Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Time and Again [= First He Died], 1951 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Петър Кадийски, 1988 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,4 (× 51 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Източник
- bezmonitor.com (през sfbg.us)
Издание:
Клифърд Саймък. Отново и отново
Роман
Книгоиздателство „Георги Бакалов“, Варна, 1988
Библиотека „Галактика“, №93
Редакционна колегия: Любен Дилов, Светозар Златаров, Георги Марковски,
Елка Константинова, Агоп Мелконян, Димитър Пеев, Светослав Славчев, Христо Стефанов
Рецензенти: Светослав Славчев, Светозар Златаров
Преведе от английски: Петър Кадийски
Редактор: Анелия Бошнакова
Библиотечно оформление: Богдан Мавродинов, Жеко Алексиев
Рисунка на корицата: Текла Алексиева
Художествен редактор: Иван Кенаров
Технически редактор: Тонка Костадинова
Коректори: Паунка Камбурова, Янка Енчева
Американска, I издание
Дадена за набор на 25.XII.1987 г. Подписана за печат на 3.IV.1988 г.
Излязла от печат месец април 1988 г. Формат 70×100/32 Изд. №2133
Печ. коли 18. Изд. коли 11,66. УИК 12,52
ЕКП 95366 15431 5637–236–88. Страници: 288. Цена 2 лв.
Книгоиздателство „Георги Бакалов“ — Варна
Държавна печатница „Георги Димитров“ — София
Ч 820(73). 31
© Петър Кадийски, преводач, 1988
© Светослав Славчев, предговор, 1988
© Богдан Мавродинов и Жеко Алексиев, библиотечно оформление, 1979
© Текла Алексиева, рисунка на корицата, 1988
c/o Jusautor, Sofia
© Clifford Simak, 1951
Time and Again
Ace books
A Division of Grosset & Dunlap, inc.
История
- — Корекция
- — Добавяне
- — Корекции от gogo_mir
52
Сребристият кораб профуча с рев по стартовата писта и се устреми към висините, а пламтящият му дъх опали небесната синева.
— Той дори не подозира, че всичко беше организирано от нас — заговори Хъркимър; — Не знае, че още от самото начало манипулирахме с него, нито пък че именно ние изпратихме преди години Бъстър да подготви убежище, като предвиждахме колко необходимо ще му бъде то един ден.
— Хъркимър — прошепна Ева. — Хъркимър…
Гласът й пресекваше от вълнение.
— Той ме помоли да го придружа, Хъркимър. Каза, че имал нужда от мен. А аз не можех да се съглася. Нито пък да му обясня защо.
Стоеше с вдигната глава, загледана в мъничката огнена точка, полетяла към Космоса.
— Трябваше да му внушим — продължи Ева, — че е помогнал и на хората, и някои от тях са вярвали в него.
Хъркимър кимна.
— Не можеше да се направи друго, Ева. Просто трябваше да постъпиш така. Толкова много получихме от него. Не можеше да му отнемем всичко.
Тя покри лице с ръце и остана да стои така, една жена-андроид с разкъсано от скръб сърце.