Шан Са
Момичето, което играеше Го (25)

25

Бойците от Съпротивата са се оттеглили в планината още преди мръкване. Разбунтувалите се войници са ги последвали. До вечерта патриотичната треска в града отминава.

Още на другата сутрин по улиците маршируват японски патрули. Съставена е временна управа, която с много показност преследва бунтовниците. След като не е в състояние да открие истинските въстаници, тя излавя джебчиите и просяците.

Новият кмет решава да скрепи манджурско-японското приятелство и обявява поредица културни инициативи. Публично превъзнасяна от манджурските власти, японската армия решава да прости и да забрави. Завръщането към нормалния живот става неусетно, като едно мигване с очи. Април ни донася своята светлина. В училище е възобновено изучаването на японски език.

Тази сутрин се събуждам късно. Водачът на рикшата тича до изнемога, за да пристигна навреме на училище. По гърба му се стича пот, сини жили са изпъкнали по ръцете му. Обземат ме угризения и го моля да намали. Той ми отвръща на пресекулки:

— Не се тревожете, госпожице. Тайната на безсмъртието е в едно хубаво бягане рано сутрин.

Пред Храма на Белия кон зървам Мин, който се задава срещу мен на колело. От изненада не успявам да го поздравя. Разминаваме се за миг и се отдалечаваме един от друг.