Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Tragedy Of Antony and Cleopatra, 1607 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Валери Петров, 1974 (Пълни авторски права)
- Форма
- Пиеса
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,4 (× 8 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- sir_Ivanhoe (2011)
- Корекция
- Alegria (2012)
- Корекция
- NomaD (2012)
Издание:
Уилям Шекспир
Събрани съчинения в осем тома
Том 4
Трагедии
Превел от английски: Валери Петров
Редактор на изданието: Бояна Петрова
Редактор на издателството: Иван Гранитски
Художник: Петър Добрев
Коректори: Евгения Владинова, Таня Демирова
Издателство „Захарий Стоянов“
История
- — Добавяне
Седма сцена
На борда на Помпеевата галера, край нос Мизенум.
Музика. Влизат двама-трима Прислужници с вино и сладкиши.
ПЪРВИ ПРИСЛУЖНИК
Всеки миг ще дойдат. На някои от тях вече корените така слабо държат, че и най-лекият ветрец ще ги свали.
ВТОРИ ПРИСЛУЖНИК
Лепид е червен като рак.
ПЪРВИ ПРИСЛУЖНИК
Като го караха да пие все до дъно!
ВТОРИ ПРИСЛУЖНИК
Щом другите се спречкат помежду си, той вика: „Стига!“ и сдобрява тях един с друг, а себе си — с чашата.
ПЪРВИ ПРИСЛУЖНИК
И все повече се скарва с разума си.
ВТОРИ ПРИСЛУЖНИК
Така е, като се мушкаш между големците. Според мен е едно и също — да имаш куха тръст, която не служи в боя, или тежко копие, което не можеш да вдигнеш.
ПЪРВИ ПРИСЛУЖНИК
Да те направят звезда във висша сфера, а да не умееш да се движиш в орбитата си, е като да имаш орбити без очи в тях — само да ти грозят лицето!
Тръбен звук. Влизат Цезар, Антоний, Помпей, Лепид, Агрипа, Меценат, Енобарб, Менас и други Военачалници.
АНТОНИЙ
… Равнището на Нил те определят
чрез стълбици, изсечени нарочно
по пирамидите. И според туй
дали е то високо, или ниско
предвиждат щедър добив или глад.
Щом Нил се дръпне, селянинът хвърля
зърното в тинята и много скоро
събира жътва.
ЛЕПИД
Там имате особени змии, знам аз!
АНТОНИЙ
Прав си, Лепиде!
ЛЕПИД
Тези ваши египетски змии се излюпват от египетската ви тиня благодарение на египетското ви слънце. Например вашият крокодил.
АНТОНИЙ
Точно така.
ПОМПЕЙ
Сядай и пий!… За здравето на Лепид!
ЛЕПИД
Не се чувствувам чак толкоз здрав, колкото би трябвало, но ще се държа докрай!
ЕНОБАРБ
Дръж се докрай, но за масата, че да не те намерим под нея!
ЛЕПИД
И освен това аз съм чувал, че тези пирамеи на Птолемидите били порядъчно високи… Няма да ми противоречиш, чувал съм го!…
МЕНАС (настрани, към Помпей)
Помпей, две думи!
ПОМПЕЙ (настрани, към Менас)
Прошепни ги! Слушам.
МЕНАС (настрани, към Помпей)
Не, не, стани от масата и чуй ме!
За важно нещо е!
ПОМПЕЙ (настрани, към Менас)
Добре. След малко.
Менас шепне на ухото му.
Наздраве, за Лепид!
ЛЕПИД
А какъв е на вид този ваш крокодил?
АНТОНИЙ
На вид е като себе си и е на дължина — от главата до опашката — колкото е дълъг; на ширина е също почти колкото е широк и се движи с помощта на двигателните си органи. Храни се с това, което яде, а като умре, същината му се преселва в друго същество.
ЛЕПИД
А на цвят какъв е?
АНТОНИЙ
И цветът му е неговият си.
ЛЕПИД
Странна гадина!
АНТОНИЙ
Много! И сълзите му са мокри.
ЦЕЗАР
Дали ще го задоволи твоето описание?
АНТОНИЙ
След толкоз чаши, които Помпей му наля! Инак значи на нищо не вярва!
ПОМПЕЙ (настрани, към Менас)
Върви да се обесиш! Я го виж ти
какви ги дрънка! Махай се, ти казвам!…
Къде е чашата, която исках?
МЕНАС (настрани, към Помпей)
Ако заслужил съм да бъда чут,
стани за малко!
ПОМПЕЙ (настрани, към Менас)
Ти си луд!…
Става и отива — заедно с Менас — встрани.
Е? Казвай!
МЕНАС
Аз винаги — ти знаеш — съм бил предан
на твоята звезда!
ПОМПЕЙ
Това е вярно.
Нататък!… Забавлявайте се, моля!
АНТОНИЙ
Лепиде, дръж се! Ще затънеш в тези
подвижни пясъци!
МЕНАС
Желаеш ли да властваш над света?
ПОМПЕЙ
Какво, какво?
МЕНАС
Желаеш ли да властваш
над този свят? За втори път те питам!
ПОМПЕЙ
И как ще стане то?
МЕНАС
Кажи: „Желая!“
и аз, макар да ти изглеждам просяк,
ще ти даря цял свят!
ПОМПЕЙ
А колко пи?
МЕНАС
Ни капка! Ако дръзнеш, ти могъл би
да станеш земен Юпитер! Каквото
небето включва, океанът мие,
ще бъде твое царство!
ПОМПЕЙ
По кой начин?
МЕНАС
Във този миг съдбата е събрала
на твоя кораб тримата велики
съпритежатели на тоя свят.
Ако ми кажеш, аз ще отсека
въжетата и щом като потеглим —
за гушите! — и всичко туй е твое.
ПОМПЕЙ
Туй всичко трябваше да го направиш,
а не разправиш. Аз да го приема,
било би подлост; ти да бе го сторил —
добра услуга. Знай, че в мен честта
е над изгодата, а не обратно.
Кълни езика си, че е издал
ръката ти! Ако го бе извършил,
без аз да зная, щях да одобря
постъпката ти, но сега съм длъжен
да я осъдя. Забрави и пий!
МЕНАС (настрани)
Заради този отказ вече няма
да следвам гаснещата ти звезда!
Тоз, който своята мечта не сграбчи
при първата възможност, си остава
със празна длан!
ПОМПЕЙ
За нашия Лепид!
АНТОНИЙ
Откарайте го на брега! Помпей,
ще го заместя аз!
ЕНОБАРБ
Наздраве, Менас!
МЕНАС
Наздраве, Енобарбе!
ПОМПЕЙ
До ръба!
Един Прислужник изнася Лепид.
ЕНОБАРБ
Видя ли, Менас? Туй се казва сила!
МЕНАС
Защо?
ЕНОБАРБ
Защото носи на гърба си —
виж сам — едната трета от света!
МЕНАС
И то натряскана! Да беше цял
светът така пиян, та да го видя
как люшка се!
ЕНОБАРБ
Напий се сам и той
веднага ще се люшне!
МЕНАС
Прав си. Хайде!
ПОМПЕЙ
Все пак не е александрийски пир!
АНТОНИЙ
Не е далеч. Пробийте нова бъчва!
Това за Цезар!
ЦЕЗАР
По-добре без него.
Тоз мозък! Ти го плакнеш, а той става
по-мръсен!
АНТОНИЙ
Покори се на мига!
ЦЕЗАР
Аз казвам: „Овладей го!“ По-добре
пет дена пост, отколкото пет кани
в единствен ден!
ЕНОБАРБ
Началнико, сега
е времето да осветим пира
със вакханален танц[35], като в Египет!
ПОМПЕЙ
Войнико, почвай!
АНТОНИЙ
Всички — за ръце,
преди всепобеждаващото вино
да потопи ума ни във покоя
на ласкавата Лета[36]!
ЕНОБАРБ
Хайде, в кръг!
Свирачите да блъснат с гръмки звуци
ушите ни! Това момче ще пее,
а всеки припева — вий тук… вий там! —
да ревва в хор, додето има въздух
във гръдния му кош!
Музика. Енобарб нарежда останалите в кръг, хванати ръка за ръка.
ПЕСЕН
„Тлъсти Бакхусе, наш Бог
на опиващия сок,
с гроздове ни увенчай,
чаши във ръка ни дай,
да удавим в твойта бъчва
туй, което ни измъчва!
Сипвай, сипвай, сипвай ти —
всичко да се завърти!“
ЦЕЗАР
Е, стига толкоз! Лека нощ, Помпей!
Антоний, хайде! Мисля, че е време.
Дългът поглежда с укор на туй наше
безгрижие. Страните ни горят
и даже плещестият Енобарб
е победен от виното, пък аз
преплитам думите. Туй диво буйство
ще ни превърне всички във смешила…
Не, стига толкоз. Лека нощ! Антоний,
дай, дай ръка!
ПОМПЕЙ
Ще продължим на суша.
АНТОНИЙ
Съгласен! Дай ръката си!
ПОМПЕЙ
Антоний,
ти притежаваш моя бащин дом…
Но дружбата е дружба! Хайде, слизай
във лодката!
Излизат всички освен Енобарб и Менас.
ЕНОБАРБ
Хей, да не падне някой!…
Аз няма да се върна на брега.
МЕНАС
Ще спиш в кабината ми… Барабани!
Тромпети! Флейти! Засвирете тъй, че
Нептун да чуе гръмкото ни сбогом
към тези първи люде на земята!
Свирете, дявол взел ви, и вървете
да се обесите!
Тръбен звук и барабанен бой.
ЕНОБАРБ
Размахвай шапки!
Охо!
МЕНАС
Охо!… Върви след мен, войнико!
Излизат.