Сердар Юзкан
Изгубената роза (39)

38

Стресната от звънеца на вратата, Диана неочаквано се събуди, скочи и изтича, изпреварвайки госпожа Лопес. Беше пощальонът. Тя взе писмото, което той й подаде, и затвори вратата. Нямаше име, нито обратен адрес, но дълбоко в себе си знаеше, че е свързано с Мери. Разкъса нетърпеливо плика.

„Скъпа моя мамо,

Днес пристигнах в Сан Франциско. Казаха ми, че си мъртва. Не им повярвах.

Мамо, къде си? Къде си отишла точно когато най-накрая щяхме да се срещнем?

О, мамо, така ужасно ми липсваш… Аз също ти липсвам, нали?

Затова ела и ме вземи. Ще бъда на адреса, който ти изпратих в четвъртото писмо.

Сигурна съм, че ще дойдеш, защото знам, че си жива.

Трябва да дойдеш…

Ако не го направиш, ще приема, че Другите са ми казали истината. Ще трябва да се примиря, че никога няма да те срещна в този свят.

И тогава ще направя каквото трябва, за да дойда при теб.

Мери“

— О, Господи — пошепна Диана. — В четвъртия плик нямаше писмо.