Джеф Ровин
Смъртоносна битка (11)

Девета глава

Заранта на всяка Смъртоносна битка Кун Лао си имаше ритуал.

Шампионът ставаше много преди зори, молеше се чак до след изгрев-слънце, после се събличаше до кръста и прекарваше трънен клон през тялото си, шипков трън, откъснат от шубраците в подножието на планината Ифукубе. Тънките повърхностни рани не отнемаха от силата му, но Кун Лао знаеше, че ако плътта му е разранена, той щеше да реагира много по-бързо и да се предпазва от нараняване.

Украсен с тази тънка кървава паяжина, Кун Лао не вкусваше от плодовете и месото, поставени на прага на стаята му, не отпиваше от нектарите в сребърните кани. Седнал на терасата на своята просторна шампионска стая на долния етаж и смирил своя дух, докато хладните морски ветрове го обгръщаха, той изяждаше двете оскъдни оризови питки, приготвени му от монасите от Ордена на светлината. Беше добре да усеща как ноктите на глада го дращеха по време на турнира. Това му помагаше да стои нащрек — изправен там, жив за мига.

След като привършеше храната си, той оставаше да поседи там, замислен за божеството, в името на което се бореше… и в този ден, зачуден за ужасното присъствие, което бе усетил някъде из помещенията над него, когато бе пристигнал, и продължи да го усеща в съня си, по време на най-дълбоките си молитви, дори сега.

А после, когато огромната камбана отекна в двора пред палата, мястото на първоначалните схватки, той отиде на турнира, облечен в своите сандали, широка риза, гащи и с осанката на шампион.

Само около врата си и по гърдите Кун Лао се чувстваше гол…