Джеръм Прайслър
Унищожението (1)

Първа глава

„Не трябваше да бъде така“, помисли си той.

Струпващи се под слънцето облаци — сенки, затулващи дневната светлина… Мъртви птици, цели ята, капещи от небето, с оскубани пера, сипещи се като конфети в някаква налудничава празнична касапница… Вятърът, виещ като сто хиляди демона, помел смрачения пейзаж в яростните си пориви, изтръгващ храсти, кършещ клоните на дърветата, огъващ самите дървета из въздуха, сякаш са безтегловни цепеници… Земята, която се надигаше в болезнени конвулсии, зевове, разцепили снагата на света като зейнали рани, широко разтворени и засмукващи в себе си цели езера и потоци, оставящи след себе си суха и гола пустош…

„Не, не трябваше да става така“, отново си помисли Райдън, застанал тук, в самото гърло на разгневения вятър, със сетива, замаяни от неописуемата разруха, която сякаш се канеше да обхване цялото битие.

А после, в лишеното от слънце небе над него…

… ураган от още по-дълбок мрак се завихри сред самите облаци и се спусна към голата канара, надвиснала над Райдън. Нарастващ, сгъстяващ се, добиващ форма и плът.

Хладен ужас прониза костите на Райдън, докато наблюдаваше как вихрещата се надолу материя придобива видими човешки контури.

То… той… прелетя из въздуха, проблясвайки демонстративно с бронза на телесната си мощ, приземи се на нозе и се възправи, загледан втренчено надолу от скалната издатина. Надвиснал силует с отвратителна маска и черна като черупка на рак броня.

Злото сякаш се излъчваше от него на плътни вълни.

Райдън остана на място, загледан нагоре с очи, изпълнени с ужасяващата убеденост, че се взира в злокобния силует на Властелина на Отвъдния свят.

— Шао Кан — промълви той. — Трябваше да се досетя.

— Светът бе създаден за шест дни! — отзова се мигом Пълководецът на злото и пристъпи към ръба на скалната издатина. Гласът му отекна в ушите на Райдън като апокалиптичен тътен. — И пак за толкова ще бъде унищожен! А на седмия ден човечеството ще почива… в мир!

Райдън присви очи. Още фигури започнаха да се материализират зад Шао Кан, царствена свита, която сякаш бе излязла от най-лошите кошмари на целия свят.

— Моля, поздрави с добре дошли моите военачалници — изтътна Шао Кан, разперил ръце във властен жест, погълнат от явната наслада на този миг. Той махна с облечената си в ръкавица китка към една от фигурите, сякаш беше церемониал — майстор на някакъв демонски карнавал.

Жената пристъпи напред, цялата облечена в кожа, а усмивката й представляваше зловеща кривина върху отвратително обезобразеното й лице — лице, което изглеждаше още по-ужасно от това, че изпод уродливите й черти призрачно прозираше някогашната й хубост. Изглеждаше развеселена от погледа на Райдън, издаващ, че я е познал.

Някога, знаеше той, тази жена, Синдел, против волята си бе станала кралица на Шао Кан.

Ала сега у нея не се забелязваше тогавашната неохота.

— Шийва! — прогърмя гласът на Шао Кан, все още вдигнал ръцете си.

Снажната четириръка жена до Синдел кимна на Райдън. Защо, зачуди си той, магьосникът призова нейното име, а не това на Синдел?

— Мотаро!

Райдън чу тропот на копита и мигом разпозна рогатото същество с получовешки образ, възправило се пред него като кентавър — воин, дошъл от Отвъдния свят.

— Барака!

Плешивият мощен мутант, втренчен надолу към Райдън, издърпа устните си и оголи стиснатите си, остри като бръснач зъби. Блестящи резове от жив, органичен метал тутакси щръкнаха от ръцете му като нокти на някакъв чудовищен леопард.

— Ермак!

Последният член на групата беше единственият, който сякаш не се радваше на зловещото представление на повелителя им. Съвършено спокоен и немигащ, той изслуша представящия го Шао Кан без никаква видима реакция. Макар да бяха червени, а не черни, дрехите му напълно наподобяваха традиционното облекло на нинджа: главата — загърната в качулка, лицето — наполовина скрито зад ивица плат, леките му ботуши разделени при палеца на крака, за да придадат още повече ловкост на неуловимата му стъпка.

— Това не е добре — промълви мъжки глас до лявото рамо на Райдън.

Райдън извърна поглед към него. Джони Кейдж, чиято някогашна кариера бе преминала в битки с холивудски филмови чудовища и който беше свикнал двубоите му да завършват с вика на поредния режисьор: „Край!“, бе научил истинското значение на думата „кураж“ по време на скорошните му приключения в Отвъдния свят… и това се разкриваше в твърдия му, решителен поглед.

— Смятах, че нашата победа в Смъртоносна битка е затворила тази… „вратичка“… за следващите хиляда години — каза Лиу Кан.

— Портал — поправи го жената на име Китана.

Двамата млади воини стояха отдясно на Райдън — Лиу, бърз като камшичен плясък боец, майстор на източните бойни изкуства, от китайски произход, и Китана, тъмнокоса красавица, чийто царствен произход беше твърде древен и произтичаше от извънмерното пространство на самия Отвъден свят.

— Което се затваря, може отново да се отвори — произнесе загадъчно Райдън.

— Това пък какво означава?

Въпросът дойде от Соня Блейд, лейтенант от Специалните сили на САЩ, която се беше присъединила към останалите, за да защити своя свят в онзи свръхестествен турнир, наречен Смъртоносна битка. Снажна и атлетична, с арктически сини очи, мразовито руса коса и напълно подхождащ й вледеняващ темперамент.

— Някой трябва да напомни на този въздухар, че измамниците никога не свършват добре — отбеляза Джони, след което пристъпи напред и зае бойна поза.

Шао Кан обаче беше измамник, дошъл съвсем подготвен.

С ужасяващ, раздиращ звук небето над опустошената местност се разтвори като спукан хартиен плик и краищата на току-що разтворилия се Портал се вдлъбнаха навътре пред смаяния, невярващ поглед на Джони. Удивен, той зяпна към десетките хуманоидни фигури, които започнаха да се спускат през разширяващия се процеп на време-пространствената тъкан, качулати воини на Отвъдния свят, въоръжени с шипове по ръцете и краката, вериги, завършващи с остри куки, метателни звезди, нунчаку, тояги бо и други подръчни бойни средства, каквито никога досега не беше виждал — оръжия, които не бяха създадени от земна цивилизация.

Изтребителният отряд се спусна през невъзможния отвор на небесата, приземи се на крака, след като изпълни във въздуха съвършено разчетени салта таесоо и оформи плътен полукръг около малката шепа шампиони с Райдън.

Озовал се пред явното числено превъзходство, внезапно изненадан от противника, Джони Кейдж се дръпна назад към приятелите си. Храбростта му изведнъж се беше изпарила.

— Ъ-ъ… — окашля се той. — Има ли доброволци?