Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Tragedy Of Antony and Cleopatra, 1607 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Валери Петров, 1974 (Пълни авторски права)
- Форма
- Пиеса
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,4 (× 8 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- sir_Ivanhoe (2011)
- Корекция
- Alegria (2012)
- Корекция
- NomaD (2012)
Издание:
Уилям Шекспир
Събрани съчинения в осем тома
Том 4
Трагедии
Превел от английски: Валери Петров
Редактор на изданието: Бояна Петрова
Редактор на издателството: Иван Гранитски
Художник: Петър Добрев
Коректори: Евгения Владинова, Таня Демирова
Издателство „Захарий Стоянов“
История
- — Добавяне
Втора сцена
Рим. В дома на Цезар.
Влизат — от различни страни — Агрипа и Енобарб.
АГРИПА
Е, разделиха ли се големците?
ЕНОБАРБ
С Помпей приключиха. Той вече тръгна.
Останалите трима подпечатват
спогодбата. Октавия е в сълзи,
че заминава. Цезар е печален.
А след пира Лепид бил — казва Менас —
зелен на цвят!
АГРИПА
О, милият Лепид!
ЕНОБАРБ
Какво сърце! И как обича Цезар!
АГРИПА
И колко обожава Марк Антоний!
ЕНОБАРБ
„Кой, Цезар ли? Та той е земен Зевс!“
АГРИПА
„Антоний? Той е повече от Зевса!“
ЕНОБАРБ
„О, Цезар няма равен на земята!“
АГРИПА
„Антоний е единствен, като феникс[39]!“
ЕНОБАРБ
„Самото име Цезар е възхвала!“
АГРИПА
Да, той и двамата ги възхвалява
порядъчно!
ЕНОБАРБ
Но предпочита Цезар…
Макар че и Антоний му е скъп!
Оратор, бард, художник, астроном
не могат преброи, възпя, изписа,
изрече обичта му към Антоний!…
Но стане ли въпрос за Цезар — падай
на колене, чуди се и се май!
АГРИПА
И двамата са му еднакво мили!
ЕНОБАРБ
Как няма — без такива две крила
къде ще литне бръмбар като него!…
Тръбен звук.
Тръбят за сбор. Довиждане, Агрипа!
АГРИПА
Желая ти успехи, храбри друже!
Влизат Цезар, Антоний, Лепид и Октавия.
АНТОНИЙ
Дотука стига, братко мой!
ЦЕЗАР
Антоний,
със себе си ти вземаш част от мен;
почитай мене в нея! А ти, сестро,
бъди съпругата, която виждам
във своите надежди и която
със две ръце подписвам, че ще бъдеш!
Добри Антоний, нека не превърнем
тоз стълб на дружбата ни в стенобойна
греда, способна да я разруши!
Защото, ако тази спойка няма
на двете ни страни да бъде скъпа,
без нея нашият съюз би бил
по-сигурен.
АНТОНИЙ
Обиждаш ме!
ЦЕЗАР
Аз казах.
АНТОНИЙ
Със свещ да търсиш, няма да откриеш
най-малък повод за подобен страх!
Небето да те пази и сърцата
на римския народ да бъдат с теб!
Е, време е!
ЦЕЗАР
Прощавай, скъпа сестро!
Стихиите да бъдат приветливи
към теб из пътя и да утешат
сърцето ти! Прощавай!
ОКТАВИЯ
Скъпи братко!
АНТОНИЙ
Април е във очите й; тоз дъжд
е пролетен предвестник!… Ободри се!
ОКТАВИЯ
Наглеждай къщата на моя мъж!… И…
ЦЕЗАР
Какво, сестрице?
ОКТАВИЯ
На ухото само…
АНТОНИЙ
Езикът й върви срещу сърцето,
а то само не знае какво иска —
тя цяла е като перце от лебед,
което приливът, минаващ в отлив,
ту всмуква, ту отблъсква!
ЕНОБАРБ (настрани, към Агрипа)
Цезар в сълзи?
АГРИПА (настрани, към Енобарб)
Не още, но челото му е в облак.
ЕНОБАРБ (настрани, към Агрипа)
Лош кон би бил със тази своя склонност,
а и човек…
АГРИПА (настрани, към Енобарб)
И твоят Марк Антоний
рева пред тялото на Юлий Цезар,
а после, при Филипи, също плака
пред тялото на Брут!
ЕНОБАРБ (настрани, към Агрипа)
През таз година
той беше заболял от очна хрема:
така оплакваше онез, които
бе сам погубил, че — кълна се в Зевса! —
и аз ревах!
ЦЕЗАР
Октавия, недей!
От брат ти няма да ти липсват вести.
Раздялата не ще успее в мене
да надживее мисълта за теб!
АНТОНИЙ
Не бой се, Цезар, моята любов
по сила ще съперничи със твойта!
Така, с прегръдка, на небето висше
оставям те!
ЦЕЗАР
Бъди щастлив! Прощавай!
ЛЕПИД
Дано високия ти път огряват
добри планети!
ЦЕЗАР
Сбогом! Сбогом!
Целува Октавия.
АНТОНИЙ
Сбогом!
Тръбен звук. Излизат в разни страни.