Уилям Шекспир
Антоний и Клеопатра ^[0] (3)

Втора сцена

 

ХАРМИАНА

Велики Алексас, свръхсладки Алексас, най-всякакви Алексас, най-най-свръхсъвършени Алексас, къде е гадателят, когото толкоз разхвали пред царицата? О, да знам кой ще е този, чиито рога ще окича с цветя!

 

АЛЕКСАС

Гадателю!

 

ГАДАТЕЛЯТ

На твоите услуги!

 

ХАРМИАНА

Този ли е? Ти ли си, който знаел туй-онуй?

 

ГАДАТЕЛЯТ

Във книгата на вечната Природа

успявам някой знак да разчета.

 

АЛЕКСАС

Покажи му ръката си!

 

ЕНОБАРБ

По-бързо плодовете и виното! Ще пием за здравето на Клеопатра!

 

ХАРМИАНА

Дай ми добра съдба, добри човече!

 

ГАДАТЕЛЯТ

Съдби не давам. Аз гадая само.

 

ХАРМИАНА

Тогава погадай ми!

 

ГАДАТЕЛЯТ

Чар имаш ти и ще прибавиш още.

 

ХАРМИАНА

Иска да каже на тегло.

 

ИРА

Не, че ще се мажеш повече, като остарееш.

 

ХАРМИАНА

Далеч от мене бръчките!

 

АЛЕКСАС

Не пречете на предсказанието! Тихо!

 

ХАРМИАНА

С-с-ст!

 

ГАДАТЕЛЯТ

Ще любиш много, ще те любят малко.

 

ХАРМИАНА

Тогава по-добре да си сгрявам сърцето с вино.

 

АЛЕКСАС

Стига, не го прекъсвай!

 

ХАРМИАНА

Хайде, миличък! Искам едно голямо щастие! Да се омъжа в един и същи ден за трима царе и три пъти да овдовея! И да родя на петдесет години такова сладурче, че и Ирод Юдейски^[4] да му се поклони! И прочети ми тук да се омъжа за Октавий Цезар и да се изравня с господарката си!

 

ГАДАТЕЛЯТ

Ще надживееш, на която служиш.

 

ХАРМИАНА

О, чудесно! Предпочитам дългия живот дори пред другите дълги неща!

 

ГАДАТЕЛЯТ

Съдбата ти до днеска е била

по-весела от таз, която иде!

 

ХАРМИАНА

Значи децата ми няма да носят бащините си имена! Кажи ми: колко момчета и момичета ще имам?

 

ГАДАТЕЛЯТ

Един милион, ако за всяко свое

желание би имала утроба!

 

ХАРМИАНА

Махай се, глупако! Съдът те оправдава — не си никакъв магьосник!^[5]

 

АЛЕКСАС

Мислиш, че само завивките ти са посветени в твоите желания.

 

ХАРМИАНА

Не, ела! Познай сега на Ира!

 

АЛЕКСАС

Всички искаме да узнаем съдбата си.

 

ЕНОБАРБ

Моята — пък и на някои от вас — най-близка съдба е: пиян като дърво в леглото!

 

ИРА

Ето ти една длан, която предвещава ако не друго, целомъдрен живот.

 

ХАРМИАНА

Колкото разливането на Нил предвещава глад.

 

ИРА

Мълчи, лудетино, ти ще ми пророкуваш!

 

ХАРМИАНА

Защо? Кой не знае, че влажната ръчичка е знак за плодовитост!… Моля ти се, предскажи й една най-нищожна съдбица!

 

ГАДАТЕЛЯТ

На двете ви съдбата е еднаква.

 

ИРА

Каква, каква? Кажи ни я подробно!

 

ГАДАТЕЛЯТ

Аз казах.

 

ИРА

Нима няма да ми дадеш поне два пръста щастие повече от нея?

 

ХАРМИАНА

Е, и да ти ги даде, къде ще си ги прибавиш?

 

ИРА

Не на носа на мъжа си!

 

ХАРМИАНА

Опазило ме небето от лоши мисли! Алексас, хайде! На него, на него! Всеблага Изидо^[6], направи го да се ожени за куца и саката, умолявам те! И нека тя да умре и след нея му дай по-грозна и по-зла и изпращай му така все по-лоши и по-лоши, додето най-лошата изпрати него, стократен рогач, до гроба му със смях и танци! Добричка ми Изидо, откажи ми всичко друго, само това ми изпълни, богиньо милосърдна!

 

ИРА

Владетелко небесна, чуй женските молитви! Защото както е жива мъка да гледаш хубав мъж, женен за хойкаща женичка, така е и черно страдание да видиш грозен негодник, ненакичен с рога! Миличка Изидо, бъди справедлива и му дай съдба, каквато заслужава!

 

ХАРМИАНА

Дано те чуе!

 

АЛЕКСАС

Гледай ги само! Готови са курви да станат, за да направят мен рогоносец, ако от тях зависеше!

 

ЕНОБАРБ

Антоний иде! Тихо!

 

ХАРМИАНА

                Не е той!

Царицата е!

 

КЛЕОПАТРА

                Моят повелител

не е ли бил насам?

 

ЕНОБАРБ

                Не е, царице.

 

КЛЕОПАТРА

Не сте го виждали?

 

ХАРМИАНА

                Не сме, госпожо.

 

КЛЕОПАТРА

Бе весел, но внезапна римска мисъл

набърчи челото му… Енобарбе!

 

ЕНОБАРБ

Госпожо?

 

КЛЕОПАТРА

        Потърси го незабавно

и доведи ми го!… Алексас где е?

 

АЛЕКСАС

На вашите услуги… Той пристига!

 

КЛЕОПАТРА

Не искам да го видя. Подир мен!

 

ВЕСТИТЕЛЯТ

Жена ти Фулвия започна първа.

 

АНТОНИЙ

Война със брат ми Луций?

 

ВЕСТИТЕЛЯТ

                        Да, със него.

Но те се помириха твърде скоро,

за да се справят с Цезар. Той обаче

в единствено сражение успя

да ги разбие и да ги прогони

извън Италия.

 

АНТОНИЙ

                По-мрачни вести?

 

ВЕСТИТЕЛЯТ

От мрачни вести често се смрачава

над приносителя им.

 

АНТОНИЙ

                Щом ги слуша

глупец или страхливец. Говори!

За станало не плача. Този, който

ми казва правда, даже тя да крие

и смърт за мен, аз слушам го тъй, както

изслушва се ласкател.

 

ВЕСТИТЕЛЯТ

                        Лабиен^[7] —

горчива вест! — с войската си от парти

нахлу във Азия отвъд Ефрат;

от Сирия до Йония премина

победното му знаме, докато…

 

АНТОНИЙ

Защо замлъкна? „Докато Антоний…“

 

ВЕСТИТЕЛЯТ

О, господарю мой!

 

АНТОНИЙ

                Недей смекчава,

което на устата е на всички!

Наричай Клеопатра, както в Рим

наричат я! Ругай ме със словата

на Фулвия! Осмивай мойте грешки

с таз пълна волност, със която само

правдивостта и злобата говорят.

Човекът буренясва, щом не го

продухват ветрове, а плодоноси

под лемежа на упреците. Тръгвай!

 

ВЕСТИТЕЛЯТ

На вашите услуги, господарю!

 

АНТОНИЙ

Да чуем вестите от Сикион^[8]!

 

ПЪРВИ ОТ СВИТАТА

Вестителят от Сикион! Къде е?

 

ВТОРИ ОТ СВИТАТА

Очаква заповед.

 

АНТОНИЙ

                Да се яви!…

Аз тез египетски окови трябва

да ги разчупя, инак ще загина

в любовна лудост!

 

ВТОРИ ВЕСТИТЕЛ

Умря жена ти Фулвия!

 

АНТОНИЙ

                        Къде?

 

ВТОРИ ВЕСТИТЕЛ

Във Сикион.

        Това ще ти разкаже

за болестта й и за всичко друго,

което те засяга.

 

АНТОНИЙ

                Напусни!

Отиде си един възвишен дух!

А исках го. Нерядко туй, което

с презрение отритнали сме, после

желаем го. Върти се колелото

и щастието днешно се превръща

във свойто опако. Смъртта направи

добра отново Фулвия. Ръката,

отблъснала я вчера тъй сурово,

към нея днес протяга се отново.

Не, трябва да се отърва от тази

царица-чародейка! Мойта леност

ще ми излюпи хиляди беди,

по-страшни от онез, които зная.

Хей, Енобарбе!

 

ЕНОБАРБ

                Слушам, господарю.

 

АНТОНИЙ

Ще трябва да заминем незабавно!

 

ЕНОБАРБ

Това значи да убием всичките си жени. Знаем си ги как примират, като ги притиснем грубичко. Речем ли да ги напуснем — смъртта не им мърда.

 

АНТОНИЙ

Аз трябва да замина.

 

ЕНОБАРБ

Ако е толкоз необходимо да ги свършим — добре! Все пак не бива да ги жертваме за нищо, макар че не трябва и да ги смятаме за нещо, когато имаме важна причина на другото блюдо. Клеопатра, ако дочуе само, ще умре на място. Виждал съм я двайсет пъти да умира по много по-дребен повод. Скелетът с косата^[9] трябва да си го бива за оная работа, щом тя показва такава готовност да мре.

 

АНТОНИЙ

По хитрините си тя няма равна!

 

ЕНОБАРБ

Тук се лъжеш, господарю! Страстите й са само от най-тънките съставки на чистата любов. За нейните сълзи и въздишки не стигат думи като „дъжд“ и „вятър“ — това са порои и бури, каквито не са описани в годишниците! Те не могат да бъдат хитрост. Иначе би значело, че тя заповядва на стихиите не по-зле от Юпитер!

 

АНТОНИЙ

Да не бях я виждал!

 

ЕНОБАРБ

Тогава, господарю, щеше да си пропуснал едно чудесно произведение на природата, без чието очарование цялото ти пътешествие щеше да загуби цената си.

 

АНТОНИЙ

Фулвия е умряла.

 

ЕНОБАРБ

Какво?

 

АНТОНИЙ

Фулвия е умряла.

 

ЕНОБАРБ

Фулвия?…

 

АНТОНИЙ

… е умряла.

 

ЕНОБАРБ

Тогава, господарю, принасяй благодарствена жертва на боговете! Знае се, че те кроят и прекрояват света, както си искат; тъй че, когато им бъде угодно да вземат жената на някого, той може да се утешава с това, че щом старата дреха се е износила, има майстори, които ще му я прекроят наново. Ако нямаше на тоя свят други жени освен Фулвия, би имал защо да плачеш, но твоята скръб е увенчана с утеха: вехтата пола ще ти роди нова фустичка, а само в главите на лука могат да се намерят сълзи за оросяване на такава загуба.

 

АНТОНИЙ

Тез работи, които тя заплете

в Италия, налагат да съм там!

 

ЕНОБАРБ

А тез работи, които ти заплете в Египет, налагат да си тук. Особено работата на Клеопатра, която съвсем не може без твоето присъствие.

 

АНТОНИЙ

Достатъчно с войнишките шеги!

Оповести на всички командири

решението ни! На Клеопатра

аз сам ще обясня какво налага

туй спешно тръгване и ще й взема

съгласието, щом узнае, че

освен смъртта на Фулвия ни тласкат

и други основания: мнозина

привърженици наши в Рим ни пишат

да се завърнем бързо. Секст Помпей,

въстанал срещу Цезар, е безспорен

владетел над моретата. Народът —

чиято променлива обич пламва

със закъснение, прехвърля всички

заслуги на Великия Помпей^[10]

върху сина му, който с мощ и име

и двойно повече със дух и дързост,

израства като първи пълководец,

така че, ако тъй върви, заплашва

строежа на света. Неща се готвят,

които като конски косъм вече

се гърчат във водата, ала нямат

все още змийско зъбче^[11]. Съобщи

на тез, които трябва да се стягат

за незабавно тръгване!

 

ЕНОБАРБ

                        Разбрано!