Уилям Шекспир
Антоний и Клеопатра ^[0] (24)

Единадесета сцена

 

АНТОНИЙ

Не, чувайте! Земята сякаш вече,

засрамена, не иска да ме носи!

Елате! Аз съм толкоз закъснял

по друма на света, че се загубих

в нощта завинаги. Една галера

с товар от злато чака ви на кея.

Вървете, разделете го и с Цезар

сключете мир!

 

ВСИЧКИ

                Да бягаме? Не ние!

 

АНТОНИЙ

Аз сам побягнах и научих всички

страхливци да си плюят на петите.

Приятели, вървете! Аз избрал съм

посока, във която нямам нужда

от никого. Вървете! Долу чака

хазната ми. Вземете я! Червя се

в очите да погледна таз, която

последвах в боя! Темето ми, вижте,

е сякаш в разпра: белите му косми

осъждат черните за безразсъдство,

а те пък — белите, за страх и глупост!

Вървете, казах! Ще ви дам писма

до някои приятели, които

ще ви проправят пътя. Без сълзи!

И не упорствайте, а приемете

тоз изход, който мойта безизходност

предлага ви! Да бъде изоставен

тоз, който изоставил се е сам!

Към кея! Ще ви дам хазната лично,

но, моля ви, за миг ме оставете!

Да, моля ви! Аз вече нямам право

да заповядвам и затуй ви моля

да ме оставите. След миг ще дойда.

 

ЕРОС

Иди и утеши го, господарко!

 

ИРА

Стори го, господарко! Не, не спирай!

 

ХАРМИАНА

Това остава само. Направи го!

 

КЛЕОПАТРА

Да седна! О, Юнона^[44]!

 

АНТОНИЙ

                        Не, не, не!

 

ЕРОС

Видя ли кой дошъл е, господарю?

 

АНТОНИЙ

О, срам, срам, срам!

 

ХАРМИАНА

                Госпожо!

 

ИРА

                        О, царице!

 

ЕРОС

О, господарю!

 

АНТОНИЙ

                При Филипи той,

като танцьор изобщо не измъкна

от ножницата меча си, когато

аз, аз разбивах мършавия Касий,

аз слагах край на Брутовата лудост!

На думи той, чрез свойте подчинени,

се биеше, не беше помирисал

безстрашните редици на войската!…

А пък сега!… Но все едно!…

 

КЛЕОПАТРА

                        Припадам!

 

ЕРОС

Царицата! О, скъпи господарю,

царицата е тука!

 

ИРА

                Господарко,

стани и утеши го! Той не е

на себе си от срам!

 

КЛЕОПАТРА

                Добре, крепи ме!

 

ЕРОС

Стани, о, благородни господарю!

Царицата към теб пристъпва! Виж я!

Главата й е клюмнала. Не я ли

спасиш с утеха, смърт ще я срази!

 

АНТОНИЙ

Аз благородството си опетних

с нечувана постъпка!

 

ЕРОС

                Господарю,

царицата!

 

АНТОНИЙ

        Царице на Египет,

догде докара ме! Виж как отвеждам

от теб посрамен взор, за да го вперя

назад към туй, което натопил съм

в безчестие!

 

КЛЕОПАТРА

                О, господарю мой,

прости ми за плашливите платна!

Не знаех, че ще тръгнеш подир мен.

 

АНТОНИЙ

Египтянко, ти знаела си, да,

че, вързано за твоето кормило,

сърцето ми след тебе ще потегли!

Ти знаела си, че си пълновластна

над моя дух, че бях готов тогава

да стъпча волята на боговете,

ако ми беше кимнала!

 

КЛЕОПАТРА

                Прости ми!

 

АНТОНИЙ

Сега ще трябва на един хлапак

да пращам унизителни молби,

да прося, да извъртам! Аз! Аз, който

играл съм с половината земя,

градейки и разтуряйки съдби!

Да, ти си знаела, че съм ти раб,

че моят меч, омекнал от любов,

те слуша винаги!

 

КЛЕОПАТРА

                О, прошка, прошка!

 

АНТОНИЙ

Не, сълзи не рони! В една от тях

печалби, загуби се стапят мигом!

Дай устни и не искам друго! Пратих

наставника на нашите деца

с послание. Дали се е завърнал?

Усещам се оловен… Вино! Гозби!

Най-дръзко срещаме Съдбата ние,

когато тя най-яростно ни бие!