Уилям Шекспир
Антоний и Клеопатра ^[0] (8)

Втора сцена

 

ЛЕПИД

Добро ще сториш, драги Енобарбе,

ако измолиш от Антоний малко

миролюбивост…

 

ЕНОБАРБ

                Аз ще му измоля

да пази името си! Ако Цезар

го разядоса, нека вдигне чело

и му отвърне гръмко като Марс!

Кълна се в Юпитер, да беше моя

брадата на Антоний, аз не бих я

подстригвал днеска!^[24]

 

ЛЕПИД

                        Времето не е

за лични дрязги.

 

ЕНОБАРБ

                Всяко време служи

за туй, което се роди във него!

 

ЛЕПИД

Но дребното пред едрото отстъпва.

 

ЕНОБАРБ

Когато дребното не е по-важно!

 

ЛЕПИД

Възбуден си. Не духай във жарта!…

Антоний се задава!

 

ЕНОБАРБ

                Цезар също!

 

АНТОНИЙ

Постигнем ли съгласие, веднага

към Партия! Вентидий…

 

ЦЕЗАР

                … Аз не знам.

Агрипа, обясни на Меценат…

 

ЛЕПИД

Добри приятели, големи цели

сплотиха ни; не бива дреболии

да ни разцепват! Нека търпеливо

се чуем един друг! Тоз, който вика

във препирни за нищо, умъртвява,

церейки раната. Затуй ви моля:

докосвайте най-болните места

с най-меки думи! Да не усложним

с обиди спора!

 

АНТОНИЙ

                Правилен съвет!

И пред сражение да бяхме, пак

го бих последвал!

 

ЦЕЗАР

Добре дошъл във Рим!

 

АНТОНИЙ

                        Добре заварил!

 

ЦЕЗАР

Седни!

 

АНТОНИЙ

        Не, не, ти първи!

 

ЦЕЗАР

                        Както искаш

 

АНТОНИЙ

Узнах, че си се сърдил за неща

не лоши или лоши, но които

не те засягат.

 

ЦЕЗАР

                Щях да бъда смешен,

ако за нищо или дребно нещо

се бях ядосвал, при това на теб;

дваж смешен — ако бях те споменавал,

когато твоите действия не са ме

засягали отблизо.

 

АНТОНИЙ

                А с какво те

засягаше, че съм стоял в Египет?

 

ЦЕЗАР

Със нищо, както с нищо теб в Египет

не трябваше да те засяга мойто

стоене в Рим! Но ако ти оттам

кроил си нещо против мене, твоят

престой в Египет би могъл да бъде

и мой въпрос.

 

АНТОНИЙ

                Какво „кроил“? Да чуем!

 

ЦЕЗАР

Отговори си сам, като си спомниш,

че бях принуден да воювам тук

с жена ти и със брат ти. Ти стоеше

зад техните претенции! „Антоний“

бе бойният им вик!

 

АНТОНИЙ

                Не, тук се лъжеш!

Воювайки със тебе, моят брат

не е използвал името ми. Знам го

от хора честни, били се за теб.

И нещо повече: не е ли ясно,

че той, нападайки те, е засегнал

и мойта власт и е воювал значи

и срещу мен, понеже ние с тебе

сме свързани в едно от общи цели?

Но по това ти писах. Ако искаш

да скърпиш повод за кавга, недей

започва с тоз — могъл би да намериш

по-убедителни!

 

ЦЕЗАР

                Ти търсиш кръпки

във мойте доводи, но всъщност сам си

кърпач на оправдания!

 

АНТОНИЙ

                        Не, не!

Уверен съм, че ти — признай — не можеш

да отречеш необоримостта

на мисъл като таз, че аз — твой брат

във делото, против което той

опълчи се — не бих могъл да гледам

с добро око войната му, във същност

насочена и срещу моя мир.

А колкото до Фулвия, дано

жена да случиш с нейния характер —

едната трета на света ще можеш

да управляваш, ала нея — не!

 

ЕНОБАРБ

Ех, да бяха всички жени такива, че да воюваме с тях и денем, и нощем!

 

АНТОНИЙ

Каквато е неукротима, тя —

в това съм убеден — ти е създала

със свойта избухливост, нелишена

при туй от женска хитрост, много грижи;

но ще признаеш, че не бих могъл

да ти помогна с нищо.

 

ЦЕЗАР

                Аз ти писах,

но ти, пирувайки в Александрия,

си мушнал в джоб писмото и прогонил

носителя му с присмех.

 

АНТОНИЙ

                        Той се втурна

при мене без покана. Току-що

бях дал на трима източни царе

гощавки и се чувствах не какъвто

бях сутринта. На следващия ден

му обясних туй всичко — нещо, равно

на извинение. Ако ще спорим,

недей намесва дребни писмоносци

във спора ни!

 

ЦЕЗАР

                Ти стъпка свойта клетва,

а мен в подобен грях не ще посмееш

да обвиниш!…

 

ЛЕПИД

                Спри, Цезар!

 

АНТОНИЙ

                        Не, Лепиде,

не го прекъсвай! Липсата на чест,

която той вменява ми във грях

е главното за мен, ако е тъй!…

„Ти стъпка свойта клетва…“ После, Цезар?

 

ЦЕЗАР

… да ми изпратиш помощ и войски,

когато ми потрябват. Две неща,

които ти отказа ми!

 

АНТОНИЙ

                По-скоро,

които аз пропуснах да ти пратя,

и то защото бях със ум, разсеян

от пиршества; и за това пред теб

най-искрено се кая, като знам,

че моето величие не страда

от тази искреност и даже тъкмо

чрез нея се доказва. Не отричам,

че с цел да ме изтръгне от Египет,

жена ми Фулвия води войни

със тебе, и — невинен причинител —

ти искам извинение за тях,

доколкото честта ми позволява

в подобен случай.

 

ЛЕПИД

                Благородни думи!

 

МЕЦЕНАТ

Недейте се увлича в стари дрязги!

Ще ги забравите напълно, щом

си спомните как времето зове ни

към сговор!

 

ЛЕПИД

        Мъдри думи, Меценате!

 

ЕНОБАРБ

Или дайте си един на друг приятелствата в заем, пък после, като не остане и помен от Помпей, може да си ги върнете обратно и да се карате на воля, щом си нямате друга работа!

 

АНТОНИЙ

Ти гледай си войната и мълчи!

 

ЕНОБАРБ

Бях забравил, че истината трябва да си затваря устата!

 

АНТОНИЙ

Досаждаш, казах. Стига си говорил!

 

ЕНОБАРБ

От днес натам „ваш истукан“!

 

ЦЕЗАР

Което казва той, е справедливо,

макар и грубо казано. Не вярвам

във дълга дружба на двамина, толкоз

различни като нас; но ако знаех,

че има нейде обръч да ни стегне

един към друг, земята бих пребродил

да го намеря!

 

АГРИПА

        Цезар, позволи ми!…

 

ЦЕЗАР

Кажи, Агрипа!

 

АГРИПА

                Хубостта на твойта

сестра Октавия е всеизвестна,

а Марк Антоний е сега вдовец…

 

ЦЕЗАР

Мълчи, Агрипа! Ако Клеопатра

те чуеше, заслужено би бил

упрекнат в дързост!

 

АНТОНИЙ

                Аз не съм венчан.

Не го прекъсвай, Цезар!

 

АГРИПА

За да живеете във трайна дружба

и свържете сърца във братски възел,

Антоний нека вземе за съпруга

оназ, чиято дивна красота

не бива да получи мъж по-лош

от най-прекрасния на този свят:

Октавия, чиито редки дарби

не се описват с думи! Този брак

ще изпари безследно всички ваши

съмнения, пораждани от страх,

и страхове, засеяни с опасност.

Във злото, взимано на вяра днес,

тогаз, и да е вярно, вий пак няма

да вярвате; и нейната любов

към брат и към съпруг ще се превърне

в любов помежду двама ви, а сетне —

в любов към вас отвред! Простете туй,

което казвам ви, защото то е

не хрумване, а мисъл, от дълга ми

преживяна отдавна!

 

АНТОНИЙ

                Дали Цезар

ще каже нещо?

 

ЦЕЗАР

                Не преди да чуе

какви са чувствата, с които среща

тез думи Марк Антоний.

 

АНТОНИЙ

                        С каква власт

да действува облечен е Агрипа,

ако река: „Съгласен съм“?

 

ЦЕЗАР

                        С властта ми

на Цезар и на брат.

 

АНТОНИЙ

                Нима могъл бих

дори насън прегради да поставям

пред тъй прекрасно средство за такава

висока цел? Десницата ти, Цезар!

От днеска братска обич да владее

сърцата ни, насочени към общи

велики замисли!

 

ЦЕЗАР

                Вземи я! Нивга

не е обичал брат сестра тъй, както

обичам аз Октавия, а ето

дарявам ти я! Нека тя споява

царствата и сърцата ни, та нивга

да не настъпва хладина отново

помежду тях!

 

ЛЕПИД

                Хвала на боговете!

 

АНТОНИЙ

Не предполагах, че ще вадя меч

срещу Помпей, защото неотдавна

услуга ми направи той голяма

и неочаквана. Аз трябва първо

да му благодаря, за да не кажат,

че имам лоша памет, и след туй

ще тръгна против него.

 

ЛЕПИД

                        Няма време!

Ако не го подирим ний, той сам

ще ни намери!

 

АНТОНИЙ

                Где е разположен?

 

ЦЕЗАР

В полето край Мизенум^[25].

 

АНТОНИЙ

С каква войска на суша?

 

ЦЕЗАР

Голяма и растяща. А в морето

е пълен господар.

 

АНТОНИЙ

                Да, тъй говорят.

По-рано ако бяхме се разбрали…

Все пак, преди да облечем доспехи,

да свършим онова, което беше

решено току-що.

 

ЦЕЗАР

                С голяма радост!

Ела веднага да те запозная

с Октавия!

 

АНТОНИЙ

        Лепиде, и ти също

ще дойдеш с нас, нали?

 

ЛЕПИД

                        И тежка болест

не би ме спряла, доблестни Антоний!

 

МЕЦЕНАТ

Добре дошъл от Египет, Енобарбе!

 

ЕНОБАРБ

Достойни Меценате, първи помощнико на Цезар! Почтени приятелю Агрипа!

 

АГРИПА

Драги Енобарбе!

 

МЕЦЕНАТ

Има защо да се радваме, че работите се развиха благополучно. Но вие славно сте си прекарали в Египет, а?

 

ЕНОБАРБ

И още как! Денем хъркахме, нощем къркахме, докато объркахме кое е нощ, кое — ден!

 

МЕЦЕНАТ

Осем печени глигана на закуска за дванайсет души — вярно ли е?

 

ЕНОБАРБ

Това е като муха пред слон в сравнение с други чудовищни гощавки, които наистина си заслужават да бъдат описани!

 

МЕЦЕНАТ

Ако е вярно това, което се говори, тя е невероятна прелъстителка.

 

ЕНОБАРБ

Още на първата среща с Марк Антоний му сгреба сърцето. Това беше на реката Кидн^[26].

 

АГРИПА

Да, там била прекрасна или моят осведомител съчинява.

 

ЕНОБАРБ

Ще ви разкажа всичко. Още виждам

как ладията й гореше ярко

като престол от пламък над реката.

Кормилната й част бе чисто злато,

платната — пурпур, напоен тъй щедро

с благоухания, че ветровете

замираха от нега. Под звука

на сладки флейти сребърни весла

така гальовно биеха водата,

че тя ги сякаш гонеше в копнеж

да я ударят пак. А Клеопатра

превръщаше във просяк всеки опит

за описание. Под сърмен сенник

лежеше тя във образ на Венера,

каквато нашата мечта за хубост

рисува я, но още по-красива.

От двете й страни момченца малки,

представящи усмихнати амури,

разхлаждаха я с пъстри ветрила,

но чийто полъх бе като че ли

сам враг на себе си, защото сякаш

раздухваше пленителната жар

на бузите й.

 

АГРИПА

        Гледка за Антоний!

 

ЕНОБАРБ

Придворните й дами в облекло

на нереиди^[27], в погледа й взрени,

й служеха, превръщайки във танц

движенията си. Една сирена

стоеше на кормилото и всяко

копринено въже в послушен трепет

набъбваше под опитната хватка

на лилийните пръстчета… И ето,

невидима вълна от аромати

погали бреговете и градът

изля във миг тълпите си към кея,

оставяйки Антоний да подсвирква,

учуден в своя трон насред площада,

обиколен от въздух само; който,

ако природата търпеше празно,

би хлуйнал също към брега, и той

да види Клеопатра!

 

АГРИПА

                Виж я ти!

 

ЕНОБАРБ

Щом гостенката стъпна на брега,

Антоний я покани на вечеря,

но тя му отговори, че е редно

да й гостува той, и го замоли

да не отказва. Нашият Антоний,

чието „не“ жена не е дочула,

от бръснене страните си одра

и ето го на пир, за да плати

с едно сърце това, което ял бе

с очите само.

 

АГРИПА

                Дивна дяволица!

И Юлий тя накара своя меч

да сложи в ложето й. Той ора я

и тя му даде плод.

 

ЕНОБАРБ

                Веднъж видях я:

като дете четирсетина крачки

проскача на куц крак посред града,

задъха се и като заговори,

недъга си превърна в съвършенство

и слабостта си — в сила!

 

МЕЦЕНАТ

Сега Антоний трябва безвъзвратно

да скъса с нея!

 

ЕНОБАРБ

                С нея? Невъзможно!

Пред вечната й младост възрастта

предава се; привичката не може

да вземе връх над нейната безкрайна

разнообразност. Другите жени,

задоволявайки глада, насищат,

а тя, насищайки, поражда глад;

най-долното при нея става висше

дотам, че и жреците благославят

разгулната й похот!

 

МЕЦЕНАТ

                Ако хубост,

разумност, кротост могат да привържат

сърцето на Антоний, то за него

Октавия е дар от небесата!

 

АГРИПА

Да тръгваме! Достойни Енобарбе,

бъди ми гост, додето си във Рим!

 

ЕНОБАРБ

Благодаря ти от сърце, Агрипа!