Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Tragedy Of Antony and Cleopatra, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 8 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2011)
Корекция
Alegria (2012)
Корекция
NomaD (2012)

Издание:

Уилям Шекспир

Събрани съчинения в осем тома

Том 4

Трагедии

 

Превел от английски: Валери Петров

Редактор на изданието: Бояна Петрова

Редактор на издателството: Иван Гранитски

Художник: Петър Добрев

Коректори: Евгения Владинова, Таня Демирова

Издателство „Захарий Стоянов“

История

  1. — Добавяне

Трета сцена

Александрия. Другаде в двореца на Клеопатра.

Влизат Клеопатра, Хармиана, Ира и Алексас.

 

КЛЕОПАТРА

Къде е той?

 

ХАРМИАНА

        Не зная, господарко.

 

КЛЕОПАТРА (към Алексас)

Виж де е, със кого е, какво прави!

Не съм те пращала. Ако е тъжен,

кажи: танцува; ако пък е весел,

кажи: не е добре. И бързо тук!

 

Алексас излиза.

 

ХАРМИАНА

Аз мисля, господарко, че ако

обичаш го наистина, не тъй

ще го накараш да ти отговори

със същото.

 

КЛЕОПАТРА

        Защо? Какво да правя?

 

ХАРМИАНА

Угаждай му, не го стеснявай в нищо!

 

КЛЕОПАТРА

Глупачка! Точно тъй ще го загубя!

 

ХАРМИАНА

Не пренасилвай пръчката: със време,

което плаши ни, ни става бреме!…

Влиза Антоний.

Той иде!

 

КЛЕОПАТРА

        Аз съм вкисната и болна.

 

АНТОНИЙ

Скърбя, че трябва да те изненадам

с внезапна вест…

 

КЛЕОПАТРА

                Припадам, Хармиано!

Подай ръка и изведи ме! О,

това ще свърши скоро! Мойта крехкост

не ще изтрае дълго!

 

АНТОНИЙ

                Чуй, царице…

 

КЛЕОПАТРА

Не ме докосвай!

 

АНТОНИЙ

                Но какво ти има?

 

КЛЕОПАТРА

Чета добрите вести в твоя поглед.

Законната навярно те зове?

Не трябваше изобщо да те пуска!

Върви! Не ща да мисли, че те спирам!

Аз нямам власт над тебе! Ти си неин!

 

АНТОНИЙ

Небето вижда!…

 

КЛЕОПАТРА

                Никога царица

не е била излъгвана тъй грозно!

Но аз отрано виждах семената

на твоята измама!

 

АНТОНИЙ

                Клеопатра!…

 

КЛЕОПАТРА

Как бих могла — макар и да тресеше

със обещания престола Зевсов —

да вярвам в тебе, който бе неверен

към Фулвия? Безумство е да хлътваш

по мъжки клетви, стъпквани, преди

да са били изречени!

 

АНТОНИЙ

                        Царице!…

 

КЛЕОПАТРА

Не, моля ти се, не търси предлози

за тръгването си. Кажи ми „сбогом“

и дай ми гръб! За речи беше време,

когато молеше ме да останеш,

ала тогаз не ставаше и дума

за тръгване! Тогава вечността

бе в мойте устни, висшето блаженство

във изгъва на веждите ми; всичко

във мене беше част от небесата!

То и сега е част от тях или

най-първият боец в света е бил

най-пръв лъжец!

 

АНТОНИЙ

                Царице, аз те моля!…

 

КЛЕОПАТРА

Да имах твоите мишци, би почувствал

сърцето на Египет!

 

АНТОНИЙ

                Чуй, царице:

железният закон на времената

налага да сме другаде за кратко,

но моето сърце остава тук

при теб една! Италия блести

от мечове на братя. Секст Помпей

заплашва морските врати на Рим

и равновесието между двете

враждебни сили ражда във града

враждебни партии. Сдобил се с мощ,

доскоро мразеният се сдобива

и със любов; Помпей, изгнаник вчера,

богат с влиянието на баща си,

пролазва във сърцата на онез,

които се усещат ощетени

във нещо от властта. А те са много

и дългият покой жадува вече

да изцери застойната си болест

чрез кръвопускане. А мене лично

зове ме — нещо важно и за теб —

смъртта на Фулвия.

 

КЛЕОПАТРА

Макар че възрастта ми не успява

да ме спаси от лудории, тя

ме пази от наивности. Нима

жена ти е способна да умре?

 

АНТОНИЙ

Умряла е, царице! Туй писмо

описва всичките неразбории,

забъркани от нея, и накрая

едничкото добро: кога и где

умряла е.

 

КЛЕОПАТРА

        Това сте вий, мъжете!

Къде са стъкленичките, които

би трябвало да си напълнил с плач[12]?

В смъртта на Фулвия аз виждам, виждам

как някой ден и мойта ще посрещнеш!

 

АНТОНИЙ

Не ме гълчи, а замислите чуй,

с които заминавам! Ти реши

дали да ги изпълня! Клетва давам

във слънцето, пораждащо живота

от тинята на Нил, аз воин твой съм,

готов да сторя онова, което

ти кажеш…

 

КЛЕОПАТРА

        Разкопчай ме, Хармиано!

Не, няма нужда! Мина. Болестта ми

расте и спада като любовта

у този мъж!

 

АНТОНИЙ

                Недей така, царице!

Сама ти знаеш колко той е искрен

във любовта!

 

КЛЕОПАТРА

                По Фулвия личи!

Защо се бавиш? Извърни лице

и поплачи за нея, а след туй

прости се с мене и кажи: „Тез сълзи

по теб проливам!“ Хайде, разиграй

една фалшива сценка под наслов

„мъчителна раздяла“!

 

АНТОНИЙ

                        Стига толкоз!

Не хвърляй жар в кръвта ми!

 

КЛЕОПАТРА

                        Не е лошо!

Но би могъл…

 

АНТОНИЙ

                Кълна се в този меч!

 

КЛЕОПАТРА

„… и в този щит!“… Напредваш. И все пак

ти липсва нещо… Гледай, Хармиано,

как майсторски гневи се тоз потомък

на Херкулес[13]!

 

АНТОНИЙ

                Оставям ви, госпожо!

 

КЛЕОПАТРА

Любезни господарю, една дума!

Разделяме се… не, не беше туй!…

Обичахме се… не, и туй не беше!

Туй ти добре го знаеш… Исках нещо

да кажа, но какво? О, мойта памет —

досущ като Антоний — ме оставя

и аз забравих всичко!

 

АНТОНИЙ

                        О, царице,

ако не беше също и царица

на лекомислието, аз бих казал,

че си едно със него!

 

КЛЕОПАТРА

                Не е лесно

да бъдеш лекомислена, когато

са тежки мислите ти! Но прости ми,

защото, ако нравът ми ти пречи,

за мене той е смърт! Честта зове те,

към нея тръгвай, затули слуха си

за мойто непожалено безумство!

Небето да е с теб! На твоя меч

победата да кацне с клон от лавър,

а лесният успех цветя да стеле

в нозете ти!

 

АНТОНИЙ

        Аз тръгвам. Изпрати ме!

Така сме станали едно ний двама,

че аз, макар на север, ще съм тук,

а ти ще си при мен, макар на юг!

На път!

 

Излизат.

Бележки

[12] „… стъкленичките, които… с плач“ — в древноримските гробници били поставяни стъкленички — „лакримарии“, — съдържащи сълзите на оплаквачите.

[13] „… потомък на Херкулес.“ — Твърдяло се, че Антоний произлиза от прочутия древногръцки херой, на чиито статуи приличал в лицето.