Уилям Шекспир
Антоний и Клеопатра ^[0] (43)

Втора сцена

 

КЛЕОПАТРА

От отчаяние ми стана леко.

Какво е да си Цезар? Глупост! Нищо!

Нали не си Съдба? А щом не си,

то значи си прислужник, изпълнител

на волята й. Истински велико

е да извършиш делото, което

приключва в миг със другите дела,

и, оковал преврати и обрати,

навеки да заспиш, за да не вкусваш

от тази смрадна тор, която храни

царе и просяци!

 

ПРОКУЛЕЙ

Царице на Египет, приеми

приветите на Цезар, който чака

да чуе твойто искане към него!

 

КЛЕОПАТРА

А как се казваш?

 

ПРОКУЛЕЙ

                Прокулей.

 

КЛЕОПАТРА

                        Антоний

ми каза да ти вярвам, ала аз

не се страхувам от лъжа, защото

не чакам вече нищо. Ако Цезар

държи една царица да протяга

ръка за милостиня, нека знае,

че за честта на своя сан тя може

да проси само царство, нищо друго.

Ако дари Египет на сина ми,

пред трона му ще падна, благодарна

за моето, което ми е дал.

 

ПРОКУЛЕЙ

Бъди спокойна! Твоята съдба

е в царствена десница. Довери се

на моя господар, чиято милост

е толкоз изобилна, че прелива

към всички искащи я. Позволи ми

да му изкажа твоето покорство

и ти ще имаш победител, който,

преди да коленичиш за пощада,

ще те повдигне с просба да приемеш

услугите му!

 

КЛЕОПАТРА

        Моля те, кажи му,

че се признавам негова васалка,

че му предавам цялата си власт

и, учейки духа си на смиреност,

жадувам да застана час по-скоро

пред неговия лик!

 

ПРОКУЛЕЙ

                Ще му го кажа.

Но отсега, царице, знай от мене,

че причинителят на твоите мъки

сам горко ги оплаква.

 

ГАЛ

Видяхте ли как лесно ще я пипнем!

Пазете я, додето дойде Цезар!

 

ИРА

О, господарко!

 

ХАРМИАНА

                Ти си в плен, царице!

 

КЛЕОПАТРА

Ръце, побързайте!

 

ПРОКУЛЕЙ

                Не, не, царице!

Вреда не си нанасяй! Аз не те

предадох, а спасих!

 

КЛЕОПАТРА

                И от смъртта ли?

От тази, със която и на псето

спестяваме ний мъките?

 

ПРОКУЛЕЙ

                        Царице,

посягайки на себе си, ти плащаш

със черна непризнателност на Цезар.

С дела той иска да докаже свойто

великодушие, а твойта смърт

му би попречила да го извърши!

 

КЛЕОПАТРА

О, где си, Смърт? Ела! Ела! Зове те

царица, струваща безброй деца

и просяци!

 

ПРОКУЛЕЙ

        Не бива тъй!

 

КЛЕОПАТРА

                        Аз няма

да ям, да пия — и щом думи трябват —

да спя дори, но ще разтуря този

свой тленен дом, каквото ще да прави

изпратилият те! И запомни,

че няма, окована, да се дам

да ме наказва погледът безгрешен

на постната Октавия! Какво?

По римските стъгди да ме показват

на кряскащата паплач? По-добре

една смърдяща яма във Египет

да стане гроб за мене! По-добре

в калта на Нил да ме захвърлят гола,

додето се подуя безобразно

от речните комари! По-добре

да ме разпънат на самия връх

на най-високата ни пирамида

под слънчевия бич!

 

ПРОКУЛЕЙ

                Страха си ти

до ужаси простираш, за каквито

не ще помисли Цезар.

 

ДОЛАБЕЛА

                Прокулей,

на Цезар е известно туй, което

извършил си. Той прати ме за теб.

Пленената царица ще остане

под мой надзор.

 

ПРОКУЛЕЙ

                Отлично, Долабела!

Бъди любезен с нея!

                Може би

желаеш да предам на Цезар нещо?

 

КЛЕОПАТРА

Предай му, че желая да умра!

 

ДОЛАБЕЛА

Не си ли чувала за мен, царице?

 

КЛЕОПАТРА

Не знам.

 

ДОЛАБЕЛА

Не е възможно да не помниш!

 

КЛЕОПАТРА

Дали съм чувала, дали си спомням —

какво е туй? Ти сигурно се смееш,

когато свойте сънища разказват

жени или деца?

 

ДОЛАБЕЛА

                Защо ме питаш?

 

КЛЕОПАТРА

Сънувах, че е имало владетел

на име Марк Антоний. О, да можех

да видя пак подобен сън и в него

подобен мъж!

 

ДОЛАБЕЛА

                Царице, позволи ми…

 

КЛЕОПАТРА

Ликът му беше като небосвода,

от който слънце и луна огряват

таз малка буква „о“, която ние

зовем „земя“!

 

ДОЛАБЕЛА

                Върховна господарко…

 

КЛЕОПАТРА

Обхващаше гигантският му разкрач

моретата. Десницата му в броня

сияеше над герба на света.

Гласът му бе към свойте мелодичен

като звука на сферите небесни,

но щом речеше да сгълчи земята,

бе гръм и трясък. Неговата щедрост

не знаеше какво е зима, беше

безкрайна есен, зрееща по-пищно

със всеки ден. В насладите си той

изскачаше като делфин нагоре,

изгънал гръб над своята стихия.

Царе, князе му служеха със радост

и той пилееше като монети

царства и острови!

 

ДОЛАБЕЛА

                Но, Клеопатра!…

 

КЛЕОПАТРА

Как мислиш, дали имало е нявга

и може ли да има мъж подобен

на този от съня ми?

 

ДОЛАБЕЛА

                Не, царице!

 

КЛЕОПАТРА

Ти лъжеш пред небето! Ако той

не беше съществувал, моят сън

не би могъл такъв да го измисли!

Природата безсилна е да спори

в създаването на прекрасни форми

с въображението, но в Антоний

постигнала е своя връх, пред който

бледнеят всички блянове!

 

ДОЛАБЕЛА

                        Царице,

велика твойта загуба е, както

си ти сама, и начинът, по който

я носиш, съответствува й. Нека

до смърт не преуспея, ако мойто

сърце на твойто в отзвук не изпитва

дълбока скръб!

 

КЛЕОПАТРА

                Благодаря. Кажи ми:

как смята Цезар да постъпи с мен?

 

ДОЛАБЕЛА

Не смея да ти кажа туй, което

би трябвало да чуеш!

 

КЛЕОПАТРА

                Аз те моля!

 

ДОЛАБЕЛА

Макар и честен… той…

 

КЛЕОПАТРА

                Ще ме покаже

в триумфа си?

 

ДОЛАБЕЛА

        Така възнамерява.

 

ВСИЧКИ

Сторете път на Цезар! Път на Цезар!

 

ЦЕЗАР

Коя е тук царицата?

 

ДОЛАБЕЛА (към Клеопатра)

                Сам Цезар!

 

ЦЕЗАР

Стани! Владетелката на Египет

не бива да стои на колене.

Вдигни се!

 

КЛЕОПАТРА

        Боговете са решили

да бъде тъй и аз се подчинявам

на своя господар и повелител!

 

ЦЕЗАР

Недей унива! Раните от тебе,

макар и врязани в плътта ни, Цезар

ще сметне за случайности. Стани!

 

КЛЕОПАТРА

Върховни господарю на света,

не мога да се защитя тъй ловко,

че да остана без вина. Признавам,

показах слабости, които често

са позорили пола ни!

 

ЦЕЗАР

                        Царице,

ний склонни сме по-скоро да смалим

вината ти, отколкото нарочно

да я раздуваме. Ако се включиш

във замислите ни, които, вярвай,

са ласкави към теб, ще имаш полза;

ала решиш ли, следвайки Антоний,

да хвърлиш сянката на безсърдечност

върху успеха ни, ще обречеш

сама, лишила се от милостта ни,

децата си на участ, от която

ги би спасила иначе. Аз тръгвам!

 

КЛЕОПАТРА

И можеш да прошестваш тоя свят

до края му, защото той е твой,

а ние, живите трофеи твои,

ще сме готови да се появим,

където ни изложиш… Заповядай!

 

ЦЕЗАР

По всичко, свързано със Клеопатра,

до теб ще се допитвам най-напред.

 

КЛЕОПАТРА

Това е списъкът на всичко мое —

в пари, съсъди, накити, — подробен

до сетна дреболия… Хей, Селевк!

 

СЕЛЕВК

Царице!

 

КЛЕОПАТРА

        Господарю, тоз човек е

пазителят на моята хазна.

Под клетва той ще заяви пред тебе

укрила ли съм нещо… Говори!

 

СЕЛЕВК

Царице, аз по-скоро бих зашил

устата си, отколкото да кажа

лъжа под клетва.

 

КЛЕОПАТРА

                Колко съм укрила?

 

СЕЛЕВК

Достатъчно, за да откупиш туй,

което си признала.

 

ЦЕЗАР

                О, царице,

недей поруменява! Ний ценим

разумността на твоята постъпка.

 

КЛЕОПАТРА

Властта привлича, Цезар! Моите хора

сега са твои, а сменим ли утре

съдбите си, ще бъдат мои твоите.

Но този непризнателен подлец

ще ме вбеси! Ах, мръсен раб, продажен

като любов на уличница! Бягаш?

Ще бягаш, то се знае! Но аз тези

оченца твои ще ги стигна, даже

да са с криле! Ах, пес! Ах, кучи син!

Ах, низка гад!

 

ЦЕЗАР

                Царице, позволи ми…

 

КЛЕОПАТРА

О, Цезар, ако знаеше как само

изгаря ме срамът: сега, когато

благоволил си да ме посетиш,

оказвайки така висока чест

на мен, тъй низката, един мой раб

да вземе да притури към безброя

на моите беди и свойта злоба!

Дори и да съм скътала пет-шест

нищожни дреболийки за отсрамка

пред този-онзи или пък да кажем,

че съм запазила и нещо ценно

за твойта Ливия^[60] и за сестра ти

Октавия, та в Рим да ми помогнат,

ако дотрябва — бива ли, кажи ми,

да ме разобличи един слуга,

когото съм отхранила? Кълна се,

това ме хвърля в бездна, по-дълбока

от таз, в която съм!… Махни се, гад,

че, току-виж, почувстваш как духът ми

е още въглен, жив под пепелта

на униженията! Мъж да беше,

би се смилил над мен!

 

ЦЕЗАР

                Селевк, излез!

 

КЛЕОПАТРА

На нас, великите, дорде на власт сме,

приписват злото, сторено от тези,

които са под нас, и затова

тежко ни, като паднем — ние само

виновни сме за всичко!

 

ЦЕЗАР

                        Клеопатра,

ни туй, което вписано е тук,

ни другото ще ти отнемем ние

във правото си на военна плячка.

Задръж си го и разполагай с него

тъй, както щеш, запомнила, че Цезар

не е търговец да се пазари

със теб за туй, което от търговци

добива се. И тъй, не се заключвай

в затвор от страхове и ободри се!

Ний с тебе ще постъпим, както ти

сама ни посъветваш. Спи и яж!

До милостта ни ти си толкоз близка,

че трябва да ни чувстваш свой приятел.

Прощавай!

 

КЛЕОПАТРА

        Мой велики господарю

и повелителю!

 

ЦЕЗАР

                Не, не!… Прощавай!

 

КЛЕОПАТРА

Залъгва ме, момичета, залъгва,

за да не се покажа благородна

пред себе си… Но чуй!

 

ИРА

                Царице, бързай!

Сияйният ни ден завършва вече.

За мрака да се стягаме!

 

КЛЕОПАТРА

                        Отивай!

Аз всичко уредила съм, но ти

кажи им да побързат!

 

ХАРМИАНА

                Да, царице!

 

ДОЛАБЕЛА

Царицата ви?

 

ХАРМИАНА

                Ей я!

 

КЛЕОПАТРА

                        Долабела?

 

ДОЛАБЕЛА

Госпожо, любовта ми тачи твойта

повеля като воля на Небето!

Знай, Цезар вече стяга се за път

през Сирия и теб с децата смята

най-късно след три дена да изпрати

пред себе си. Използвай тази вест,

тъй както ще намериш за добре.

Аз свойто обещание и твойто

желание изпълних.

 

КЛЕОПАТРА

                Долабела,

ще ти остана винаги длъжница!

 

ДОЛАБЕЛА

Аз — винаги слуга! Но Цезар чака.

Прости, царице!

 

КЛЕОПАТРА

                Сбогом, Долабела!

Благодаря ти!

                Чу ли всичко, Ира?

И тебе като кукла ще те возят

във някаква египетска картина

с мен заедно край римските прозорци

Занаятчии със престилки мазни,

мистрии и тесли ще ни издигат

над хорските очи и задушават

със своя дъх, вонящ на лоши гозби!

 

ИРА

Опазили ни боговете!

 

КЛЕОПАТРА

                        Няма

да ни опазят! Ликтори^[61] безсрамни

ще ни раздърпат като проститутки;

площадни стихоплетци ще римуват

цинични песнички по наш адрес

и циркови смешници ще представят

александрийските ни пиршества,

в които Марк Антоний ще се люшка

пиян-залян, и някое пискливо

актьорче ще представя Клеопатра^[62]

със кълчене на курва!

 

ИРА

                О, небе!

 

КЛЕОПАТРА

Ще видиш, тъй ще е!

 

ИРА

                Не ще го видя,

защото тези нокти са по-твърди

от тези две очи!

 

КЛЕОПАТРА

                Така е, Ира,

по този начин ще ги надхитрим

и ще осмеем плитките им сметки!

По-бързо, Хармиано! Верни мои,

царицата си облечете, както

подхожда на царица! Тук по-бързо

най-скъпите ми накити и дрехи!

Това е Кидн и аз отплавам пак

за среща с Марк Антоний. Ира, бързо!

Услуга сетна, скъпа Хармиано,

и ще те пусна да се веселиш

до края на света!… Недей забравя

корона, скиптър, всичко!

                        Кой шуми?

 

СТРАЖЪТ

Един селяк със кошница смокини

упорства да те види, господарко.

 

КЛЕОПАТРА

Пуснете го да влезе!

                Колко низши

оръдия понякога ни служат

за висши действия! Един селяк

ми носи жажданата свобода.

Решено е! Жената в мен изчезна!

Аз цяла, от главата до петите,

съм къс от мрамор и не ми е вече

планета променливата луна!

 

СТРАЖЪТ

Това е той.

 

КЛЕОПАТРА

        Да дойде! Ти излез!

Донесе ли ми милото змийче,

убиващо без болка?

 

СТРАЖЪТ

Донесох го, как не! Но мен ако питаш, не те съветвам да го милваш много. Защото, мило-немило, ама отровата му е смъртокосна. Тези, дето са умрели от нея, никога или много рядко са оздравявали.

 

КЛЕОПАТРА

Да помниш някого, умрял от нея?

 

СТРАЖЪТ

Колкото щеш мъже и дори жени! Снощи ми казаха за една. Много честна жена, само дето често послъгваше, а това не е добро, освен когато е за доброто на честта й. Та за нея ми разказаха как умряла своевременно от ухапването и какво усетила след това. Изобщо много отлично се изказала за змийчето. Макар че който вярва напълно на това, което жените казват, не узнава и наполовина онова, което правят. Но едно е несъмнено: змийчето си е змийче чиста работа!

 

КЛЕОПАТРА

Върви си! Сбогом!

 

СТРАЖЪТ

Да ти донесе радост гадинката ми!

 

КЛЕОПАТРА

Отивай си!

 

СТРАЖЪТ

Само помни, че то не си играе. Такъв си му е змийският темперамент.

 

КЛЕОПАТРА

Да, сбогом, сбогом!

 

СТРАЖЪТ

И внимавай да не го оставиш в неопитни ръце, че то змия ли е, не ми я хвали!

 

КЛЕОПАТРА

Не бой се, ще го пазим, както трябва.

 

СТРАЖЪТ

Ти себе си пази, а не него! И не му давай да яде. Такава злоба храна не заслужава.

 

КЛЕОПАТРА

Мен би ли ме ухапало?

 

СТРАЖЪТ

Толкоз прост ли ме смяташ, та да не знам, че и дяволът не смее да ухапе жена. Жената, що си е право, е гозба за боговете, само че дяволът я посолява за пещта и боговете си имат много разправии с него, защото от десет жени, които направят, тези кучи синове, дяволите, им развалят пет най-минимално!

 

КЛЕОПАТРА

Добре, отивай си! На добър час!

 

СТРАЖЪТ

И на теб добър с гадинката!

 

КЛЕОПАТРА

Подай ми мантията! Увенчай ме

с короната ми! Вечността зове ме,

усещам я. Лозата на Египет

не ще накваси вече тези устни

с пенливия си сок. По-бързо, Ира!

Дочувам как Антоний ме зове!

Той става — виждам го — да ме похвали

за храброто ми дело. Аз го чувам

как смее се над Цезар и над всички

успехи възгордяващи, които

небето праща ни, за да ни смачка

с гнева си след това… Съпруже, ида!…

И нека храбростта даде ми право

на тази титла! Въздух съм и огън —

останалите си съставки връщам

на този низък свят!… Готови? Хайде

вземете, двете, сетния топлик

на устните ми! Сбогом, мила Ира!

За дълго сбогом, сладка Хармиано!

Как? Падаш? Нима устните ми имат

отрова на змия? Щом тъй спокойно

напускаш свойта плът, смъртта е нещо

като ощипването на любовник —

болезнено, но сладко. Нито дума?

Щом тъй си тръгваш, значи този свят

не заслужава даже едно „сбогом“!

 

ХАРМИАНА

Гъст облак, в дъжд излей се, та да кажа:

и боговете плачат!

 

КЛЕОПАТРА

                Ти посрами

със примера си свойта господарка!…

Ако Антоний срещне нея първа,

ще грабне тя целувката, която

жадувам като рай!… Ела, ела,

глупаче смъртоносно!

                Прегризи

заплетения възел на живота

със острото си зъбче! Какво чакаш?

Ядосай се и впий го! Ах, защо

реч нямаш, та да чуя как ще кажеш,

че царственият Цезар е едно

магаре във политиката!

 

ХАРМИАНА

                        О,

зорнице лъчезарна!

 

КЛЕОПАТРА

                Тихо, тихо!

Нима не виждаш върху мойта гръд

това кърмаче ласкаво, което

приспива дойката си!

 

ХАРМИАНА

                Спри, сърце!

 

КЛЕОПАТРА

О, сладостен балсам! О, лек зефир!

О, ведрост неизпитвана! Антоний!…

Добре, ела и ти!

                Защо се бавя…

 

ХАРМИАНА

… в тоз грозен свят? На добър час, царице!

Гордей се, Смърт, за пръв път обладаваш

такава несравнима красота!

Спуснете се полека, меки клепки,

та нивга слънцето да не погледнат

тъй царствени очи!… Ще ти оправя

короната и после — както каза —

ще се повеселя…

 

ПЪРВИ СТРАЖ

Къде е господарката ви?

 

ХАРМИАНА

                        Тихо,

не я будете!

 

ПЪРВИ СТРАЖ

                Цезар ни изпрати…

 

ХАРМИАНА

… със малко закъснение.

                По-бързо!

Едва те чувствам! Действай!

 

ПЪРВИ СТРАЖ

                        Хей! Насам!

Тук има нещо! Цезар е подведен!

 

ВТОРИ СТРАЖ

Извикай Долабела! Цезар прати

и него тук!

 

ПЪРВИ СТРАЖ

                Какво е туй, девойко?

Добро ли е, достойно ли е, а?

 

ХАРМИАНА

Съвсем добро, единствено достойно

за истинска царица и потомка

на дълъг ред владетели… Войнико…

 

ДОЛАБЕЛА

Какво се случва тука?

 

ВТОРИ СТРАЖ

                Всички мъртви!

 

ДОЛАБЕЛА

О, Цезар, твоят страх не бе напразен!

Сега пристигаш, за да видиш тука

извършено онуй, което тъй

стара се да избегнеш!

 

ВСИЧКИ

Път на Цезар!

 

ДОЛАБЕЛА

                О, господарю, ти се прояви

като добър предвиден — туй, което

те плашеше, се сбъдна!

 

ЦЕЗАР

                Храбра в края,

тя, намеренията ни разбрала,

пое свой царствен път. Но как, с какво

извършили са го? Не виждам нийде

пролята кръв!

 

ДОЛАБЕЛА

        Кой бе последен с нея?

 

ПЪРВИ СТРАЖ

Един селяк. Донесе й смокини.

Ей в тази кошница.

 

ЦЕЗАР

                Отрова, ясно!

 

ПЪРВИ СТРАЖ

О, Цезар, таз девойка — Хармиана, —

когато влязохме, бе още жива:

стоеше и говореше; оправи

короната на свойта господарка,

но после изведнъж се разтрепера

и падна мъртва.

 

ЦЕЗАР

                Благородна крехкост!

Но ако пили са отрова, щяха

да са подути, а пък тя лежи

тъй дивна, сякаш иска да вплете

втор Марк Антоний в сладката си мрежа!

 

ДОЛАБЕЛА

Я, вижте на гръдта й! Капка кръв

с подутинка! И на ръката — също!

 

ПЪРВИ СТРАЖ

Следа от змийски зъб! А пък по тези

смокинови листа проблясва слиз,

каквато край брега на Нил оставят

влечугите!

 

ЦЕЗАР

        Да, много е възможно

змия да е причина за смъртта й:

от лекаря й чух, че тя усърдно

е търсила със опити различни

лек способ за умиране… Вдигнете

леглото й и изнесете също

придружничките вън! Ще я положим

до нейния Антоний, тъй че нивга

да не заключи гроб на таз земя

по-царствена и по-прочута двойка!

Събития с такъв обхват покъртват

и свойте причинители. Тез двама

светът ще жали, докогато слави

тоз, който тъй злочести ги направи!

Под твое ръководство, Долабела,

с войската си, орлите римски свела,

на любовта им почест ще дарим.

А след това, без бавене, към Рим!