Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Tragedy Of Antony and Cleopatra, 1607 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Валери Петров, 1974 (Пълни авторски права)
- Форма
- Пиеса
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,4 (× 8 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- sir_Ivanhoe (2011)
- Корекция
- Alegria (2012)
- Корекция
- NomaD (2012)
Издание:
Уилям Шекспир
Събрани съчинения в осем тома
Том 4
Трагедии
Превел от английски: Валери Петров
Редактор на изданието: Бояна Петрова
Редактор на издателството: Иван Гранитски
Художник: Петър Добрев
Коректори: Евгения Владинова, Таня Демирова
Издателство „Захарий Стоянов“
История
- — Добавяне
Осма сцена
Пред стените на Александрия.
Тръбен звук. Влизат с победна крачка Антоний, Скар и Войници.
АНТОНИЙ
Прогонихме го в стана му. Един
да съобщи на нашата царица
за славния ни подвиг! Утре рано,
преди да зазори, ще сме пролели
кръвта, която днеска ни убегна.
Благодаря на всички ви за туй,
че храбри сте и че се бихте смело
за мойто дело, сякаш беше дело
на всекиго от вас! Не съм видял
тъй много Хекторовци[49] наведнъж!
Жени и близки ви очакват вкъщи,
вървете, прегърнете ги и с гордост
разказвайте им своите дела,
додето те със радостни сълзи
отмиват спечената кръв по вас
и със целувки правят да зараснат
херойските ви рани!
Влиза Клеопатра.
Към Скар.
Дай десница!
На нашата велика чародейка
ще те представя, за да награди
делата ти със свойта благодарност!…
О, земно слънце, обгърни с ръце
железообкованата ми шия
и както си във царствени одежди,
до мене притисни се и яхни
през бронята галопа триумфален
на моето сърце!
КЛЕОПАТРА
О, господарю
на господарите, храбрецо дивни,
нима с усмивка връщаш се, спасил се
от примката огромна на съдбата?
АНТОНИЙ
До дупка гонихме ги, славей мой!
Момиченце, под тези сиви косми
все още има мозък, който може
да спори с младостта! Удостои
напуканите устни на тогова
със милостта на нежните си пръсти!
Войнико, целуни ги!… В боя той
приличаше на бог, възненавидил
човечеството цяло!
КЛЕОПАТРА
Ще ти дам,
приятелю безстрашни, златна броня,
красила гръд на цар!
АНТОНИЙ
И тя ще бъде
заслужена, дори да е в рубини
като сияйната кола на Феб!
Подай ръка и весело да минем
във шествие победно през града!…
Да вдигне всеки своя щит, накълцан
като самия него! Ако беше
дворецът ни способен да приеме
това безчетно войнство, всички ние
седели бихме на една трапеза
и вдигали със звън наздравни чаши
за утрешния бой, от чийто изход
зависи скиптърът на тоя свят!
Тръбачи, оглушете с тръбен звук
ушите на града ни! Барабани,
смесете с него своя гръм, така че
небето и земята да приветстват
завръщането ни!