Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Tragedy Of Antony and Cleopatra, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 8 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2011)
Корекция
Alegria (2012)
Корекция
NomaD (2012)

Издание:

Уилям Шекспир

Събрани съчинения в осем тома

Том 4

Трагедии

 

Превел от английски: Валери Петров

Редактор на изданието: Бояна Петрова

Редактор на издателството: Иван Гранитски

Художник: Петър Добрев

Коректори: Евгения Владинова, Таня Демирова

Издателство „Захарий Стоянов“

История

  1. — Добавяне

Шеста сцена

Александрия. В лагера на Цезар.

Тръбен звук. Влизат Цезар и Агрипа заедно с Енобарб, Долабела и други.

 

ЦЕЗАР

Агрипа, почвай боя! Разгласи,

че волята на Цезар е Антоний

да бъде хванат жив!

 

АГРИПА

                Ще бъде, Цезар!

 

Излиза.

 

ЦЕЗАР

Не е далече времето, когато

навред ще бъде мир. Ако денят

ни се усмихне, с клонка от маслина

ще свържем трите части на света[48]!

Влиза Вестител.

 

ВЕСТИТЕЛЯТ

Войската на Антоний се разгърна!

 

ЦЕЗАР

Агрипа да постави бегълците

от стана на Антоний в първи ред,

та да изглежда, че гнева си той

излива върху себе си!

 

Излизат всички освен Енобарб.

 

ЕНОБАРБ

Алексас се отметна от Антоний.

Изпратен със послание в Юдея,

той убеди цар Ирод да премине

към Цезар, а пък Цезар заповяда

в награда за това да го разпънат.

Канидий и останалите също,

макар да са на служба, не се ползват

с доверие и чест. Постъпих подло

и тъй се кая, че от тоя свят

не чакам капка радост!

 

Влиза Войник.

 

ВОЙНИКЪТ

                        Енобарбе,

Антоний ти изпраща по човек

имуществото ти и щедър дар

от себе си. Аз пуснах го да мине

и той катърите си разтоварва

пред твоята палатка!

 

ЕНОБАРБ

                Взимай всичко!

 

ВОЙНИКЪТ

Не се шегувай, Енобарбе! Туй е

самата истина. Ти по-добре

върви да изпроводиш преносвача!

Аз бих го сторил сам, но съм на пост…

А твоят господар все още има

ръка на Юпитер!

 

Излиза.

 

ЕНОБАРБ

                На тоя свят

от мен по-мерзък няма и го чувствам

по-силно от когато да било!

О, Марк Антоний, руднико на щедрост,

как би ме наградил за вярна служба,

щом тъй обсипваш моята измяна

със златен дъжд? Сърцето ми се къса!

Ако не ме убие мъката, то аз

друг начин ще намеря! Ала тя

ще смогне, чувствам. Да се бия с него?

Не, тръгвам да потърся някой ров

за свойта смърт; и колкото по-смраден,

по-точно ще подхожда той за моя

опозорен живот!

 

Излиза.

Бележки

[48] „… трите части на света!“ — тоест трите познати тогава континента: Европа, Африка и Азия.