Уилям Шекспир
Антоний и Клеопатра ^[0] (17)

Четвърта сцена

АНТОНИЙ

Не, не, Октавия, не е туй само!

Туй би било простимо. Туй и още

хиляда от тоз вид! Но той пак почна

война против Помпей и даде гласност

на свойто завещание във полза

на простолюдието, а за мен

говори пестеливо; дето бил е

принуден да ме хвали, е отпускал

по две отмерени, студени думи;

при най-удобен повод той или

ще премълчи, или през зъби нещо

ще процеди едва!

ОКТАВИЯ

                Съпруже мой,

не вярвай всичко или ако трябва

да му повярваш, то недей го взима

навътре всичко! Ако между вас

раздор настъпи, друга като мен

нещастница светът не ще познава

със мойте две молитви: боговете

ще ми се смеят, щом едва изрекла:

„Благословете моя мъж!“, изтрия

таз първа просба с друга, не по-малко

отчаяна: „Благословете брат ми!“

И — брат ли, мъж ли — който да надвие,

с една молба ще съм сразила друга,

а среден път не виждам между тези

две крайности!

АНТОНИЙ

                Октавия любезна,

съветвам те: насочвай любовта си,

така че по-добре да се опази.

Без чест, аз ставам нищо. По-добре е

да ме загубиш, вместо да ме имаш

с окастрен лавър. Но бъди, щом искаш

посредница помежду нас! В туй време

аз ще се готвя за война, с която

да смажа твоя брат. Така че, драга,

побързай, ако искаш да успееш!

ОКТАВИЯ

Благодаря ти, господарю мой!

Дано поиска Юпитер могъщи

чрез мен — тъй слаба! — да ви помири,

защото от раздора ви ще зейне

насред земята процеп, който с мъртви

ще трябва да се пълни!

АНТОНИЙ

                        И сърди се,

на който ти се види по виновен,

защото нашите вини не могат

да са тъй равни, че да разделят

и твоята любов на равни части.

Готви се да отплаваш! Подбери

самичка свитата си и купувай,

не гледайки цената, всичко нужно!