на чувствата. Мин бе пример за това. Друг е центърът на тяхното битие.

Рикшата, която взех, спира внезапно. По средата на улицата някакъв мъж ми се покланя до земята. Това е Непознатият. Моли ме да му простя и би желал да продължим партията утре следобед. Кимам му леко и нареждам на водача да продължи. Трябва да го оставя там. Да го оставя да следва своя път.