Сердар Юзкан
Изгубената роза (40)

39

Диана телефонира на Зейнеб ханъм, за да й каже за бележката от Мери. След това започна да търси липсващото писмо във всяко ъгълче на къщата. Но въпреки че претърси старинния скрин, стаята на майка си и библиотеката, макар че претършува всяко възможно скришно местенце, не можа да намери никъде писмото.

Вечерта телефонът иззвъня.

— Здравей, Диана — обади се Зейнеб ханъм. — Намери ли го?

— Не, проверих навсякъде. Направо ще полудея.

— Не се тревожи. Когато Мери не получи отговор от майка си, сигурна съм, че ще опита да се свърже отново с нея.

— Питах всички тук и те бяха категорични, че не е идвала нито в хотела, нито в къщата. Нямам представа кой може да й е казал за смъртта на мама. Толкова се страхувам да не направи нещо със себе си!

— Не, не, не бива да мислиш така. Тя най-малкото ще ми се обади, когато не чуе новини от майка си, не се притеснявай… Утре ще ти изпратя един пакет с експресна доставка. Отвори го, а ако Мери дойде, дай го и на нея. Може би той ще бъде някаква утеха за нея. А междувременно, върви да търсиш писмото, скъпа.

— Може би изобщо няма такова писмо!

— Нали ми каза, че има четвърти плик? Щом има плик, в него трябва да е имало и писмо.