Сердар Юзкан
Изгубената роза (47)

46

Точно когато започвам да печатам последната глава, виждам Матиас да държи картината пред мен.

Завършена само с добавянето на една-единствена мазка с четката — едно трето крило, проблясващо между крилете на самотната чайка, разкрива, че зад нея има скрита още една птица.

Не мога да откъсна очи от картината, но продължавам да пиша. Само няколко изречения още… и тогава… Ще извадя листовете от принтера и ще ги подам на Матиас.

Ще погледна в очите му за миг, мислейки за двете бутилки вино в първата глава. Ще мисля за началото и за края… Двете вълни в малката приказка, която той ми разказа… За Артемида и Мириам… Двете чайки в картината… Мери и аз… И най-важното от всичко — ще мисля за мама и за мен.

Сърцето ми ще ми каже същото за всичко това. Така че, за да научи Матиас също какво казва сърцето ми, ще му прочета първите думи от моя роман: „Две е едно.“