Джеф Ровин
Смъртоносна битка (25)

Двадесет и трета глава

— Кун Лао — извика Райдън, вглеждайки се в призрачната фигура пред себе си.

— Не — обяви Шан Цунг, безкрайно доволен от постижението си. — Това не е точно Кун Лао. Това, което виждаш, би трябвало по-точно да се нарече Кано Лао.

Пушливата хуманоидна фигура погледна към ръцете си. Съществото имаше едно пламтящо червено око и едно нормално. Въпреки мъгливите си, сивкави очертания, лицето определено принадлежеше на Кано, за разлика от покритата със сламена шапка и бяла роба фигура, която наподобяваше много повече на Кун Лао, отколкото на престъпника.

— К’во направи ти бе? — извика Шнайдър, замръзнал зад голямата валчеста канара, със зяпнала уста.

— Ами — поясни Шан Цунг — въпрос на някои елементарни изчисления. Умът на Кано — ако мога да използвам този термин, за да опиша това, което е в главата му — плюс умът на Кун Лао са равни на едно същество, което представлява усърден последовател на Шао Кан със знания как да намери търсения амулет. — Магът се извърна към Райдън.

— Сега доволен ли си от това, което ми помогна да сътворя, мой страховити Боже на мълниите?

Райдън гледаше втренчено с позлатените си, помръкнали очи.

— Но почакай — изсъска Шан Цунг. — Има и още нещо. Както виждаш, те са дим… събран в едно тяло, по моя воля. Ако се опиташ да се намесиш, за да ги отделиш, Райдън, ще оставя този пушек да се разнесе. Стане ли това, душата на Кано ще отлети право към Отвъдния свят, повличайки след себе си и душата на Кун Лао. Нали разбираш какво означава това? — Шан Цунг се ухили. — Това означава, че Шао Кан вече ще разполага с достатъчно души, за да прекоси бариерата.

— Ти все едно ще му ги предадеш.

— Не е задължително — каза Шан Цунг. Той кимна на Горо да стане и той се изправи, пускайки Райдън. — Честно казано, Боже на гърма, има доста неща, които искам да свърша, преди да пристигне Шао Кан. Разбираш ли, аз не храня никакви илюзии по отношение на позициите си пред Повелителя. Когато той прекоси бариерата, аз ще се окажа просто един от многобройните дребни слуги в неговата армия от покорни прислужници. — Той сви рамене. — Е, да, разбира се, ще бъде доста по-добре от вас, останалите, които ще се печете и гърчите на вечния огън. Но не желая да бъда нечий лакей… дори и на самия Шао Кан. А ти също можеш да се възползваш от това, Райдън. И знаеш ли как?

Рейдън се изправи. Част от блясъка започна да се възвръща в очите му, втренчени в магьосника.

— Няма да бъда нахален дотам, че да те карам да ми донесеш амулета. Знам, че докоснеш ли го, ще загубиш съвършенството си; че докосването му от обикновени смъртни го е направил нечист и прочие. Можеш и да се утешиш с факта, че с твоя помощ двамата мъже ще бъдат възстановени, след като свърша работата си с тях, макар и в малко по-лошо състояние заради това, че са били обединени. — Гъстите бели вежди на магьосника се повдигнаха. — Но ако се намесиш, Райдън, моето създание Кано-Кун наистина ще умре, техните души наистина ще отидат при Шао Кан и този свят наистина ще се слее с Отвъдния. Но аз поне възнамерявам да отгранича своето малко царство… а на теб ще ти дам време да измислиш къде да скриеш монасите и свещениците от Ордена на светлината, преди Повелителя да пристигне и да заповяда тяхното осъждане за вечни времена. — Шан Цунг пристъпи и се взря в очите на внушителния Бог на мълниите. — Да, позволявам ти да го направиш. Защото човек никога не знае, Райдън. Може да дойде време, когато Шао Кан ще се обърне срещу мен и тогава ще имам нужда от съюзници.

Райдън продължи да гледа втренчено магьосника.

— Изглежда нямам друг избор.

— Точно така — отвърна Шан Цунг.

— Ако остана, обещаваш ли ми, че няма с нищо да навредиш на монасите и свещениците?

— Зло няма да ги сполети — закле се Шан Цунг. — Нито аз или някой от моите агенти ще посегне на твоите храмове, на книгите и свитъците ви.

Богът извърна очите си към призрачната сива фигура, която доскоро представляваше двама души.

— Кун Лао… Чуваш ли ме?

Шан Цунг извика към полюшващата се фигура:

— Кано, пусни го да говори.

Устата на Кано се разтвори широко, после още по-широко и от нея се показа главата на Кун Лао. Като раждащо се бебе, жрецът се появи с главата напред, разтваряйки изненаданото лице на Кано около себе си като качулка.

— Чувам те, Райдън — каза Кун Лао, с едва доловим глас, като на запис.

— Тръгни с Кано — каза Райдън. — Отведи го при амулета.

— Ще го изпълня — отвърна Кун Лао.

След като жрецът изрече думите, изтерзаното лице на Кано отново погълна очертанията на свещеника. Под погледите на бога и на магьосника, на обитателя на Отвъдния свят и на смъртните, призрачното същество се понесе над тъмното поле с широко отворени, взиращи се напред очи, не обръщащи внимание на каквото и да е наоколо.

След като фигурата бе погълната от нощния мрак, Шан Цунг каза:

— Има обаче още едно нещо, Райдън. Ти наистина се осмели да ми се противопоставиш. Такова нахалство не може да остане безнаказано.

Светлият поглед на Бога на мълниите се извърна към магьосника.

— Нима клетвата на Шан Цунг не означава нищо за него?

— Всъщност не означава — призна магьосникът, — въпреки че искам да се възползвам от твоето благоразположение, така че ще изпълня повечето си обещания. Но това не означава, че няма да има отплата извън протокола. Господин Ву?

Още в началото на битката между Райдън и Горо, Джим Ву и Соня Блейд се бяха скрили в малка, изровена от дъждовете падина. Те все още лежаха там, когато Шан Цунг извика името му.

— Ваше благородие? — отзова се Ву и надигна глава над ръба на падината.

— Моят демон — слуга ми каза, че разполагате с радио.

— Сателитен телефон, сър, с който можем да се свързваме чрез…

— Не ме занимавайте с глупости — прекъсна го Шан Цунг. — Извадете го.

Джим Ву свали раницата от гърба си и извади телефона, който беше с размерите на дебела книга с твърди корици. Вдигна един цилиндър и натисна бутона на корпуса му. Отвътре се разви сателитна чиния. Ву набра координатите на клавиатурата, чинията се завъртя и се прикова в посока на спътника и той включи телефона.

— Готов съм, сър — каза той.

Очите на Шан Цунг пламнаха.

— Имате си човек от другия край.

— Мориарти, сър.

— С него има някой.

Под прикритието на мрака Соня плъзна като змия ръката си към жака, свързващ приемника с чинията.

— Едно овчарче, сър — отвърна Ву.

Шан Цунг погледна Соня.

— Уважаема жено, ако мръднеш само на сантиметър, ще накарам Горо да те настъпи.

Соня замръзна на място. Тя погледна умолително към невъзмутимо наблюдаващия ги Райдън.

Магьосникът се усмихна зловещо, проследявайки погледа й.

— И, Райдън — обърна се той към бога. — Ако си достатъчно неразумен да се опиташ да ни напуснеш, Горо ще те последва до селото и неговото унищожение, уверявам ви, ще бъде пълно. Трябва да разбереш, Боже на мълниите, че съпротивата не може да остане съвсем безнаказана.

Очите на Шан Цунг се преместиха към Ву.

— Господин Ву… вдигнете своя приятел от другата страна.

Ву поднесе телефона към устата си.

— Мориарти, тук е Джим Ву. Там ли сте?

Гласът от другата страна на линията потвърди.

— Вдигнат е — каза Ву.

Шан Цунг се усмихна.

— Много добре. Кажете му да насочи пушката си към момчето и да върне скромната му душица обратно на Тиен.