Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Мечът на истината (11)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Chainfire, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,5 (× 64 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
nqgolova (2007)

Издание:

© TERRY GOODKIND 2005

CHAINFIRE

TOR A TOM DOHERTY ASSOCIATES BOOK NEW YORK

© Буян Филчев — художник на корицата

© ИК „Прозорец“ ЕООД 2005

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от sibela)

Статия

По-долу е показана статията за Лавинен Огън от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Лавинен огън
Chainfire
АвторТери Гудкайнд
Първо издание2005 г.
САЩ
ИздателствоTor Fantasy
Оригинален езиканглийски
Жанрепично фентъзи
Видроман
ПоредицаМечът на истината
ПредходнаУязвимата империя
СледващаПризраци

Издателство в БългарияПрозорец
ПреводачНевена Кръстева
ISBNISBN 954-733-418-2 (ч. 1), 954-733-419-0 (ч. 2)

Лавинен огън (на английски: Chainfire) е деветата книга от епичната фентъзи поредицa на американския писател Тери ГудкайндМечът на истината“.

Романът носи името на вид древно, много опасно и силно магическо заклинание. Номиниран е за наградата „Прометей“.[1]

Издания

Романът е издаден през 2005 г. от американското издателство Tor Fantasy.[2] През същата година е издаден в две части от българското издателство „Прозорец“ в превод на Невена Кръстева.[3]

Сюжет

Ричард Рал е владетел на Империята Д'Харан – съвкупност от нации, преди това съставени от Д'Хара и Средната земя. Ричард Рал и Империята Д'Харан в момента са в епична битка с Имперския орден, империя от Стария свят, водена от император Джаганг.

Книгата продължава историята на Ричард в опита му да научи хората, че животът им е само техен и че могат да бъдат свободни от Имперския орден. Той е тежко ранен от вражеска стрела и е отведен при Ничи, магьосница и бивша Сестра на мрака, която го лекува с помощта на екстрактивна магия; това кара непредвидени събития да излязат извън контрол. Когато Ричард се събужда, той открива, че съпругата му, Калан Амнел, Майката Изповедник, е изчезнала. Освен това, никой около него сякаш не я помни. Ничи и Кара приписват спомена на Ричард за Калан на сънища и заблуди, причинени от нараняването му, и вероятно на неволен ефект от Екстрактивната магия, използвана при лечението на Ричард. Въпреки опитите на Ричард да обясни, че събитията от последните няколко години не биха могли да се случат без Калан, парадоксите се обясняват с това, че Ричард си спомня нещата неточно.

Страхувайки се за живота на Калан, Ричард отчаяно се опитва да намери някаква следа от нея и същевременно да убеди останалите, че тя съществува. Търсенето му го отвежда до вещицата Шота, която разкрива, че „това, което търсиш, е отдавна заровено с костите“. В замяна на повече информация, Шота изисква Меча на истината, който Ричард отстъпва на домашния си любимец Самюъл, предишния носител на меча. След това Шота произнася думите „Лавинен огън“ и „Дълбокото нищо“ и казва на Ричард да „се пази от четириглавата пепелянка“. Тя също така предупреждава Ричард за „кървав звяр“, призован от няколко магьосници и Сестри на мрака, по заповед на Джаганг. Звярът е предназначен да убие Ричард и е толкова неудържим, колкото и непредсказуем. Освен това звярът е в състояние да проследи Ричард, когато използва дара си, заради начина, по който Ничи е излекувала раната му от стрела.

Междувременно Ан и Нейтън Рал заедно откриват много празни страници в книги с древни пророчества. Те сякаш си спомнят, че страниците не трябва да са празни, но не могат да си спомнят какво е било написано първоначално там. Зед прави същото откритие независимо от тях.

Напускайки Агаден Рийч, Ричард се отправя към Магьосническата крепост, за да намери Зед, но и той няма спомен за Калан. Ничи пристига едновременно с това. За да докаже съществуването на Калан, Ричард ексхумира гроба ѝ и е шокиран да открие труп в заровения ковчег с етикет с име, прикрепен към роклята ѝ. Той е съсипан и изпада в дълбока депресия. Междувременно Ан, Нейтън и Фредерик също пристигат в крепостта. Отчаяни да си върнат своя „Ричард“, за да може той да „изпълни пророчеството“ и да поведе армията на Д'Харан срещу силите на император Джаганг. Зед, Нейтън и Ан се опитват да принудят Ничи тайно да използва Екстрактивна магия, за да изтрие „заблудите“ на Ричард; вместо това Ничи моли Ричард да упорства в убежденията си. Заедно с Кара те се отправят към Слиф, за да пътуват до Народния дворец.

Ричард научава, че Слифите знаят за място, наречено Дълбокото нищо. Слифите ги отвеждат до руини, наречени „Каска“ в Дълбокото нищо. При пристигането си те се озовават сред група напреднали разузнавачи на Имперския орден, които са заловили момиче на име Джилиан, част от народ, наречен „Чародеите на сънища“. Докато Ничи елиминира останалите разузнавачи на Имперските войски, Ричард и Джилиан търсят отговори в катакомбите. Заедно те намират скрит проход, който води до защитена библиотека. В библиотеката Джилиан открива книга, озаглавена „Лавинен огън“.

В същото време читателят научава, че Калан наистина съществува и е била отвлечена от четирите останали Сестри на Мрака, избягали от „Сънливецът“ в „Кръвта на братството“. Сестрите са хвърлили заклинание, наречено „Лавинен огън“, използвайки Изваждаща магия, за да изтрият спомените на хората за Калан и спомените на Калан за самата нея. След това Сестрите използват Калан, за да откраднат кутиите на Орден от Градината на живота в Народния дворец. Калан оставя след себе си „Спирит“, статуята, която Ричард е издълбал за нея.

Ричард, Ничи и Кара пътуват до Народния дворец и разбират, че кутиите липсват и че са били използвани. Ричард намира статуята, която Калан е оставила, и разбира, че Сестрите са откраднали жена му и кутиите. С доказателството в Градината на живота, Ничи и Кара най-накрая вярват в съществуването на Калан, въпреки че не я помнят. Докато са там, те научават, че възрастна жена е намерена смъртоносно намушкана близо до армията на Д'харан; Ничи и Ричард установяват, че това е Сестра Тови. Ничи използва измама, за да разпита Тови, откривайки, че Самюъл е намушкал Тови и е взел Кутията на Орден, която тя носи. Тя също така научава за магията „Верижен огън“, за това как е била използвана, за да заличи паметта на всички за Калан, и че Кутиите на Орден са били създадени в противовес на нея. По-късно Ричард осъзнава, че Мечът на истината го е защитил от магията „Лавинен огън“, поради което все още е можел да си спомни Калан.

Ричард, Ничи и Кара се завръщат в Магьосническата крепост и с информацията, събрана от Тови и книгата „Лавинен огън“, най-накрая успяват да убедят Зед, Нейтън и Ан в истината. Макар никой освен Ричард да не помни Калан, те вече вярват, че тя съществува.

Източници

Външни препратки

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Chainfire в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Шейсет и седма глава

РИЧАРД СТОЕШЕ НА НАСИПА, вдигнал единия си крак на ниския парапет, загледан към обления в слънчева светлина Ейдиндрил в подножието на планината. Над долината се стелеха пухкави облаци.

Зед се приближи в гръб и застана до него, като остави погледа си да се рее свободно.

— Не мога да си спомня Калан — рече накрая. — Колкото и да се мъча, нищо не се получава.

— Знам — отвърна Ричард, без да извръща глава.

— Но след като е твоя съпруга, съм сигурен, че е удивителна жена.

— Виж, тук си съвсем прав — не можа да сдържи усмивката си Ричард.

Зед вдигна кокалестата си ръка на рамото на внука си.

— Ще я намерим, момчето ми. Ще ти помогна. Ще я намерим — обещавам ти.

Грейнал в усмивка, Ричард прегърна дядо си.

— Благодаря ти, Зед. Наистина ще ми е нужна помощта ти.

— Започваме веднага — вдигна пръст във въздуха магьосникът.

— Напълно ме урежда. Първата ми задача е да си върна меча.

— О, мечът! Мечът не е толкова важен. Той е просто средство. Оръжието е Търсачът, а за всички е напълно ясно, че Търсачът си ти.

— Като го спомена, Зед… виж, доста мислих и като че ли съм склонен да приема, че Шота не поиска меча ми от егоистични съображения в замяна на информацията, която ми даде.

— И как стигна до този извод?

— Ами, Мечът на истината черпи сили от дарбата ми. Когато използвам дарбата си, както онзи ден, когато бяхме в библиотеката и аз се зачетох в пророческата книга, дарбата ми отключва реалната възможност да призове звяра на Джаганг при мен.

Зед поглади голобрадото си лице.

— Да, предполагам, че наистина е така. Може би в известен смисъл мечът не е бил твоя защита. — Смръщи чело и изгледа строго Ричард. — Но тя го даде на Самюъл! Той е най-обикновен крадец!

— И какво открадна, откакто мечът е у него?

Зед го изгледа изпод вежди.

— Какво открадна ли? Ами, не знам. Накъде биеш?

— Той едва не уби една от Сестрите на мрака, взе кутията на Орден, която тя бе откраднала, като по този начин попречи на Сестрите да се сдобият с всичките три кутии и да се възползват от магията на Орден.

Зед сбърчи чело още по-мрачно.

— И как мислиш, какво би направил този мизерен крадец с кутията?

— Не знам — сви рамене Ричард, — но поне ни спечели малко време. Вече можем да тръгнем след него и да попречим на Сестрите да се сдобият с трите кутии — поне това.

Зед се почеса по бузата и изгледа косо внука си.

— Защо ли ми напомня за предния път…, когато Мрачният Рал се опитваше да се добере до последната кутия…

— Какво имаш предвид?

— А, нищо — сви рамене Зед. — Само си говоря.

— И какво по-точно казваш?

— Ами само това, че ми напомня за последния път. — Зед плесна Ричард по рамото. — Е, да вървим, Рика е готова с вечерята. Първо да се нахраним добре, а после идеите сами ще дойдат и ще съставим подробен план за действие.

— Звучи страхотно.

— Откъде знаеш? Още не съм ти казал какво е сготвила.

— Не, просто имах предвид… Все едно. Да вървим.

Край
Читателите на „Лавинен огън“ са прочели и: