Сердар Юзкан
Изгубената роза (23)

22

Диана чака почти час на летището за багажа си и загуби мястото си в опашката за такси три пъти, тъй като хората постоянно я избутваха встрани. Трябваше да изтърпи задушаващия дим от пафкащия една след друга цигари шофьор. Беше смаяна от трафика, който вървеше толкова бавно, че дори пешеходците можеха да ги надминат. Не успя да убеди уличните търговци на площад „Султанахмед“, че няма нужда от килим. И сега, което бе най-лошото от всичко, след като надникна във всички хотели в търсенето на несъществуваща зад тях градина, не успя да сдържи сълзите си, когато някакъв мъж я приближи и попита:

— Здравейте, прекрасна госпожо. Не желаете ли един красив екскурзовод да ви обслужи?

Ако бе успяла да намери хотела на Зейнеб ханъм, тези неща не биха й се случили.

Тя откри едно усамотено ъгълче в „Света София“ и плака, вторачила се в стените, докато дойде време да я затворят. Стените, макар че бяха напукани и се рушаха, изглежда бяха в постоянна и благородна битка срещу времето, за да поддържат духовната памет на милиони хора. Може би си струваше да се упорства за подобна кауза. Но струваше ли си да се самоубива, за да открие Мери?

Когато охраната за трети път предупреди: „Музеят затваря!“, тя напусна „Света София“ и тръгна да броди безцелно по посока на двореца Топкапъ. Стигна до историческия фонтан пред главния му вход и седна на земята. Тук поне нямаше опасност да затворят вратите.

Докато се чудеше дали ще успее да си намери място в следващия полет за Сан Франциско, дочу над себе си глас.

— Тежък ден ли имахте?

Като вдигна глава, видя една добре облечена чужденка на средна възраст, която я оглеждаше полулюбопитно, полуснизходително, сякаш никога не бе виждала някого да седи на улицата.

— Хич не ме питайте — отвърна уморено Диана. — Няма къде да отседна. Остава ми единствено да бродя по улиците.

— Да, туристическият сезон вече започна. Ние също имахме трудности, докато си намерим стая.

Жената посочи надолу към тясната уличка, която се виеше покрай стените на двореца.

— Всъщност — продължи тя, — очите ни останаха в един пансион ей там, но той беше пълен. Така че трябваше да отседнем в „Четирите сезона“.

— О — възкликна Диана и скочи. — Смятам да хвърля един поглед на този пансион. На вас комфортът в „Четирите сезона“ много ще ви хареса.