Сердар Юзкан
Изгубената роза (26)

25

Когато той се върна със сребърна табла за чай, Диана довършваше разказа си за онова, което се бе случило.

— Съжалявам, скъпа — рече Зейнеб ханъм, слагайки ръка върху ръцете й. — Но не се тревожи за Мери. Тя не е човек, който ще се нарани. Обаче ти ме притесняваш. Сигурно си преживяла трудни моменти.

— Опитвам се да се стегна. Но, за да го направя, трябва да намеря Мери. Нуждая се от помощта ви. Ако се обади отново, моля, не й казвайте за мен, докато не пристигне тук, става ли? Също така, ако можете да откриете телефонния й номер или къде е, ще се радвам да знам.

— Ако телефонира, разбира се, че ще направя всичко, което мога. Толкова се радвам, че ще се срещнете. Тя е изключително и необикновено момиче. Жалко и тъжно е, че не сте се познавали толкова много години.

Зейнеб ханъм вдигна сребърния чайник и напълни кристалната чаша пред себе си. Тя се заинтересува дали Диана харесва кафето, преди да попита:

— Какво казва Мери за мен в писмата си?

Като чу този въпрос, Диана неочаквано се почувства странно. Заради вълнението, предизвикано от новината, че Мери скоро ще дойде тук, въпросът за това какъв човек беше Зейнеб ханъм напълно се изпари от главата й. Та нали тя бе човекът, който бе научил Мери да говори с розите?

Хвърли внимателно предпазлив поглед към нея. С усмихнатите си очи, със спокойното и благо изражение на лицето, мекотата на маниерите и безупречния английски, тя изглеждаше не само разумна, но и приличаше на портрет на някоя аристократична дама. Най-вероятно щеше да се усмихне със симпатия и разбиране, когато научеше какво бе написала Мери в писмата си за нея и щеше да я успокои, като й обясни защо близначката й е казала тези неща.

— Знам, че ще прозвучи смешно — въздъхна Диана, — но в едно от писмата си Мери пише, че вие сте я научили да говори с розите.

Противно на очакванията й, жената не изглеждаше ни най-малко изненадана.

Диана очакваше да чуе, че „чуването на розите“ не бе нищо повече от игра, която някога са играли двете с Мери. Или че нещата, за които Мери говореше в писмата си, бяха просто плод на въображението й. Това беше обяснението, което Диана искаше да чуе, защото щеше да се почувства много неудобно да седи с човек, който не отрича, че може да научи хората да чуват розите.

— Значи това е написала Мери — рече накрая Зейнеб ханъм. — Това е невероятно, нали?

Диана не знаеше какво да отговори на този въпрос. На върха на езика й бе да каже: „Да, направо не е за вярване.“, но в последния момент промени намерението си и реши, че е по-добре да се съгласи с възрастната жена.

— Нима светът също не е невероятен? Да вземем за пример земята. Изглежда стабилна под краката ни, а всъщност се движи по-бързо и от най-бързия самолет.

Зейнеб ханъм не продума. Разбрала, че няма да чуе нито дума, Диана попита:

— Нима наистина научихте Мери да чува розите?

Жената отпи от чая си.

— Диана, бъди моя гостенка, докато пристигне Мери. Тук приемаме също и хора, които не могат да чуят розите. Аз съм сигурна, че персоналът ще бъде особено поласкан да обслужва близначката на Мери.

Диана се зачуди дали Зейнеб ханъм не се опитва да скрие Мери. Или може би пред нея стоеше човек, който обичаше да се прави на тайнствен и интересен. Или пък зад поведението на Зейнеб ханъм се криеше напълно различна причина?

— Благодаря, но не мога да приема. Докато пристигне Мери обаче с удоволствие ще остана, ако имате стая, за която мога да платя.

— Съжалявам, Диана, всичко е заето. Единственият начин да ти помогна, е, ако се съгласиш да бъдеш моя лична гостенка.

Зейнеб ханъм повика с пръст сервитьора и му каза нещо на турски, преди да се обърне отново към Диана.

— Скъпа моя, изглеждаш уморена. Ако искаш, някой ще те заведе в стаята ти. Ако има нещо, което желаеш, просто се обади на рецепцията. Във всеки случай ще се видим отново, когато Мери пристигне тук.

Въпреки че бе изключително любезна, Диана можеше да почувства, че гостоприемната й домакиня е разочарована, че пред нея не стои Мери. За миг си помисли да си тръгне с думите: „Благодаря много, но не искам нито стаята, нито гостоприемството ви за сметка на Мери.“

Вместо това кимна в знак на съгласие и прие предложението на Зейнеб ханъм.