Джеф Ровин
Смъртоносна битка (40)

Тридесет и осма глава

— Рутхай! — крещеше Шан Цунг, тътрейки се по извития коридор към светилището на Шао Кан.

Качулатите монаси от храма се трупаха безпомощни по пътя му, а Барака не се виждаше никъде. Но магьосникът нямаше време точно сега да се тревожи за неговото отсъствие. Без съмнение неговият верен върховен жрец бе привлечен навън от суматохата.

— Рутхай! — извика отново магът, след като промълви заклинанието, отварящо вратата. — Нещо ужасно се обърка!

— Бих казал — промърмори Кано, когато Шан Цунг стисна ръката му за опора — Имам чувството, че ще съм доволен само да си получа остатъка от хонорара, да оставим оня дебелак, дето ме запокити в стената.

Магьосникът не обърна внимание на мърморенето му и продължи да се тътри през мрачния коридор с отчаяна бързина, повтаряйки името на регента на Шао Кан, надявайки се, че демонът ще може да му помогне, след като по такъв необясним начин собствената му магия се беше провалила.

Шан Цунг нахлу в помещението.

— Рутхай, имам нужда от помощта ти — извика той, забързан към кръга, за да може топлината на сгърченото му тяло да съживи пламъка и демона. — Твърде съм слаб, духът ми е изцеден. Трябва да прибавиш своята сила към моята, за да проработи амулетът.

Мангалът пламтеше немощно, искри от горящите въглени изпълваха въздуха над него. Оранжевата светлина постепенно нарасна и когато това стана, магьосникът се спря. Макар че очите му все още не бяха привикнали към сумрачната светлина, той почувства, че нещо не беше наред. Откъм пространството около пламтящия мангал се усещаше някакво странно раздвижване, някакво нервно потрепване, което караше самият въздух да тръпне в странна смесица от топлина и студ.

Погледът на Шан Цунг се премести от пламъка в железния съд към очертания с гърмящ прах магически кръг и веднага разбра какво не беше наред.

В кръга имаше пробив. Процеп, не по-голям от едно човешко стъпало. Но това можеше да се окаже достатъчно не само да обезсили заклинанието, не само да отслаби връзката на Шан Цунг с Отвъдния свят, но дори да застраши оцеляването на всички същества от другия свят, попаднали в плоскостта на тукашния. Ако още нещо тук беше унищожено…

Очите на Шан Цунг зашариха около кръга и се спряха на една гледка, от която сърцето му болезнено се сви. Рутхай вече не представляваше лудешкият, кехлибарен на цвят пръстен, носещ се над кръга. Пробивът в очертанията му беше накарал доскоро тлъстият, с изпъната като пергамент кожа демон-регент да се свие в жалко подобие на своята естествена форма.

В тъмното петно под греещия плосък мангал се виждаше легнало едно същество, чиято кожа беше бяла с кафяви петна. Съществото беше изтерзано и обезобразено от изминалите хиляда и петстотин години затворничество в пръстена. Сега тялото му беше изтъняло, удължено, на мястото на досегашното му лице се виждаше подобно на цев на огнестрелно оръжие удължение, крайниците му бяха почти със същата дължина и завършваха с подобни на лапи окончания, вместо с ръце и стъпала. Някога белите му очи бяха хлътнали и тъжно кафяви, а червената му роба беше накъсана и висеше от него като опашка.

Шан Цунг залитна напред.

— Рутхай!

— Ш-Ш-Шан — излая демонът. — Не можех да направя нищо. Опитах се… да те… извикам…

— Кой направи това? — изпъшка магьосникът. Той пристъпи през кръга и се надвеси над странната и жалка гледка. — Кажи ми!

— Господарю… Шан — проплака демонът, когато Шан Цунг го погали по сгърченото челце. — Беше… беше…

— Аз бях — обади се един силует иззад сенките. — Аз, с левия си крак.

Шан Цунг извърна пламналия си поглед към ъгъла и напрегна очите си, за да види по-добре в мрака.

— Познавам този глас — процеди през зъби той. Гласът му затрепери от гняв. — Излез и ми се покажи, вещице!

Соня Блейд се измъкна от сенките и се усмихна. Сумрачната светлина само очерта по-ясно чертите й, правейки ги да изглеждат почти демонични.

— Да не би да обърках плановете ви, момчета? — попита тя.

— Само ги забави — процеди Шан Цунг решително.

— Може би — отвърна Соня. — Но едно е сигурно. — Тя протегна десния си юмрук, отвори дланта си и замахна. — Ще ти трябва нова птичка-талисман — каза тя, щом перцата полетяха към пода.

— Хамачи! — изкрещя Шан Цунг. Устата и очите му се бяха разширили от ужас и той просъска: — Соня Блейд… Ще те видя разкъсана от дивите куатански тропини, останките ти ще нахранят другите ми птици.

— О не, няма да я видиш — изръмжа Кано. — Тя няма да доживее толкова дълго.

Ръцете му се размахаха в убийствени ъперкъти, нозете му заритаха яростно във въздуха, преди да връхлети срещу Соня, сгърчените устни на Кано нададоха ужасяващ боен вик, а очите му излъчваха смърт.