Джеф Ровин
Смъртоносна битка (46)

Четиридесет и четвърта глава

— Още един?

— Не, Повелителю. Не.

Мракът нарасна и после се отдръпна, когато Шао Кан се надвеси от трона си.

— Тези смъртни ме отегчават със своето нахалство и с дребнавите си искания.

— Ни най-малко не ви обвинявам, Ваше великолепие — каза Рутхай. — Не става дума за друг магьосник или вещица, Ваше благородие.

— Тогава за какво става дума?

Тлъстичкият, с кожа като пергамент Рутхай изрита кантовете на дългата си червена роба и след като се поклони ниско, така че челото му почти докосна пръстите на краката му, се приближи до почти невидимото присъствие на Шао Кан.

— Повелителю Шао — промълви малкият демон. Както обикновено гласът му звучеше много по-неубедително, отколкото му се искаше или имаше нужда. — Получих послание от… от вашия слуга в Майчиното царство.

Шао Кан се облегна отегчен и въздишката му прокънтя като тътен на печките, горящи в ямите из палата на владетеля на Отвъдното.

— Какво иска от мен този ревлив смъртен?

— Повелителю, Шан Цунг казва, че много скоро ще получите последната душа, която ви е необходима, и ще можете да преминете.

— Неговите обещания ми омръзнаха.

— Той… Той казва, че е сигурен.

— И последният път беше сигурен.

— Ваше благородие, той… той признава, че е бил разсеян. Той търсеше амулета на Райдън, за да ви послужи, Ваше Величество.

— Слепи Рутхай — каза Шао Кан. — Той търсеше амулета, за да се противопостави на мен, глупако!

— Не! — каза Рутхай. — Шан Цунг… не би се осмелил да ви се противопостави, Превелики! Той знае, че и да се опита, не би могъл да успее.

— Тъкмо затова се провали, дребосъко. Никой не може да ми се противопостави. Нито той… нито Райдън.

— Д-да, Премогъщи! — отрони Рутхай угоднически. — Ще предам това на негова Долна нечестивост.

— Направи го — изръмжа Шао Кан. — И още нещо му предай, жалко пламъче.

— Каквото кажете, Ваше Сияние.

— Кажи на Шан Цунг, че ако ме провали още веднъж, ако не успее да вземе за мен душа по време на Смъртоносната битка, ще намеря начин да взема участие в този турнир и да си взема сам душата, която ми трябва… Може би неговата, малки регенте. А ако продължаваш да ми се бавиш още, може би това, което е останало от твоята.

Рутхай заотстъпва назад от трона, като продължаваше да прави ниски поклони.

— Твърде… разумен и уместен ход от ваша страна, Божествени — каза той. — Макар че трябва да призная, Могъщи Повелителю на Отвъдния свят, че с най-голямо удоволствие бих очаквал такъв турнир.

Шао Кан се усмихна широко и зъбите му зловещо лъснаха в мрака.

— Рутхай — каза той. — Аз също… чакам с нетърпение Смъртоносната битка.