Джеф Ровин
Смъртоносна битка (7)

Пета глава

— Още един?

— Да, Господарю.

— Не онзи, когото вече видяхме… Не поредния провал.

— Не, Господарю.

— Сигурен ли си?

— Да, Господарю.

Почти невидима ръка се протегна и сграбчи малкия жълт демон за единия рог. Тя повдигна дебелото, съпротивляващо се дяволче във въздуха и малките му крачета с остри нокти на пръстите заритаха под червената му роба.

— Напълно ли си сигурен?

— Да, Господарю — промълви демонът с цялата самоувереност, която можеше да си предаде, която точно в този момент не беше много. Големите му, бели като облак очи се ококориха още повече, отразявайки пламъците, които горяха над скалите и водите, в пещерите и ямите около тях. — Господарю, сам го видях и съм убеден, че това е той. Този, когото ти изпрати… не някой от безумните претенденти.

Жестокият, невъобразимо стар Шао Кан, Властелинът на Отвъдния свят, Господарят на Фуриите и цар на тъмните науки, приближи гърчещия се под ръката му демон към себе си.

— Рутхай — произнесе той с дълбок и изпепеляващо горещ глас, — синът на моята сестра, знаеш ли какво ще направя с теб, ако си сгрешил?

Капчици кървава пот избиха по тънката му като пергамент жълта плът. Той сбра двете си треперещи ръце и ги протегна умолително напред:

— Да, Господарю, Вие ще… ще…

От устата на тъмния силует, който представляваше Господаря на демона, изригна бял облак. Тънкият и прозрачен облак докосна увенчаните с дълги пръсти ръце на Рутхай и кожата им посиня. Ръцете спряха да треперят, след като леденият дъх ги замрази.

— Ще те замразя, регент Рутхай, а после ще те сложа на бавен огън и ще те оставя да се стопиш. А когато се превърнеш в пихтия, ще загася огъня и щете оставя превърнат в безгръбначна, неподвижна маса за цяла вечност.

Шао Кан се надвеси, черните му очи блеснаха яростно в тъмночервено.

— Повтарям — сигурен ли си?

— Той… той… той… — Рутхай запреглъща с мъка.

— … Той е в х-храма Ш-Шимура, Г-г-господарю.

Очите на царя на демона отново почерняха. На лицето му се мярнаха остри, жълти зъби, когато той издиша горещ дъх към ръцете на Рутхай, затопляйки ги — и бегла усмивка, когато гигантът-монарх постави своя регент на земята. Сред гигантската долина отекна шумоленето на огромна невидима мантия, когато Господарят на злото отново седна. Неизброимите огньове наоколо смътно осветиха изсечения в каменната стена на долината огромен трон.

— Махни се от пътя — заповяда Шао Кан.

Рутхай закима усърдно и започна да се кланя, отстъпвайки назад. Червена лава потече на дълги, пръскащи огнени искри реки в зейналата земя пред очите му. Царят на мрака се размърда, вдигна ръката си, която се очерта на фона на червените пламъци и беше поне три пъти по-голяма от ръста на Рутхай. От нея се протегна властен пръст и от дългия му изострен нокът се плъзна огнен език. Той се блъсна в земята и на повърхността се появи огнен басейн с размерите на тлъстото, ужасено лице на Рутхай.

Сред пламъка се виждаше мъничка, коленичила фигура — тъмна пръст с човешки очертания, която Рутхай едва съзираше. Регентът премести погледа си от бучката пръст към повелителя на демоните, чиито тъмни очи отново почервеняха. Робата на Рутхай бе прогизнала от пот и беше станала два пъти по-тежка от преди. Ако Шао Кан не проговореше скоро, Рутхай щеше наистина да се превърне в пихтия, дори да беше прав, дори ако това наистина се окажеше смъртната форма на демона, който бе изпратен през цепнатината преди пет века. Тази пролука бе създадена от един глупак на име Амхотеп, който се бе натъкнал слепешката на верните думи, но така и не беше успял да налучка вярната формула след цял живот, прекаран в изпитания.

„Прах от мумия вместо костна прах“, помисли си Рутхай и поклати закръглената си глава, чиито червени мускули прозираха през дебелата му кожа. „Глупостта на простосмъртните“.

Тънките, синкавочерни устни на повелителя на дяволите този път се изпънаха в нещо, което съвсем определено приличаше на усмивка.

— Шан — каза той. — Чудех се какво ли е станало с теб. Ти беше отпратен преди десет човешки живота.

Въпреки че мъничката човешка фигура заговори с още по-тънък гласец, Рутхай наостри мъничкото си, щръкнало ухо към земята и успя да долови неговия отговор.

— Аз… аз не си спомням нищо…

— Спомняш си — изръмжа Шао Кан към все още коленичилия пръстен човек. — В сънищата. Всеки път, когато поредната ти смъртна форма умираше, ти отнасяше със себе си нещо от онова, което беше научил. Това знание се връщаше в теб, докато спеше, така както бях планирал.

— Вие… сте планирал — каза Шан. — А аз… — той замълча, сякаш не можеше напълно да осъзнае онова, което се беше случило. — Аз съм в Отвъдния свят… Господарю… Кан?

Рутхай се засмя, отчасти заради вълнението на дребното същество, но повече заради това, че създанието си беше спомнило името на господаря. Това беше той и Господарят нямаше да го накаже. Рутхай вече бе започнал да обмисля как ли ще изглежда вечността, разтопен на дъното на една клетка.

Тъмните очи на Шао Кан почервеняха:

— Ти се намираш в подножието на трона на Отвъдния свят — изтътна Кан. — Намираш се пред Господаря на Смъртта и на магическите области на Шокан. Ти беше мой регент, Шан, смела и вярна ми сянка, изпратена на мисия.

— Да — каза Шан. — С мисия да отворя портал между владенията. За да ти осигуря възможност да изпратиш през него орди от демони и да… завладееш Майчиното царство.

— Точно така — отвърна Шао Кан, усмивката му се разшири и острите му зъби пробляснаха с кървава слюнка между тях. — Пан Ку никога не е мислил, че нещата ще се развият така, че да се появят две владения. Неговото тяло образува едното, а смъртта, която напусна тялото му, оформи другото — нашето царство. Животът и смъртта трябва да се съединят, за да изчезнат всички двойствености. В този космос трябва да има само един ред. И това трябва да бъде моят ред.

— Сега си спомних всичко, Господарю — каза Шан. — Но аз те провалих. Този портал — той простря широко ръце пред себе си — не е достатъчно широк. Аз… аз го направих за тази мизерна човешка форма, която населявам сега.

Някъде от дълбините на гиганта изригна смях.

— Ти не си ме провалил — отвърна Шао Кан. — Използвайки своя малък човешки ум и форма, ти постави началото. Закъсняло — добави той, — но добро начало.

— Какво трябва да направя? — попита Шан.

Шао Кан се наведе още повече.

— Трябва да събираш души. Всички те са останки от духа на Пан Ку, раздробени и отслабени, но възстановими. Трябва да изнамериш начин да ги събираш на острова и да ги използваш за разширяването на портала.

Очите на Царя на демоните представляваха вихреща се маса от червено и черно, когато се извърнаха и погледнаха към своя сегашен регент. Дебелият демон отново стори дълбок поклон и потръпна.

— Ела тук — заповяда му Шао Кан.

— Да, Господарю.

Много по-дребният от господаря си демон пристъпи на плоските си дебели пети. Когато се приближи, мощни невидими ръце го сграбчиха за кръста и го провесиха над малкия кръг.

— Шан — каза Шао Кан. — През отвора, който направи, ще ти изпратя Рутхай да ти покаже как да използваш душите, които ще събираш. Той ще обитава вътре в кръга, който си очертал под нозете си, и ще ти помага и в други неща.

Гигантът пусна демона, който падна сред пламъците и зарева от болка, след което самият той се превърна в пламък. После господарят на мрака протегна едната си ръка и я простря през морето от пламъци, грейнали около Шан Цунг. Пламъците потръпнаха и замряха и димът се разнесе надалеч от тленната форма на демона.

— Преди пет века — каза Шао Кан — аз те изпратих на този остров сред море от пламъци и оттогава той е обкръжен от мъгли. Сега мъглите отново са гъсти. Нека те да крият онова, което вършиш там… Да го крият от очите на децата на Майчиното владение. — Бърните на дяволския цар се извърнаха надолу. — Аз непрестанно ще те наблюдавам, но ти няма да можеш да ме виждаш. Усилията ти ще бъдат продължителни, винаги ще има такива, които ще се опитват да те спрат. Монасите и жреците от Ордена на светлината ще се опитат да ти се противопоставят, както направиха, когато построиха този храм. Богът — изчадие Тиен, моят брат, ще се опитва да те спре. А има и един, почти смъртен, който бе взет от Бога на Гръмотевиците, за да разпространява разни лъжи за достойнството на червеи и хора… и да ти се противопоставя. — Очите на Шао Кан блеснаха в изпепеляващо червено, когато той погледна надолу към своя слуга. — Ако ме провалиш… Ако им позволиш да те спрат, моето наказание ще бъде толкова горчиво, колкото и вечно. Разбра ли ме, Шан Цунг?

— Разбрах, Господарю Кан, и съм решен да успея. Не за да съхраня себе си, а за да ви служа.

Устните на гиганта още веднъж се разляха в усмивка.

— Постъпих правилно, като избрах теб, мой някогашен регенте. Направи, каквото поисках от теб, и наградата ти ще бъде княжество… Ще властваш над земите на Шокан и над всички тамошни магически сили. — След това Шао Кан отново се навъси. — Но запомни. За да поддържаш отворен портала между двете владения, както ти заповядвам, това ще струва човешки души. Ако няма души, които си спечелил, тогава ще трябва да се жертва част от собствената ти душа, за да го поддържаш отворен. Времето има малко значение за мен и аз ще бъда достатъчно търпелив към теб, но не и вечно. Ти разполагаш с време да успееш, докато умре тази твоя сегашна тленна обвивка.

След тези думи гигантската ръка махна още веднъж на Шан Цунг, след което гигантът седна на трона и се превърна в неподвижна, но жива сянка сред свят от пламъци.