Уилям Шекспир
Антоний и Клеопатра ^[0] (7)

Първа сцена

 

ПОМПЕЙ

Ако всевишните са справедливи,

те трябва да помогнат на тоз, който

е с правдата!

 

МЕНЕКРАТ

                Не бой се — те забавят,

но не забравят, доблестни Помпей!

 

ПОМПЕЙ

Додето им се молим, туй, което

очакваме, повяхва!

 

МЕНЕКРАТ

                Често ние

ги молим против себе си и те

отказват ни от добрина към нас.

Така че, губейки в молитви, всъщност

излизаме с печалба.

 

ПОМПЕЙ

                Ще успея!

Народът е със мен, морето — мое,

мощта ми, като младата луна

нараства и надежда-ясновидка

предрича ми, че скоро тя ще стигне

до пълна власт. Антоний във Египет

не ще напусне пиршества и спални

за други битки. Цезар трупа злато,

отблъсквайки сърца. Лепид ласкае

и двамата и те му се отплашат

с ласкателства, но нито той им вярва,

ни те го бръснат.

 

МЕНАС

                Цезар и Лепид

с големи сили идели насам.

 

ПОМПЕЙ

Измислици! Отде го чу?

 

МЕНАС

                От Силвий.

 

ПОМПЕЙ

Сънувал е! Те чакат в Рим Антоний.

Дано с любовните си чародейства,

о, сластна Клеопатро, съживиш

немладите си устни! В тънка мрежа

от страст, вълшебства, хубост омотай

развратника; ума му замъгли

във празненства; глада му дръж изострен

с епикурейски ястия, така че

пресищането да приспи дълга му

във летаргичен сън!…

                Разказвай, Варий!

 

ВАРИЙ

Узнах, че в Рим очакват всеки миг

Антоний от Египет. Тъй отдавна

е тръгнал, че би трябвало от дни

да е пристигнал вече.

 

ПОМПЕЙ

                По-охотно

бих дал ухо на друга вест. Не вярвах,

че за такава мъничка война

ще сложи шлема си. Като войник

той струва двойно другите двамина,

но ний растем във своите очи

с това, че сме успели да отскубнем

от фустата на нилската вдовица

един тъй жаден блудник!

 

МЕНАС

                        Аз не вярвам

в съюза между Цезар и Антоний.

Жената на Антоний стори доста

вреди на Цезар; брат му би се с него,

макар Антоний според мен да няма

пръст в тази работа.

 

ПОМПЕЙ

                Не зная, Менас,

дали враждите малки ще отстъпят

пред по-големите. Ако не бяхме

излезли ние срещу всички тях,

те непременно щяха да се счепкат,

защото имат поводи обилни

за свади помежду си; ала може

страхът от нас да ги обедини,

замазвайки различия и дрязги…

Да бъде, както горе са решили,

а ний, тук долу, да напрегнем сили!

Последвайте ме!