Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Tragedy Of Antony and Cleopatra, 1607 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Валери Петров, 1974 (Пълни авторски права)
- Форма
- Пиеса
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,4 (× 8 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- sir_Ivanhoe (2011)
- Корекция
- Alegria (2012)
- Корекция
- NomaD (2012)
Издание:
Уилям Шекспир
Събрани съчинения в осем тома
Том 4
Трагедии
Превел от английски: Валери Петров
Редактор на изданието: Бояна Петрова
Редактор на издателството: Иван Гранитски
Художник: Петър Добрев
Коректори: Евгения Владинова, Таня Демирова
Издателство „Захарий Стоянов“
История
- — Добавяне
Пета сцена
Александрия. В двореца на Клеопатра.
Влизат Клеопатра, Хармиана, Ира, Мардиан и Алексас.
КЛЕОПАТРА
Ах, искам музика! Слухът ми чака
въздушната храна на тез, чието
занятие нарича се любов!
ВСИЧКИ
Свирачи, хей!
КЛЕОПАТРА
Отказвам се. Не искам.
Къде са кеглите ни, Хармиано?
Върви след мене!
ХАРМИАНА
Пръстът ме боли.
Да ме замести Мардиан!
КЛЕОПАТРА
Е, да,
евнух или жена е все едно
в коя да е игра! Е, Мардиан,
ще поиграем ли?
МАРДИАН
Готов, макар че
съм слаб в играта.
КЛЕОПАТРА
Щом се е старал,
актьорът заслужава прошка даже
когато главното не му достига…
Не, не, не искам! Въдиците де са?
Ще идем на реката! Там ще ловя
шарани яркопери под звука на
далечни арфи. Хищната ми кука
в небцето им ще впива остър връх
и аз ще ги измъквам и на всеки
ще викам: „Улових ли те, Антоний?“
ХАРМИАНА
А как бе весело, когато двама
се надпреварвахте във риболов
и той измъкна чироза, надянат
за него от гмуркача ти!
КЛЕОПАТРА
Тоз ден
от моя смях загуби той покой,
от моя смях получи си го той
обратно през нощта, а със зората
опих го аз до сън и го облякох
във свойта роба, а сама препасах
филипския[29] му меч!…
Влиза Вестител.
От Рим! Излей ми
плодящите си новини в ушите,
от толкоз време ялови!
ВЕСТИТЕЛЯТ
Царице!…
КЛЕОПАТРА
Убит е? Негодяй, ако го кажеш,
убиваш мен! Но ако съобщиш ми,
че той добре е, ето ти тук злато
и, за целувка, жилките лазурни
на таз ръка, която царски устни
докосвали са с трепет!
ВЕСТИТЕЛЯТ
О, царице,
щом питаш тъй, Антоний е добре…
КЛЕОПАТРА
Дръж още злато!… Чакай, ние често
„добре е“ казваме и за мъртвеца.
Ако така „добре“ е, това злато
ще го стопя и ще ти го налея
в проклетия гръклян!
ВЕСТИТЕЛЯТ
Царице, чуй ме!
КЛЕОПАТРА
Добре, разказвай! Но ако Антоний
е жив, на свобода, нима ще слагаш
таз мрачна маска, за да протръбиш
тъй светла вест? Ако пък има нещо,
би трябвало да те съгледам в образ
на фурия[30] с венец от пепелянки,
а не в човешки вид!
ВЕСТИТЕЛЯТ
Добра царице,
дали би искала да ме изслушаш?
КЛЕОПАТРА
Бих искала до кръв да те нашибам,
преди да те изслушам; но ако
ми кажеш, че Антоний е добре,
приятел с Цезар, не във негов плен,
ще пръсна върху тебе дъжд от злато
и град от бисери!
ВЕСТИТЕЛЯТ
Царице, той е
добре със здравето…
КЛЕОПАТРА
О, слава Богу!
ВЕСТИТЕЛЯТ
… и с Цезар са приятели…
КЛЕОПАТРА
Отлично!
ВЕСТИТЕЛЯТ
… по-близки от когато да било…
КЛЕОПАТРА
На, богатей!
ВЕСТИТЕЛЯТ
… но…
КЛЕОПАТРА
Ах, не ми харесва
туй твое „но“! Едничко „но“ и всичко
разваля се! Махни туй „но“ — ключар,
зад чийто гръб сега ще се покаже
лицето на злодея! Изтърси
в ушите ми чувала си от вести,
добри и зли! Ти каза ми, че бил
приятел с Цезар, здрав, свободен също…
ВЕСТИТЕЛЯТ
„Свободен“ не съм казал. Той е свързан
с Октавия.
КЛЕОПАТРА
С Октавия? Какво пък
го свързва с нея?
ВЕСТИТЕЛЯТ
Ложето, царице.
КЛЕОПАТРА
Слабея, Хармиано! Помогни ми!
ВЕСТИТЕЛЯТ
Той се венча за нея, господарко.
КЛЕОПАТРА
Дано те тръшне чумата, проклетник!
Поваля го на земята.
ВЕСТИТЕЛЯТ
Царице, успокой се!
КЛЕОПАТРА
И говориш?
Бие го.
Вън, негодяй, или ще ти изритам
очите като топчета! До косъм
ще ти оскубя темето!
Разтърсва го.
Ще кажа
да те нашибат с нажежена тел,
да те сварят в казан с оцет и сол
на бавен огън!
ВЕСТИТЕЛЯТ
Господарко, аз
вестител съм, не съм му бил сватовник!
КЛЕОПАТРА
Кажи, че не е тъй и цяла област
ще ти даря! С отнесения бой
ще си платил, задето ме ядоса,
но ще ти дам, каквото твойта дързост
поиска ми!
ВЕСТИТЕЛЯТ
Царице милостива,
Антоний се ожени.
КЛЕОПАТРА
Куче, дълго
живял си на тоз свят!
Измъква кинжал.
ВЕСТИТЕЛЯТ (настрани)
Тогаз ще бягам!…
Царице, милост! Аз не съм виновен!
Излиза.
ХАРМИАНА
Не бива тъй! Царице, овладей се!
Човекът няма никаква вина!
КЛЕОПАТРА
Гърмът сразява и невинни често!
Египет цял да се размие в Нил
и всички безобидни земни твари
да станат на змии! Викни го тук!
Макар и бясна, обещавам, няма
да го ухапя!
ХАРМИАНА
Страх го е да дойде.
КЛЕОПАТРА
Да дойде, казах!
Хармиана излиза.
Липсва благородство
на тез ръце, щом могат да ударят
един слуга, когато аз сама съм
виновна за гнева си.
Влизат отново Хармиана и Вестителят.
Пристъпи!
Да съобщаваш за беди, е честно,
но и опасно. Щом вестта добра е,
снабдявай я със армия езици,
но щом е лоша, нека съобщава
за себе си сама!
ВЕСТИТЕЛЯТ
Но моят дълг…
КЛЕОПАТРА
Оженил ли се е? Не бих могла
да те намразя повече, така че
ако е „да“, кажи го!
ВЕСТИТЕЛЯТ
Да, царице.
КЛЕОПАТРА
Проклет да си! Държиш на свойто значи?
ВЕСТИТЕЛЯТ
Нима би искала да те излъжа?
КЛЕОПАТРА
Бих искала лъжа да си ми казал,
пък даже половината Египет,
залян от Нил, да станеше развъдник
за крокодили! Вън! Дори да беше
Нарцис[31] в лице, за мене би бил гаден!
Оженил ли се е?
ВЕСТИТЕЛЯТ
Прости, царице!
КЛЕОПАТРА
Оженил ли се е?
ВЕСТИТЕЛЯТ
Не се гневи,
че ме е страх да те гневя, но ти
ми искаш нещо, а след туй ме биеш,
задето съм го сторил! Марк Антоний
се свърза в брак с Октавия.
КЛЕОПАТРА
И ти
се мислиш честен, носейки вестта
за туй безчестие? Веднага вън!
Не ми харесват римските ти стоки,
задръж си ги, дано у теб мухлясат,
търговецо!
Вестителят излиза.
ХАРМИАНА
Царице, успокой се!
КЛЕОПАТРА
И как очернях Цезар зарад него!
ХАРМИАНА
Да, доста пъти!
КЛЕОПАТРА
Нека сега плащам…
Слабея! Изведете ме навън!
О, Ира! Хармиано!… Попремина!
Алексас, настигни го и поискай
да ти опише как изглежда тази
Октавия! Очи, характер, възраст!
Цвят на косата — също! И върни се
веднага тука!
Алексас излиза.
Нека си върви!
Не, няма да го пусна, Хармиано!
Макар, оттам видян, да е изписан
като чудовище, оттук е Бог!
Към Мардиан.
Стигни Алексас! Нека да узнае
и ръста й!…
Към Хармиана.
Води ме в мойта спалня!
И съжали ме, но недей говори!
Излизат.