Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Tragedy Of Antony and Cleopatra, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 8 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2011)
Корекция
Alegria (2012)
Корекция
NomaD (2012)

Издание:

Уилям Шекспир

Събрани съчинения в осем тома

Том 4

Трагедии

 

Превел от английски: Валери Петров

Редактор на изданието: Бояна Петрова

Редактор на издателството: Иван Гранитски

Художник: Петър Добрев

Коректори: Евгения Владинова, Таня Демирова

Издателство „Захарий Стоянов“

История

  1. — Добавяне

Дванадесета сцена

Пред стените на Александрия.

Влизат Антоний и Скар.

 

АНТОНИЙ

Не са се още сблъскали. Ще ида

до оня бор и като видя ясно

картината на боя, ще ти кажа

нагде клонят нещата.

 

Излиза.

Тръбен звук и шум на морски бой.

 

СКАР

                Чух да казват,

че лястовици си били лепили

гнезда по Клеопатрините мачти.

Авгурите[51] се мръщят и мълчат:

не знаели как трябва да тълкуват

поличбата. Антоний ту е бодър,

ту паднал духом: пъстрият му жребий

го прави да се мята от страха

за туй, което има, във мечтата

за туй, което няма!

 

Влиза отново Антоний.

 

АНТОНИЙ

                Край! Провал!

Загубено е всичко! Тази подла

египтянка ми измени и моят

прекрасен флот премина към врага:

видях ги — хвърлят шапки към небето

и вече чукат чаши като стари

приятели! Трикратна стърво, ти,

да, ти продаде ме на тоз новак

и моето сърце воюва вече

със тебе само!… Разпусни войските,

защото, отмъстя ли си на тази

магьосница, за мен войната свършва.

Кажи им да се пръскат! Тръгвай, казах!

Скар излиза.

О, слънце, твоя изгрев вече няма

да видя аз! Антоний се разделя

със щастието си. Във този миг

те дават си ръка за сетно сбогом.

Дотам да стигне! Всичките, които

ми близаха краката като псета

и на които давах всичко, днес

лигавят със хвалбите си цъфтежа

на Цезар, а пък царственият бор,

стърчащ над тях, умира, изоставен,

с обелена кора! Ах, таз фалшива

египетска душица! Невъзможно!

Чаровницата, в чийто нежен поглед

четях дали да тръгвам на война,

или да сключвам мир, чиято ласка

за мен бе висша цел в живота, в миг

по цигански с измама панаирска

да ми опразни джоба?… Ерос! Ерос!

Влиза Клеопатра.

Назад, магьоснице!

 

КЛЕОПАТРА

                Защо си гневен

към своята любов, о, господарю!

 

АНТОНИЙ

Изчезвай бързо или ще ти дам

заслуженото и оставя Цезар

със помрачен триумф! Не, нека той

те отведе във Рим, за да те гледат

ревящите плебеи как се влачиш

след колесницата му като черно

петно на своя пол; да те показва

във клетка като циркаджийски урод

пред паплач малоумна; да остави

Октавия да издере със нокти

лицето ти!

Клеопатра излиза.

        Добре че се измъкна,

ако да бъдеш жива, е добре;

но да те бях убил във яростта си,

май щеше да е по-добре, защото

осуетил бих със едничка смърт

безбройни други!… Ерос, где си, Ерос!

Кентавровата риза ме гори[52]!

Херакле, научи на свойта ярост

потомъка си, та да метне Лихас

до рога на луната, и с ръцете,

въртели тежкия кривак, смаже

доброто в мен! Тя трябва да умре!

Продаде ме таз вещица на своя

хлапак от Рим и ето ме, загивам

във клопката й; ала тя за нея

ще ми плати с живота си!… Хей, Ерос!

 

Излиза.

Бележки

[51] Авгури — жреци в древния Рим, които гадаели за волята на боговете по вътрешностите на жертвените животни и полета на птиците.

[52] „… Кентавровата риза… тежкия кривак…“ (мит.) — кентавърът Нес измамил жената на Херкулес, Деянира, и тя изпратила по роба Лихас една риза, напоена с кръвта на кентавъра, на своя съпруг, която трябвало да го привлече към нея, но всъщност била отровна и причинила мъчителната смърт на хероя; огромният кривак е оръжието, с което Херкулес е представян в живописта и скулптурата.