Уилям Шекспир
Антоний и Клеопатра ^[0] (16)

Трета сцена

 

КЛЕОПАТРА

Къде е оня?

 

АЛЕКСАС

        Страх го е да влезе.

 

КЛЕОПАТРА

Е, хайде, хайде!

                Приближи насам!

 

АЛЕКСАС

Царице, даже Ирод, цар юдейски,

към тебе дръзва взор да вдигне, само

когато се усмихваш!

 

КЛЕОПАТРА

                Аз ще имам

главата на тоз Ирод! Ала как?

Не е при мен Антоний да му кажа:

„Дари ми я!“… Ела насам, ти казах!

 

ВЕСТИТЕЛЯТ

Владетелко…

 

КЛЕОПАТРА

        С очите си видя ли

Октавия?

 

ВЕСТИТЕЛЯТ

        Видях я с тез очи,

царице страшна!

 

КЛЕОПАТРА

                Где?

 

ВЕСТИТЕЛЯТ

                        Във Рим, отблизо:

вървеше между брат си и Антоний!

 

КЛЕОПАТРА

Висока ли е като мен?

 

ВЕСТИТЕЛЯТ

                        Не е!

Съвсем не е, владичице, къде ти!

 

КЛЕОПАТРА

А чу ли й гласа? Какъв е той —

писклив ли или плътен?

 

ВЕСТИТЕЛЯТ

                        Плътен, чух го!

 

КЛЕОПАТРА

Това не е добре. Все пак не вярвам,

че би могъл да я обича дълго!

 

ХАРМИАНА

Да я обича? Майчице Изидо!

Не е възможно!

 

КЛЕОПАТРА

                Тъй и аз си мисля!

Пресипнала пигмейка!… А съзря ли

величие в походката й, а?

Спомни си, може би си виждал нейде

величие!

 

ВЕСТИТЕЛЯТ

        Тя лази, господарко!

Върви скована, сякаш няма дух.

Студена статуя, не жив човек!

 

КЛЕОПАТРА

Наистина?

 

ВЕСТИТЕЛЯТ

        Или не знам да гледам!

 

ХАРМИАНА

Във цял Египет няма трима души

със неговия поглед!

 

КЛЕОПАТРА

                Да, личи си.

Дотука нищо страшно. Тоз приятел

разбира от красиво.

 

ХАРМИАНА

                Познавач е!

 

КЛЕОПАТРА

А според теб на колко е?

 

ВЕСТИТЕЛЯТ

                        Не зная,

но тъй като веднъж е овдовяла…

 

КЛЕОПАТРА

Какво, какво? Разбра ли, Хармиано?

Била вдовица!

 

ВЕСТИТЕЛЯТ

                Да, и бих й дал

към трийсет.

 

КЛЕОПАТРА

        А лицето й какво е —

продълговато или кръгло?

 

ВЕСТИТЕЛЯТ

                        Кръгло

до втръсване!

 

КЛЕОПАТРА

                Ха, тези кръглолики

са винаги глупачки!… А косата?

Каква й е косата?

 

ВЕСТИТЕЛЯТ

                Кестенява.

А челото, царице, толкоз ниско,

че и да иска повече, не може!

 

КЛЕОПАТРА

На, дръж! И забрави за резкостта ми!

Отново ще те пратя. Ти изглеждаш

пригоден за целта. Върви, стегни се!

Писмата са готови.

 

ХАРМИАНА

                Славен момък!

 

КЛЕОПАТРА

Да, бива го. Разкайвам се, задето

го стреснах тъй. Е, ако слушам него,

таз римлянка — как мислиш — май не е

кой знай какво?

 

ХАРМИАНА

                Направо ще е нищо!

 

КЛЕОПАТРА

А той — как мислиш ти — навярно знае

какво е туй величие?

 

ХАРМИАНА

                „Навярно“?

Изидо, чуй я! Като от години

е в двора ти!

 

КЛЕОПАТРА

                Ах, мила Хармиано,

забравих да го питам още нещо!…

Не, след това! Отивам да довърша

писмата си. Да дойде там! Кой знае,

а може всичко да се уреди?

 

ХАРМИАНА

Не „може“, ами „сигурно“, царице!