Уилям Шекспир
Антоний и Клеопатра ^[0] (26)

Тринадесета сцена

 

КЛЕОПАТРА

Сега какво ще правим, Енобарбе?

 

ЕНОБАРБ

Ще си умрем от мъка!

 

КЛЕОПАТРА

                Кой — как мислиш —

виновен е, Антоний или аз?

 

ЕНОБАРБ

Антоний само, тъй като допусна

страстта да заповядва на ума му.

Какво, че ти побягнала си в страх

пред грозната картина на войната,

в която два противника ужасни

се плашат един други? Той защо

последва те? Любовният сърбеж

не биваше да победи дълга му,

когато двете части на света

се сблъскваха, и то заради него!

По-срамен от разгрома бе мигът,

когато той, извил кърма, побягна

след бягащите твои знамена

пред зяпналия флот!

 

КЛЕОПАТРА

                Мълчи! Той иде!

 

АНТОНИЙ

Така ли ти отвърна?

 

ЕВФРОНТИЙ

                Да, така.

 

АНТОНИЙ

Че тя при него ще намери милост,

ако ме предаде?

 

ЕВФРОНТИЙ

                Тъй каза той.

 

АНТОНИЙ

Кажи й го!… На юношата Цезар

прати, царице моя, тази вече

сивееща глава и ще препълни

той чашата на твоите прищевки

с владения!

 

КЛЕОПАТРА

                Нима за таз глава

говориш, скъпи мой!

 

АНТОНИЙ

                Назад към него!

Кажи му, че цветът на младостта,

със който той окичен е, изисква

от него личен подвиг. Легиони,

пари, галери би могъл да има

и някой пъзльо; и едно детенце

могло би да надвива чрез добри

военачалници. И затова

аз предизвиквам го да се откаже

от своите предимства и излезе

със мен, залязващия, на двубой!…

Не, по-добре е писмено! Ела!

 

ЕНОБАРБ

Да, много вероятно! На върха

на свойта сила Цезар ще заложи

победата си в цирково двуборство

на гладиатори! Сега разбирам,

че нашият разсъдък е във връзка

със битието ни и че когато

отвън нещата ни вървят надолу,

отпада с тях и вътрешната мощ.

Да мисли, че преливащият Цезар

двубоя ще приеме с него, който

опразнен е от всичко! Цезар, ти

сразил си и ума му!

 

ПРИСЛУЖНИКЪТ

                Вест от Рим!

 

КЛЕОПАТРА

Без други церемонии? Девойки,

погледайте, пред вехнещата роза

как стискат нос тез, дето на колене

се влачеха пред пъпката!… Да влезе!

 

ЕНОБАРБ (настрани)

Във мен се борят преданост и ум.

Да бъдеш верен на един безумец,

е жива лудост; ала верността

към падналия господар надвива

надвилия го и с това остава

в историята.

 

КЛЕОПАТРА

                Волята на Цезар?

 

ТИРЕЙ

Изслушай я на четири очи!

 

КЛЕОПАТРА

Приказвай смело! Тук са само свои.

 

ТИРЕЙ

Чии? И на Антоний може би?

 

ЕНОБАРБ

Приятели са нужни на Антоний,

тъй както и на Цезар. Ако Цезар

поиска, господарят ни ще бъде

приятел с него; и тогава ние

ще бъдем с този, със когото той е —

и значи с Цезар!

 

ТИРЕЙ

                Щом е тъй, царице,

знай: Цезар моли в тежкия си час

да взимаш под внимание това,

че той е Цезар.

 

КЛЕОПАТРА

                Царствен жест. Нататък.

 

ТИРЕЙ

Той знае, че от страх, а не от обич

прегърнала си Марк Антоний…

 

КЛЕОПАТРА

                        О!

 

ТИРЕЙ

… и счита, че честта ти е била

насила опетнена; за което

скърби със тебе.

 

КЛЕОПАТРА

                Той е бог и вижда

самата правда. Мойта обич беше

не доброволно дадена, а взета

със принуждение!

 

ЕНОБАРБ (настрани)

                По тоз въпрос

попитал бих Антоний! Господарю,

щом даже и най-близката ти бяга,

ти, явно, тъй издънен си, че трябва

да те оставим да потъваш сам!

 

ТИРЕЙ

Ще мога ли, царице, да предам

на Цезар твоята молба към него?

Защото той почти те умолява

да му поискаш нещо и, повярвай,

ще бъде искрено щастлив да види

как правиш от победата му стълба

за себе си, особено ако

би чул, че ти, оставила Антоний,

поставяш бъдещата си съдба

под неговия жезъл на световен

домовладетел.

 

КЛЕОПАТРА

                Как е твойто име?

 

ТИРЕЙ

Тирей, царице.

 

КЛЕОПАТРА

                Пратенико драги,

кажи на Цезар, че целувам с трепет

ръката му; че коленопреклонно

в нозете му поставям своя скиптър;

че съм готова от гласа, пред който

прекланя се земята, да изслушам

присъдата си!

 

ТИРЕЙ

                Благороден избор!

Когато, срещайки съдба враждебна,

разсъдъкът ни се задоволява

със постижимото, не може нищо

да му препречи пътя. Разреши ми

да сложа на ръката ти тоз дълг

на мойто уважение!

 

КЛЕОПАТРА (поднася му ръка за целувка)

                Бащата

на твоя Цезар често, след като

обмислял бе кои царства да срине,

обичаше да гали и целува

тез недостойни пръстчета.

 

АНТОНИЙ

                        Милувки,

кълна се в Юпитера Гръмовержец!

Ти кой си, рабе?

 

ТИРЕЙ

                Само изпълняващ

повелята на земния владика,

на най-достойния да бъде слушан

на тоя свят!

 

ЕНОБАРБ (настрани)

        И боят не ти мърда!

 

АНТОНИЙ

Слуги!… Сто дявола! Ах, ястреб!… Где сте,

негодници?… Властта ми изветря!

Доскоро, като викнех: „Хей!“, царе

се блъскаха като деца със вик:

„Какво да сторим?“… Глухи ли сте всички

Аз още съм Антоний!

                Този шут

да се нашиба, както подобава!

 

ЕНОБАРБ (настрани)

По-лесно се играе с младо лъвче,

отколкото с лъв, дряхъл и умиращ!

 

АНТОНИЙ

Нашибайте го, казах! Който дръзне —

дори и да е първият от всички,

които са съюзници на Цезар! —

да пипне тази… как да я наричам,

откак престана да е Клеопатра?…

Нашибайте го здраво! Докато

устенца изкриви като хлапе

и заскимти за милост!

 

ТИРЕЙ

                Марк Антоний!…

 

АНТОНИЙ

Нашибайте го и го доведете

отново тука! Този шут самичък

ще отнесе едно писмо от мен

на господаря си!

Когато те видях, ти беше вече

полуувехнала! Нима оставих

без гънчица постелята си в Рим,

чеда не пожелах от брак законен

с една светица, за да бъда мамен

от някаква, която се заглежда

в слугите ми?

 

КЛЕОПАТРА

        Добри ми господарю!…

 

АНТОНИЙ

Ти винаги била си леконравна,

ала когато ний закоравеем

в пороците си, боговете мъдри

зашиват клепките ни, задушават

ума ни в собствената наша смрад,

подучват ни да славим свойта грешка

и смеят ни се, гледайки как гордо

вървим към пропастта!

 

КЛЕОПАТРА

                Дотам ли стигна!

 

АНТОНИЙ

Заварих те като студена мръвка

във блюдото на Цезар!… Туй да беше!

И Цезар те е взел, огризка вече,

от Кней Помпей!… И нека не говорим

за тез-онез горещи часове,

които често зобала си скришом

от хорската мълва! Защото ти,

макар да подозираш какво значи

„умереност“, уверен съм, не знаеш

какво е тя!

 

КЛЕОПАТРА

        Защо е всичко туй?

 

АНТОНИЙ

Да позволяваш на един от тези,

които длан протягат за почерпка

с „Да ви поживи Бог!“, да си играе

с ръката ти — печат недосегаем,

светиня за сърцата на царе!

Да бяхме на Базанските полета,

бих надмучал рогатото им стадо^[46],

защото да беснея имам повод

и кротко да говоря би било

като от гърло в примка да излизат

слова на благодарност към палача!

Добре ли го нашибахте?

 

ПРИСЛУЖНИКЪТ

                        Добре.

 

АНТОНИЙ

Пищя ли? Милост иска ли?

 

ПРИСЛУЖНИКЪТ

                        Поиска

пощада, господарю.

 

АНТОНИЙ

                Ако твоят

баща е жив, да плаче, че добил е

син вместо дъщеря! А ти без радост

да следваш своя Цезар при триумфа,

защото за това, че си го следвал,

си бил нашибан! И от днес, щом зърнеш

ръчица бяла, треска да те друса

и в пот избива! Разкажи на Цезар

как бил си тук приет и нека помни,

че почва да ме дразни с това свое

презрително натъртване на туй

какво съм днес, забравящо какво

съм бил преди! А аз избухвам лесно

сега, когато моите звезди

напуснаха високите си сфери,

за да захвърлят своите огньове

във бездните на ада. Ако нему

това, което казах и извърших,

не се понрави, в негови ръце е

един освобожденец мой — Хипарх, —

над него може с клещи, бич, бесило

да ми плати! Ти сам му го поискай!

И махай от очите ми тоз свой

нашарен гръб!

 

КЛЕОПАТРА

        Дали ще свършиш скоро?

 

АНТОНИЙ

Уви, луната земна на Антоний

е в затъмнение и му вещае

невесел край!

 

КЛЕОПАТРА

                Аз трябва да го чакам!

 

АНТОНИЙ

Нима за да ласкаеш Цезар, смигаш

на роба му?

 

КЛЕОПАТРА

        Не ме ли знаеш още?

 

АНТОНИЙ

Нима сърцето ти е лед към мен?

 

КЛЕОПАТРА

Ако е тъй, от него охладено

небето с град отровен да удари

по таз земя и първият му камък

да разтопи живота ми, преди

да се е сам стопил! Със втори удар

да умъртви Цезарион и смаже

един след други спомените кръвни

на моята утроба, а след тях

и целия египетски народ,

та дълго непогребан, с леш да храни

мухите и комарите на Нил!…

 

АНТОНИЙ

Спри! Аз ти вярвам! Цезар наближава

Александрия. Тука в бой ще срещна

съдбата му! Войската ни се би

добре на суша; пръснатият флот

се сбра отново и внушава страх.

Къде си бил, мой дух? Повярвай, скъпа,

ако се върна, за да те целуна,

ще съм обагрен в кърви! Летописци

ще споменават мен и моя меч!

Не всичко е загубено!

 

КЛЕОПАТРА

                Отново

усещам храбрия си господар!

 

АНТОНИЙ

Ще бъда тройно силен, ловък, смел!

И без пощада! Пленниците нявга

спасяваха се със една шега —

днес, зъби стиснал, ще изпращам всеки,

изпречил ми се, в мрака! Дай ръка!

И нека се нарадваме на още

една безгрижна нощ! Извикай мойте

невесели другари и налей

отново в чашите! Да заглушим

среднощната камбана! Хайде!

 

КЛЕОПАТРА

                        Днес е

рожденият ми ден и аз си мислех,

че той ще мине тъжно, ала щом

Антоний пак Антоний е, и аз

ще бъда Клеопатра!

 

АНТОНИЙ

                Да, нещата

ще се оправят!

 

КЛЕОПАТРА

                Да се съобщи

на всичките началници да дойдат

при господаря ни!

 

АНТОНИЙ

                Ще им говоря

и ще накарам виното да цвръкне

през белезите им! В мен има сок!

Във бъдещия бой дори Смъртта

ще ми завиди, че кося по-славно

от чумата й!

 

ЕНОБАРБ

Сега и мълнията той би срещнал

с отворени очи! Но тази храброст

е често плод на прекомерен страх.

Тъй гълъбът, останал без надежда,

напада ястреба. У Марк Антоний

отслабващият мозък дава сила

на смелостта, а щом духът расте

за сметка на ума, той сам изяжда

оръжието си. Ще гледам някак

да го напусна.