Сердар Юзкан
Изгубената роза (38)

37

В мига, в който видя шофьорът на хотела да приближава с лимузината, за да я вземе, Диана го попита:

— Идвал ли е някой да пита за майка ми? Някой, който прилича като две капки вода на мен?

— Доколкото знам не, госпожице Стюарт.

— Тогава да минем първо покрай хотела, преди да отидем у дома.

Тя броеше минутите, докато най-накрая пристигнаха. Но за голямо разочарование получи същия отговор от персонала, а по-късно и от хората, които работеха в къщата: никой не бе питал за майка й. Тъй като все още не искаше да казва на никого, че има сестра близначка, Диана дори се осмели да запита: „Да ме е виждал някой през изминалата седмица?“ Тъй като всички знаеха, че е заминала, никой не прие въпроса й на сериозно.

Фактът, че Мери не бе идвала нито в хотела, нито в къщата, можеше да означава, че все още не бе чула за смъртта на майка си. Тази новина беше добра. Но Диана не се чувстваше спокойна, тъй като Мери можеше да научи от друг източник.

Нямаше какво да стори, освен да остане в къщи и да чака. Разхождаше се часове нагоре и надолу, ослушвайки се за звънеца или за телефона. Никой не дойде и никой не телефонира.

Това чакане продължи до полунощ, когато изтощеното й тяло най-накрая се поддаде на умората и тя заспа на черната софа.