Джеф Ровин
Смъртоносна битка (35)

Тридесет и трета глава

Когато Райдън, Скорпион и Лиу Кан се добраха до храма, те намериха там Кун Лао полуколеничил, полуоблегнат на олтара. Беше успял да пропълзи дотам от нишата, да запали огън в мангала с въглищата и да се помоли на Райдън, мъчейки се същевременно да събере силите си.

Когато тримата влязоха, минавайки под огрения от замръзнала мълния таван, Кун Лао се опита да се поклони към Бога на мълниите.

— Повелителю Райдън — промълви той и се срути върху облицования с бели плочи под.

Лиу Кан и Скорпион се затичаха напред, а Райдън се спря в центъра на храма. Двамата смъртни повдигнаха Кун Лао и го поставиха в един от златните столове от двете страни на храма.

— Не! — възпротиви се Кун Лао, мъчейки се отново да се отпусне на пода. — Един жрец трябва да коленичи в присъствието на Повелителя Райдън.

— Това е вярно — Райдън пристъпи към Кун Лао, постави силните си ръце върху раменете на свещеника и го вдигна на крака. — Но аз знам, че почитта е в сърцето ти, Кун Лао. Не е необходимо да коленичиш, за да изразиш преклонението си.

Очите на Кун Лао се бяха изпълнили със сълзи.

— Благодаря ти, Повелителю, но аз те провалих. Амулетът… не бях в състояние да се спра. Заведох Кано при него.

— След малко ще се оправим с Кано и Шан Цунг. — Богът постави Кун Лао в стола и погледът му се извърна към Скорпион. — Усещам тук присъствието на две души.

— Аз съм синът и бащата — отвърна Скорпион. — Ние сме под закрилата на полубожеството Ю.

— Знаеш ли разположението на остров Шимура в Източнокитайско море?

Скорпион кимна.

Райдън се извърна към Лиу Кан.

— Имам нужда от твоята помощ, воин на Белия лотос.

— Винаги, Райдън — отвърна Лиу Кан нетърпеливо.

— Двамата със Скорпион трябва веднага да отидем в двореца на Шан Цунг. Вие с Кун Лао ще ни последвате.

Лиу Кан сведе лице.

— Искате да отидем дотам пеша, докато вие ще се телепортирате?

Райдън и Скорпион изчезнаха, богът сред бляскава мълния, а Скорпион сред черна вълна.

— Така и предполагах — въздъхна Лиу Кан, загледан в пространството, което само допреди миг се заемаше от двамата. — Защо просто не ни взеха със себе си?

— Защото нашите тела нямаше да издържат преминаването им през предверието — отвърна Кун Лао. — То е място за богове и за безсмъртни души, не за смъртни като нас двамата. — Той се надигна и се хвана здраво за рамото на Лиу Кан, за да се закрепи. — Но въпреки че остров Шимура е далече, ние с теб можем да стигнем до него… скоро.

— Как? Можеш ли да приложиш някаква магия?

Кун Лао каза:

— Мога. Има едно оръжие, което Шан Цунг ни даде, без дори да подозира. — Като каза това, свещеникът пристъпи към олтара и отново коленичи край него. — Ела при мен — каза той на Лиу Кан.

Воинът пристъпи и падна на колене. Той видя как жрецът склопи очи, кръстоса ръце пред гърдите си и започна да се клати бавно напред-назад, цитирайки откъси от свещените Свитъци на Светлината.

— Казано е, че тези, които вярват в божествената природа на Райдън, ще издишат диханието седемцветно, всички течности, с които хората могат…

— Прощавай, свети — промълви тихо Лиу Кан, — но наистина ли смяташ, че това ще ни помогне сега?

— Че дори да седят на едно място, те ще могат да виждат през всичките осем точки на света, и дори неща, които са в недрата на земята. Че в тъмна стая и в най-непрогледна нощ те са зрак на самите себе си…

Кун Лао сведе още по-ниско глава в поклон. Стиснал устни с отвращение, Лиу Кан повтори жестовете му.

— Все още не разбирам — промълви той. — Райдън напусна без нас, за да те предпази от щети. Защо сега ще ни помага… и как?

Небесата затътнаха и очите на Лиу Кан зашариха настрани.

— Идва — каза Кун Лао.

— Какво?

— Ключът.

Лиу Кан промълви нетърпеливо:

— Ключът към какво?

— Към превращението — каза Кун Лао към олтара.

Стените се разтресоха, подът запълзя и най-сетне замръзналата мълния на тавана на храма заискри и се изду, преди да избухне, поглъщайки словата на фенгах, произнесени от Кун Лао…